Председателят на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) Любчо Коцарев е категоричен, че Договорът за добросъседство между РСМ и България е „безсмислен, нищожен, абсурден, неприемлив, празен и неизгоден“ от научна гледна точка. В материал на страниците на вестник „Нова Македония“ от вторник той коментира на дълго и широко произхода на „македонския език“ в светлината на резолюцията за „червените линии“ в преговорите с България, която бе внесена в парламента на югозападната ни съседка от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, но авторството й се приписва на МАНУ, МПЦ-ОА и скопския университет Кирил и Методий (УКИМ). 

„През изминалия период, изпълнен с празни обещания, бяха мнозина онези, а някои дори все още са убедени, че политическите лидери трасират пътя към ЕС. Така тръгнахме прибързано и безразсъдно, без да преценяваме основателността и размера на инвестицията и дали целта, наречена ЕС, оправдава вложените средства, първо с подписването на Договора за добросъседство с България, след това с подписването на Преспанския договор и накрая пристигна Рамковата позиция на България по отношение на процеса на стабилизиране и асоцииране на Македония и Албания. През този период появата на резолюцията, която провокира различни мисли, възгледи, положителни и отрицателни възприятия и отвори отново въпроса за белезите за идентичност, във връзка с което мнозина синхронизирано и в един глас казаха: „Преговори и разговори за „македонска идентичност, за македонският език нито е съществувал, нито съществува, нито ще съществува в бъдеще“. Но кое от това е вярно?“ – пише председателят на МАНУ.

„Да започна по ред. Вече писах за Преспанския договор и Договорът с България и заради това тук ще представя някои факти, по-специално два цитата от уебсайта на правителството на Република България за третия документ, за Рамковата позиция:

„Трябва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите диалекти в бившата югославска република след тяхната кодификация през 1944 г. Нито един документ / изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българската страна за съществуването на т.нар „македонски език“, отделен от българския“.

„Очакваме приемането на подзаконови нормативни актове за прилагане на закона за малцинствата, като очакваме правата на българското национално малцинство да бъдат максимално гарантирани, включително изучаването, без административни бариери, на литературен български като роден език в регионите, традиционно населени от тях, като „Бърдо, Гора, Преспа, Корча, Килкис, Елбасан, но и навсякъде другаде в Албания, където живеят в момента“.

За съжаление, простият и строг анализ на трите документа, Преспанския, Българския и Рамковия, веднага показва, че: Трите документа ограничават пространственото измерение на македонския език. Документите твърдят, че в съседните държави няма македонско малцинство, така че македонският език се говори само на територията на днешна Македония.

Рамковият документ ограничава времевата рамка на македонския език и твърди, че македонският език съществува едва от 1944 г.

Но наистина ли е така? Какво казва науката за това?

Според световната лингвистика езиците имат пространствено и времево измерение, с пространствено-времеви езиково-диалектически континуум. По този начин, за разлика от националните държави, които се формират в точно определено време и имат добре дефиниран суверенитет над дадено пространство, езиците, които са сложни и адаптивни структури, се формират за период от стотици години, много преди националните държави и не знаят граници!

С други думи, езиците и техните диалекти нямат ясно дефинирани времеви начала и пространствени граници, но можем да говорим за времеви и пространствени интервали. Така например няма точен момент във времето, когато латинският е заменен с френски, италиански или друг романски език. Също така в пространствения континуум е трудно да се каже къде започва немският и къде започва холандският.

Македонският език се формира много преди образуването на държавата Македония. Македонските особености на някои църковнославянски ръкописи са посочени отдавна, например в изследванията на Добромирското евангелие (Ягич 1898), Болонския псалтир (Щепкин 1906), Охридския апостол (Кулбакин 1907). В този контекст бих искал да подчертая, че в МАНУ и в Института за македонски език „Кръсте Мисирков“ са публикувани няколко ръкописа, които потвърждават македонския произход на документите: Струмишки апостол, Григоровичев Паримейник, Вранешнинически апостол, Радомирово евангелие, Радомиров псалтир, Орбелски триод, Македонско четвърто евангелие, Карпинско евангелие и други. Доказателства за диференциацията на македонския и българския език могат да бъдат намерени на уебсайта на МАНУ. Виктор Фридман, член на Македонската академия на науките и изкуствата, член на няколко балкански академии и лингвист, който владее над 20 езика, казва: „Македонският и българският са деца на един и същ южнославянски родител, както са норвежкият и шведският деца на същия северногермански родител“.

Имайки предвид всички тези научни твърдения, факти и индикации, недвусмислено става ясно, че трите документа, Преспанският, Българският и Рамковият, от научна гледна точка са безсмислени, нищожни, абсурдни, неприемливи, празни и безполезни!“ – категоричен е Коцарев.

По отношение на резолюцията бих искал да отделя някои допълнителни и важни данни, особено имайки предвид обществените дискусии относно връзката й с Македонската академия на науките и изкуствата. Резолюцията НЕ е документ на МАНУ. ЧЕТИРИ научно-правни нива утвърждават преамбюла, от който всъщност е написана резолюцията.

Резолюцията включва части от „Македонския манифест“, който на 3 декември 2020г. е подписан от законните представители на МАНУ,МПЦ-ОА и УКИМ. Това е документ, подписан от трима законни представители на три македонски институции, а не документ на самите институции!

Манифестът е извлечен от документа „Меморандум за държавност и идентичност на македонския народ“, приет от председателството на МАНУ на 15 ноември 2020 г. В този случай това вече не е документ, подписан / одобрен от трима ръководители, а е институционален акт, акт, приет от съответстващ орган към Македонската академия на науките и изкуствата.

Промеморията прави своите заключения от „Хартата за македонския език“, която беше приета на сесията на Събранието на МАНУ от 3 декември 2019 г. Информативно, Събранието на МАНУ се състои от всички членове на МАНУ! И в случая отново това не е документ, подписан / одобрен от трима ръководители, а институционален акт, акт, приет от най-висшия орган на МАНУ.

Хартата за македонски език обобщава и подчертава законовото и статусното задължение на Македонската академия на науките и изкуствата да постигне координиращи и обединяващи грижи за македонския език, като провежда приоритетни и фундаментални научни изследвания с други изследователи и висши учебни заведения.

Документите: Законът и Уставът на Македонската академия на науките и изкуствата, Хартата, Меморандумът и Манифестът са достъпни на уебсайта на МАНУ за всички, включително политическите и социални действащи лица в страната! Те не трябва да злоупотребяват с документите на Македонската академия на науките и изкуствата, а напротив, използвайки ги, те трябва да изградят подходяща научна аргументация, особено в ключовите преговорни процеси за страната“ – обяснява още председателят на МАНУ.