Според Закона за водите на председателят на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН) определя политиката за контрола и безопасната експлоатация на язовирите. От там нататък в целия закон се възлагат съответните задачи по нейното изпълнение, обясни пред БНТ Петър Горновски - председател на агенцията.

Технологията на извършваните проверки включва огледи на язовирните стени и съоръженията, при необходимост се използват и технически средства - дронове и лодки. При установени нарушения се правят констативни протоколи и се дават предписания, които са задължителни, подчерта той.

"Ако предписанията не се изпълнят, глобите са двойно по-големи. Тоест, ние имаме инструментариума да контролираме и няма значение чия е собствеността", добави Горновски.

По думите му 6844 язовира са в регистъра на ДАМТН. От тях 5044 язовира са общинска собственост - 73,7%, държавна собственост са 766 - 11%, частни са 144 - 2%, собственост на сдружения за напояване са 156 - 2,3%.

"Тук се появява нов процент, като следствие от промените през 2018 година, когато се даде възможност на общини, които искат да прехвърлят своята собственост на държавата, да го направят. Така в държавното предприятие "Управление и стопанисване на язовирите" към момента, по информация на ДАМТН, има 418 броя", уточни председателят на ДАМТН.

Горновски беше категоричен, че агенцията има един и същи подход при извършването на проверките - собствеността на язовирите не влияе по никакъв начин.

"Малките язовири са проблемните язовири, които в по-голямата си част са строени 50-60-те години и за които десетки години наред не са полагани грижи", коментира експертът.

Той добави, че след 1990 година собствеността на тези малки язовири е била прехвърлена изцяло към общините, като в по-голямата си част това е станало без необходимите документи. Така в момента голям проблем за всички са документите, с които разполагат собствениците за собствеността, която имат над язовирите, обясни Горновски.

Има и друг проблем, допълни той и даде пример с язовир "Бързина", от който "тръгна промяната в Закона за водите" и заради който се случи трагедията в Мизия.

"В момента водното езеро на язовира е собственост на държавното предприятие и на още малко частни стопани, а стената е на общината. Това се среща и при други язовири и създава проблеми. Много искаме да се реши това, защото при нас, като административно-наказателна дейност, е трудно да се наложи санкция", каза още специалистът.