Батенберг, Фердинанд и Борис минават под венчило с тънки маньоври

Нашите короновани не харесват българките. Хладнокръвни германки, темпераментни италианки, а в най-ново време знойни испанки са половинките им

Черни котараци пресичат пътя към венчилото на коронованите ни глави от Освобождението насам. Царските сватби се препъват в догматични обстоятелства. За да сключат брак, монарсите прилагат тънки маньоври, които злоезичниците наричат шашми.

Крак повлича Александър Батенберг. За седем години князуване нито една българка не превзема сърцето му. Мнозина се натискат, като най-упорита е русчуклийката Милица Петкович. Още при първото идване на Батенберг в града през 1879 г. се лепва за госта. “Навред, гдето мръднел князът, и тя подире му. Оттогава ней остана името “княгинята”, свидетелства Екатерина Каравелова.

След държавния преврат през 1881 г. момата отново се готви да посрещне монарха. “Колкото дрипели имаше в къщата си, като килими, ковьори, черги-мерги, фусти и пр., сичките бе покачила по прозорците над пътя”, чуди ѝ се на акъла Захари Стоянов.

Трепетите на Милица остават несподелени. През 1886 г. Батенберг абдикира, оттегля се в Грац и залюбва певицата Йохана Лойзингер. Тя обаче не е от благородническо коляно, за да ѝ сложи пръстен, аристократът трябва да смени името си. На 6 февруари 1889 г. Батенберг отива под венчило като граф фон Хартенау.
Този случай поставя традицията монарсите ни да се женят за чужденки. Хладнокръвни германки, темпераментни италианки, а в най-ново време знойни испанки са половинките им.

През 1891 г. Фердинанд Сакскобургготски тръгва из Европа да си търси съпруга. В България скланя да дойде Мария Луиза Бурбон Пармска. Бащата на девицата обаче отказва да даде ръката ѝ заради член 38 от Търновската конституция. Според него наследникът на българския престол трябва да бъде кръстен в православната вяра. А Пармският херцог иска да гали внучета католици.

“Стамболов се видя в чудо - пише историкът Стивън Констант. - От една страна необходимостта от женитбата бе неотложна, но от друга страна промяната на Конституцията би го изложила на голяма опасност. Той добре разбираше, че рискува положението си, ако прокара такава мярка.”

Премиерът решава да застане зад династичните интереси. Налага волята си в Народното събрание и депутатите променят неудобния член. Годежът е обявен в замъка Шварцау, а сватбата е вдигната във вила Пианоре през 1893 г.

Най-доволен от католическата развръзка е папа Лъв ХIII. Светият отец праща специална благословия за младоженците. Като се ражда престолонаследникът обаче, Фердинанд се обръща на 180 градуса. Решава да вкара Борис Търновски в православното лоно. Този акт ще принуди Русия да признае короната му.

В началото на 1896 г. Фердинанд отива при папата да измоли разрешение за миропомазването. Лъв ХIII категорично отказва. Тогава монархът иска поне да му се спести позорът на анатемата. Божият наместник му обяснява: “Ако предадеш своя син Борис на схизмата ipso facto (от самия факт), ще бъдеш отлъчен от вярата!”

Мария Луиза също е против. Майката се опитва да приложи мълчалива съпротива, но без резултат. Фердинанд я праща в странство и на 2 февруари двегодишният Борис взема първото си православно причастие. “Народът посрещна с неописуема радост и ентусиазъм покръстването на престолонаследника”, хроникира лондонският “Таймс”.

Мария Луиза не може да преглътне стореното. Говори се, че от мъка по погазената вяра на предците ѝ смъртта я прибира без време през 1899 г.

Овдовелият Фердинанд пак тръгва да си дири половинка. Сега избира германската принцеса Елеонора фон Рьойс Кьостриц. С повяхнала хубост, но делова и честна. И пред този брак щръкват религиозни проблеми, защото булката е протестантка, а женихът отлъчен католик.

На Фердинанд неслучайно му викат Лисицата. Използва тънкостите на римското канонично право, което разрешава анатемата временно да бъде отменена. На грешника се казва: “Освобождавам те с последващо връщане на действието.”

През тази вратичка през 1908 г. са извършени две брачни церемонии - католическа в Кобург и протестантска в Гера. На протестантската е стъкмена още една шашмалогия. Понеже Рим забранява на Фердинанд да произнесе свещеното “Да”, пасторът променя обреда. Вместо да иска съгласието на младоженците поотделно, той се обръща към двамата едновременно. На въпроса му Елеонора отвръща с “Да”, а Фердинанд се разсейва и мълчи.

До смъртта си през 1917 г. Елеонора съвестно се грижи за децата Борис, Кирил, Евдокия и Надежда. От четиримата само престолонаследникът е православен и закономерно има ядове с католицизма. Царят харесва Джована Савойска, щерка на италианския крал Виктор Емануил III. През 1930 г. за място на сватбата е определено градчето Асизи.

Там отново се появява черен котарак. “Ставаше дума за следното - разказва Джована. - Въз основа на много комплицирани правни въпроси, произхождащи от ХIV век, монасите от църквата на Свети Франциск решиха да издигнат на върха на храма папското знаме. Те считаха (в 1930 г. сме) черквите защитени извънтериториално и следователно за територия на Ватикана.”

Кметът и префектът са против байрака, но черноризците вече гладят платното. Обредът е пред провал, когато се намесва сватбаринът Бенито Мусолини. Той соломоновски отсъжда до ватиканския флаг да се издигне италианският.

“Монасите обсъдиха внимателно предложението. После решиха да няма никакво знаме, тъй като светецът никога не е имал такова. И имаха право”, спомня си булката.

Джована приема православното име Йоана, но до смъртта през 2000 г. си остана ревностна католичка.