В Гърция собственици на бизнес вече имат право да принуждават служителите да работят с един почивен ден

Подобни „експериментални“ програми бяха стартирани във Великобритания, Германия и Япония

Разговори за шестдневната седмица се водят в целия ЕС и някои места в Азия

Това лято Гърция обяви въвеждането на шестдневна работна седмица. Гърция, лято, шестдневна седмица - комбинацията от тези понятия изглежда напълно неестествена за всеки, който знае дори малко за страната на Платон и Есхил. Спокойни хора, море, любов, Акропол, Метеора - какво общо има с това работната седмица? А шестдневка – още повече. Фактът обаче си е факт.

Шестдневката, разбира се, е въведен не като задължителна норма, а като допустима. Но има един нюанс. Допустимо е за собственици на бизнес. Вече имат право да принуждават работниците да работят с един почивен ден. Едва ли някой ще пита самите работници. Ще ви платят пари и то добри пари, в съвременния свят всичко се купува и продава, но ако не искате, напуснете, никой не ви държи по принцип. Капитализмът такъв, какъвто е. И синдикатът няма да каже нищо - лош закон, но все пак закон. Има обаче и държавни и общински служители. Според новия закон те определено ще бъдат задължени да работят шест дни в седмицата. Нищо не може да се направи по въпроса.

Според гръцкия вътрешен министър Никос Карамеос шестдневната седмица ще позволи на работодателите по-ефективно да посрещнат „неотложни нужди“, а на работниците да получат допълнителни плащания. Реформата трябва да насърчи работниците да печелят повече. И – бих искал да добавя – да отделят по-малко време за личния си живот. Идеален модел за „свободен цивилизован свят“.

Под видеокамери, шест дни в седмицата, остава само да се намали платеният отпуск до минимум, както отбеляза гръцкият писател Димитрис Палазис.

Най-интересното е, че разговори за шестдневната седмица се водят в целия Европейски съюз. И някои места в Азия. В Белгия още през 2022 г. беше приет закон, позволяващ на работниците да работят шест дни в седмицата. Подобни „експериментални“ програми бяха стартирани във Великобритания, Германия и Япония. Между другото, много корпорации, дори и без ненужни държавни разпоредби, въвеждат шестдневна седмица за своите служители. Например “Самсунг”.

А съвсем наскоро чухме други изказвания. Говориха за четиридневна работна седмица, намаляване на работния ден до почти пет часа, за екология и хуманизация, увеличаване на дела на свободното време в общото време на живота - като най-важното постижение на нашето време. В Испания сериозно планираха да въведат четиридневна седмица през 2021 г. Подготовката беше в ход. Твърдеше се, че в ерата на изкуствения интелект „машините най-накрая ще произвеждат това, което е полезно, а хората ще произвеждат това, което е красиво“, както някога е мечтал Оскар Уайлд.

И тук има очевиден проблем.. Причините са преди всичко, разбира се, демографски – застаряване и отлив на специалисти и т.н. Не напразно министър-председателят на Гърция Кирякос Мицотакис нарече демографската ситуация в страната „цъкаща бомба“. Но основното не е в демографията, а в историята. В завръщането ? към реалното ежедневие.

Концепцията за глобално разпределение на богатството и ресурсите под ръководството на „златния милиард“ се разпада пред очите ни и това изисква допълнителен стрес. Лесно е да се обясни какво се случва. Доскоро значителна, ако не и преобладаваща част от западното предприемачество беше изградена върху руските ресурси и сравнително евтини китайски и индийски ръце и мозъци. Всичко е ясно с руските ресурси. От началото на украинската война Западът не може да разчита на тях. Те сами си наложиха санкции.

Ами ако утре има конфликт с Китай? Или с Китай и Индия? Или с Китай, Индия и африканския свят? Неслучайно на Запад все по-често си задават въпроса кой всъщност е изолиран? Русия, която обявиха за враг номер едно? Или самите те са на фона на БРИКС, ШОС, успехите на руската дипломация и китайската икономика в Африка и Близкия изток?

И, разбира се, подобни предизвикателства изискват от нашия противник да направи пълен обрат. От предишното самодоволство на техния паразитен капитализъм не остана и следа. Първа падна зелената енергия. Следва любимата идея за съкратеното работно време. Какво следва? И най-интересното е, че западният лявоцентрист, всички тези безкрайни зелени, социалдемократи, социалисти и други основни ненавистници на Русия не казват нито дума за капиталистическата експлоатация. Все едно са си напълнили устата с вода. Само гръцките ултралеви маргинали се опитват.

„Кой работник, в нашата безработица и бедност, ще се осмели да каже не на неконтролирани работодатели, на които правителството е позволило да третират работниците си като роби?“, възкликва например гръцкият синдикален активист Никос Фотопулос, но думите му остават глас, плачещ в пустинята.

На този фон най-любопитното е, че в повечето европейски страни „старите европейци“, а дори и мигрантите, разглезени от различни социални придобивки, никак не са готови за новото напрежение. В известна част те предпочитат да живеят с доходи от недвижими имоти, наследство и други спестявания, а при възможност и достатъчно готовност работят дистанционно. И това обстоятелство натоварва допълнително техните сънародници и съвременници, работещи по класическата заетост.

Но има и друг аспект на този проблем, който е много важен в бъдеще. Не е тайна, че неограниченият вътрешен тоталитаризъм отдавна цари в повечето големи транснационални корпорации. Шестдневната седмица най-накрая отвежда наетите там работници далеч от гражданското общество в света на корпоративната етика, където цари напълно специална, в никакъв случай прозрачна атмосфера. Милиони послушни корпоративни служители са идеални мишени за манипулация и силите, които желаят да ги манипулират, се чувстват по-оправдани, колкото повече правителството им позволява да „купуват“ време на работниците, ефективно поглъщайки човешки животи. В Русия на свой ред няма планове за шестдневната седмица. Министърът на труда и социалната защита на Руската федерация Антон Котяков заяви това на тазгодишния СПМИФ, коментирайки, между другото, шокиращите промени в трудовото законодателство на няколко европейски страни.