Ако България е в Шенген, тогава не просто ще сме вход на стоките от гръцките портове към Европа, но и значително ще увеличим трафика от Турция

Улесняването на тир трафика през България ще създаде конкуренция, която ще намали цената на транспорта, ще облекчи трафика и ще увеличи свързаността между Европа и Турция

В коментара си от миналата седмица на страниците на „Труд  News“ Ветото за Шенген е заради гръцките пристанища Анализи 09:00 08.12.2022 очертах една от основните причини за ветото на Нидерландия, а в последствие и на Австрия, относно присъединяването ни към Шенген. Тя се корени във факта, че когато България и Румъния са в Шенген, тогава гръцките портове на Пирея и Солун ще имат пряк и непосредствен достъп до Централна и Западна Европа, а това е екзистенциална заплаха за хегемонията на Ротердам. Днес към този аргумент ще добавя още един щрих, който би следвало да доизясни картината, включително и за телевизионните говорители, които коментират темата без необходимата логистична подготовка. Става дума за турските тирове и въобще за турския стокооборот с Европейския съюз и най-вече с Германия. Ако България е в Шенген, тогава не просто ще сме вход на стоките от гръцките портове към Европа, но и значително ще увеличим трафика от Турция.

В момента най-големият търговски партньор на Турция от страните в ЕС е Германия. Южната ни съседка произвежда много части и цели коли за немските автомобилни концерни и това прави стокооборота между двете страни от критична важност. Как пътуват колите и частите от Турция към Германия в момента? Основно се товарят в контейнери в Истанбул или Измир и оттам заминават на кораби за Триест в Италия. От там каргото най-често се качва на камиони и заминава през Австрия за Германия. В случая Австрия е активен печеливш от факта, че когато турските контейнери влязат в Италия, т.е. в Шенген, те могат да минат без чакане през Австрия, която служи за входна врата за трафика на камиони към Германия. 

Ветото идва от две страни – Нидерландия и Австрия. Какво печели Нидерландия от недопускането ни в Шенген? Както поясних миналата седмица – печели ограничаване на влиянието на Пирея, което може да се разраства основно за сметка на Ротердам. Холандският порт е единствената причина страната на лалетата да може да бъде намерена на световната икономическа карта и те ще бранят ролята на Ротердам като входно-изходна точка на Европа с цената на всичко. Пристанището на Пирея, особено в комбинация с порта в Солун, има капацитета, ако не да измести Ротердам, то поне да го ерозира до такава степен, че стокооборота през Нидерландия да намалее значително. Това очевидно е недопустимо за Амстердам. Входът на стоки от Китай и Индия през Суецкия канал и спирането на тези стоки в Пирея, където веднъж освободени от митница ще бъдат свободно конвертируеми през България до цяла Европа е очевидно в ядрото на холандския обструкционализъм по отношение на влизането ни в Шенген. Ако между шенгенска Гърция няма сухопътен пояс от страни, които не са в ЕС като Северна Македония, Албания и Турция от една страна и България, която не е в Шенген от друга, тогава препятствията Гърция да се окаже основен претендент за лъвския пай от стоки влизащи и излизащи от ЕС фактически изчезват. 

Другата страна, която ни спира за Шенген, е Австрия. Както вече стана дума, Австрия е основният коридор на турски стоки за Германия, но и за цяла Централна Европа. При наличието на алтернативен маршрут през България разбира се, че част от стоките ще се насочат през с нас, с което ще се избегнат тапи и забавяния на портовете – нещо, което се превърна в норма в пост-ковид времената. Разбира се, че Триест в Италия, а оттам и Австрия ще запазят значението си, но улесняването на тир трафика през България ще създаде конкуренция, която ще намали цената на транспорта, ще облекчи трафика и като цяло ще увеличи свързаността между Европа и Турция. 

Отделно от това нека не забравяме, че и ние като Австрия се намираме на Дунав, а това е най-големия вътрешноевропейски транспортен канал. Тук се крие основният логистичен въпрос – Австрия, за разлика от България, използва много активно и безжалостно транспортните възможности на Дунав. И докато те са го докарали до там, че Дунав е техният еквивалент на морски път, ние даже сме забравили, че имаме достъп до реката.

При изграждането на Ro-Ro терминали по Дунав от наша страна, това значително ще увеличи интереса на Турция към логистиката през България. Контейнерите за Германия няма да се товарят в Истанбул на кораб, да се карат до Триест, да се разтоварват в Триест, да се товарят на камиони или вагони и едва след това да се транспортират до Германия. Ще се случва друго – изпращат се директно на камиони от Турция до Русе, Свищов или Видин, там се качват на речен кораб и стигат до Германия бързо и лесно. Речният транспорт е в пъти по-евтин от всички други алтернативи, бърз е и е сигурен. 

В логистиката най-основното съображение е да намалиш броя пъти, в които стоката се пипа. През колкото по-малко претоварни операции и транспортни схеми минаваш, толкова по-изгодно е цялото нещо по дефиниция. Да не забравяме, че подобна Ro-Ro инфраструктура по реката ще е от ключова помощ и за стоките влизащи от Гърция. Ако развием реката, то това може не просто да вдигне икономически цяла Северна България, но и може да ни сложи на световната икономическа карта.

От една страна Нидерландия гледа на нашето бъдеще в Шенген като заплаха за хегемонията на Ротердам. От друга страна Австрия гледа на нашето бъдеще в Шенген като заплаха за транспортното място (сухопътно и речно) на Виена в Европа. Тези две страни гледат интереса си и го правят добре. Всички останали аргументи звучат кухо. Не е проблемът в липсата на законност у нас – ако това беше такъв проблем нямаше нито Австрия, нито Нидерландия да се съгласят на премахване на мониторинга над България. Не е проблемът и в руското влияние у нас – известни са връзките на австрийските елити с Москва, а да смятаме, че Холандия е по-осторожен критик на влиянието на Кремъл из Европа, отколкото са Германия, Франция или Италия е просто несериозно. Не е отговорът и в политическата обстановка в Нидерландия, защото това не дава отговор на австрийското вето, пък и представлява един доста опростен възглед върху процеса.

Отговорът е в парите. Ако следваме парите, ще научим много. Парите идват, буквално се придвижват, чрез логистичните вериги. Ротердам е хъб, чиято екзистенциална заплаха се крие в разгръщането на възможностите на Гърция да обработва и изпраща безпрепятствено китайски и индийски стоки до ЕС. Австрия няма нужда от заплахи по суша и река за нейното стратегическо място в сърцето на Европа. При влизане на България в Шенген ние имаме потенциала да станем водещ логистичен хъб в Европа. Ако развием сухопътната и речната си инфраструктура, ние можем да обработваме и транспортираме огромен обем от стоки от и за Европа. Речният транспорт е евтин и удобен, ако направим нужното облагородяване на портовете си по Дунав и развием сухопътните си транспортни коридори, бихме могли да реализираме едно българско икономическо чудо, което ще се дължи на нещо, което винаги е било наша сила и слабост – стратегическото ни местоположение. Това би направило България силна и тази сила ще дойде за сметка на Нидерландия и Австрия. Толкова е просто. 

Въпросът е защо оставяме техните интереси да доминират над нашите.