Започна седмицата на престижните награди

Сванте Пебо има ключови открития за човешката еволюция

Изследванията му водят до създаване на нова дисциплина

Шведският генетик Сванте Пебо (67 г.) бе удостоен с тазгодишната Нобелова награда за медицина. Той е отличен за своите открития “относно геномите на изчезнали хоминини и човешката еволюция”, съобщиха от Нобеловия комитет.

Пебо открива, че гени от вече изчезнали хомини са преминали в хомо сапиенс. Този древен трансфер на гени към съвременните хора има физиологично отражение днес, например за начините, по които имунната система реагира на инфекции.

Фундаменталните изследвания на шведа доведоха до създаването на изцяло нова научна дисциплина - палеогеномика.

“Като разкрива генетични различия, които отличават всички живи хора от изчезнали хоминини, неговите открития осигуряват основата за изследване на това, което ни прави уникални хора”, се казва в представянето му от Нобеловия комитет.

“Чрез своите уникални изследвания Сванте Пебо постигна нещо на пръв поглед невъзможно - секвениране генома на Неандерталеца, изчезнал предшественик на днешните хора. Той също направи сензационното откритие на неизвестен досега хоминин, известен като Денисов човек (по името на пещера в Сибир, където през 2008 г. е открит фрагмент от кост на пръст на 40 000 години). Важно е, че Пебо също установи, че генният трансфер е настъпил от тези вече изчезнали хоминини към хомо сапиенс след миграцията от Африка преди около 70 000 години. Този древен поток от гени към днешните хора има физиологично значение днес, например засягайки как имунната ни система реагира на инфекции”, се казва в съобщението на Нобеловия комитет.

Пебо е роден на април 1955 г. в Стокхолм, в момента работи за Института за еволюционна антропология “Макс Планк” в Лайпциг (той е негов основател през 1999 г.) и в Института за наука и технологии на Окинава в Япония.

Миналата година Нобеловата награда за медицина отиде при американ­ците Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутян за откриването на рецептори в човешката кожа, които усещат температурата и допира, превръщайки физическото въздействие в нервни импулси.

Призът в областта на медицината е първият от общо пет, които се присъждат през т. нар. нобелова седмица в началото на октомври. В петък ще бъде обявен лауреатът на наградата за мир.