Да не си правим никакви илюзии, че за австрийците (а и не само) сме нещо повече от клетниците от задния двор

Може би трябва да кажем - всички следват националните си интереси, не и нашите управляващи - те са причината да сме в тази патова ситуация

Мигновената позиция на премиера Николай Денков, че щом трябва ще махнем таксата за руски газ и проблемите с Унгария за Шенген ще изчезнат, не говори добре за нашата политика

След като управляващите ни побързаха да се похвалят, че благодарение на усилията им Нидерландия е вдигнала ветото върху приемането ни в зоната за свободно движение, а правителството на Марк Рюте, служебен премиер на Нидерландия, внесе писмо до нидерландския парламент, с което обяснява, че България изпълнява всички критерии за влизане в Шенген, този въпрос сякаш изглеждаше почти решен.

Почти, защото Австрия, видите ли, предлагала първоначален „въздушен Шенген“, с което на практика казвала да, а пълното ни приемане било само въпрос на време, този въпрос изглеждаше решен.

Но всъщност Австрия ясно даде сигнал, че е готова да отстъпи само за въздушния трафик и то при определени условия - трикратно увеличаване на мисията на Фронтекс в България, като средствата за инфраструктурата за защита на границите трябва да бъдат осигурени от Европейската комисия; засилен граничен контрол между България и Румъния и между Унгария и Румъния; изпращане на австрийски съветници по въпроси, свързани с документите, които да работят с екипите на летищата в Букурещ и София; приемане на търсещи убежище, по-специално на афганистанци и сирийци, от Румъния и България.

И ако можем да приемем точки 1 и 2, а по точка 3 за пореден път да наведем унизени глава (изпращането на чужди съветници на нашите летища, говори ясно какво мнение имат австрийците за нас), четвъртото изискване е не просто нелепо, то е обидно и абсолютно неприемливо за страната ни.

И ако управляващите ни побързаха да заявят, че това е хубава новина, макар и условията да подлежат на допълнителни преговори, всякакви илюзии ни бяха отнети няколко дни след това, когато австрийският евродепутат Лукас Мандл най-нагло заяви, че ние сме длъжни възможно най-бързо и без ограничения в броя да поемем всички сирийски и афганистански бежанци, преминали нелегално границата на страната и хванати в Австрия.

Трудно е думите му да бъдат прието като евтин популизъм, сътворен някъде в кулоарите на европарламента, където неведнъж сме чували всякакви небивалици, защото бяха изречени в интервю пред една от националните ни частни телевизии, за да не си правим никакви изюзии, че за австрийците (а и не само) сме нещо повече от клетниците от задния двор. Нещо повече, за да покаже, че Австрия няма да отстъпи, той беше категоричен, че няма краен срок за разширяването на Шенген.

Че австрийците имат тежки и дългогодишни проблеми с голяма част от бежанците, установили се там, особено с афганистанците, спор няма. Че години наред медиите им преливат от брутални случаи на изнасилени и пребити девойки, не е никаква тайна. Че както предишният им канцлер Себастиан Курц заяви: „тези хора не подлежат на интеграция“, никой не спори. Разбираме напълно терзанията на австрийците, защото макар и в пъти по-малко, бежанците у нас от тези и подобни страни, също често попадат в полицейските хроники, а благодарение на тях, цели улици (включително в центъра) вече са зона, забранена за сами жени, особено вечер... Но, че ние сме длъжни да решаваме проблемите на австрийците или на някой друг от Западна Европа, поемайки отпадъците им, няма как да приемем.

Още повече, че не много отдавна именно лидерите на западно-европейските държави с готовност призоваваха бежанците да заповядат, широко отваряйки границите си за тях. За разлика от нас обаче, които и тогава, и сега, много добре осъзнавахме, че тези хора не могат и не желаят да се адаптират и съобразят с уважението и равнопоставеността на жените, с културните особености на християнския свят, нещо повече - те яростно му се противопоставят, държейки се като маймуни в джунглата, оставяйки само опустошения след себе си.

И за да се върнем отново в изходна позиция, Унгария заяви, че ще наложи вето на влизането ни в Шенген, ако не бъде отменена допълнителната такса за внос и пренос на руски газ, въведена от България. Няма как да се сърдим на унгарците, чиито доставки на природен газ от Русия бяха сериозно засегнати от нашето решение за допълнителната такса за внос и пренос на руски газ. А мигновената позиция на премиера Николай Денков, че щом трябва ще махнем таксата за руски газ и проблемите с Унгария за Шенген ще изчезнат, не говори добре за нашата политика и начина на взимане и отстояване на решения, напротив.

Всяка страна има свои дългосрочни и стратегически интереси, които се опитва да наложи по всякакъв начин, използвайки лостовете, до които има достъп. Това може да се каже и за Австрия, макар тяхното условие за мигрантите да е както безпределно нагло, така и застрашаващо сигурността на всички граждани на България. Но това пак също е начин на защитаване на националните интереси - в офанзива и с бутонките напред.

Може би трябва да кажем - всички следват националните си интереси, не и нашите управляващи. Те са и причината да сме в тази патова ситуация, защото са неспособни. И ако до някаква степен това зависи и от днешната световна политическа актуалност, в основата е аматьорщината, желанието само за лична облага, вечната поза на мишки, която те доброволно са заели, като по този начин освен себе си, принудително поставят и България в това положение.