Добре че има кой да мисли за българо-японските отношения, нали?! Иначе с цялата еуфория около откриването на българското председателство на Съвета на ЕС миналата седмица, добре, че им стигнаха силите на управляващите за първата визита на японски министър-председател у нас за цялата близо 80-годишна история на двустранните дипломатически контакти. Иначе съвсем щяхме да се изложим пред чужденците.

Чудно дали японците знаят повече за нас, отколкото сумарно съвременните българи знаем за тях? Разбирайте – всеки у нас е чувал за Котоошу от новините, но колцина са се интересували от правилата на сумо?! Или срам не срам – сравнете обема информация на страницата му в свободната енциклопедия “Уикипедия” на български, с тази на японски. Любознателните почитатели на Калоян Махлянов от Страната на Изгряващото слънце сигурно познават и цялата история на родния му Велико Търново. Пък и ако не друго, японците са от малкото народи в света, които все още ни признават за родина на киселото мляко и го продават и консумират като български продукт - проверено от първа ръка. За разлика от дивите западняци, които го ядат като гръцко или турско. А и помнят един печален военен съюз от периода 1941-1944 г., белязал вовеки историята и на двата народа, спорно кой-кого повече. Там няма нужда да се връщаме сега. Нека се обърнем към съвременния свят!

В който японският министър-председател Шиндзо Абе посети България, като част от мащабна дипломатическа совалка из Източна Европа. Освен да обсъди наболелия въпрос за Северна Корея, със себе си премиерът доведе и делегация от представители на 30 японски компании. Практични хора са, в крайна сметка! Догодина иде Брекзит. С подписаното през декември 2017 г. споразумение за икономическо партньорство ЕС-Япония, базираните във Великобритания японски компании, несъмнено ще имат интерес скоро да се преориентират като локация някъде другаде на територията на Съюза. Така и така изтърваваме китайците, може пък да закачим нещо от японците.

Което ни връща към най-младия министър-председател в историята на следвоенна Япония (когато за първи път заема поста през 2006 г.) Шиндзо Абе. Той произхожда от една от най-влиятелните японски политически династии – дядо му е бил министър-председател, а баща му първи дипломат на Страната на изгряващото слънце. Фамилията Абе тръгва от префектура Ямагучи (западната част на остров Хоншу), където през ХІХ век са голям производител на традиционната оризова алкохолна напитка саке. Политическите корени идват от семейството по майчина линия Киши, а в родословното му дърво присъства и Йосуке Мацуока, външен министър на имперска Япония между 1940 и 1941 г. и един от архитектите на Тристранния пакт.

Бъдещият министър-председател Абе е роден на 21 септември 1954 г. в град Нагато, префектура Ямагучи, но израства и получава възпитанието си в Токио, където се премества семейството му през 1957 г. С влизането в активната политика на баща му Шинтаро Абе, Шиндзо получава началното и средното си образование в частни училища. Дипломата си по политология бъдещият премиер защитава в правния факултет на университета Сейкей през 1977 г. и следващите две години продължава образованието си в същата област в най-стария частен университет в света, Южнокалифорнийския.

След завръщането си в Япония през 1979 г. Шиндзо Абе започва работа за японския металургичен концерн “Кобе стийл”, където остава до 1982 г. Същата година е нает като политически сътрудник в кабинета на баща си – първо в министерството на външните работи между 1982-а и 1986-а, а в последствие и в генералния секретариат на Либерално-демократичната партия на Япония (ЛДП), която в момента оглавява. Две години след смъртта на баща му през 1991 г., Шиндзо Абе се кандидатира на неговото място от префектура Ямагучи и е избран за депутат в парламента на Япония през 1993 г. Посочен за наследник начело на партията от тогавашния лидер Джуничиро Коидзуми, Абе е избран за председател на ЛДП през 2006 г. Когато и за първи път заема поста на премиер на Япония, който сдава по-малко от година по-късно. След кратък период на самосъзерцание, придружен от здравословни проблеми, Шиндзо Абе защитава депутатското си място през 2009 г., а през 2012 г. повежда ЛПД към победа и отново взема властта в страната. И така до днес.ввв

Бащата на “Абеномиката”

Терминът “абеномика” идва от сливането на името “Абе” с думата “икономика” и описва икономическата програма, с която японският премиер идва на власт през 2012 г. Стратегията е основана на т. нар. “три стрели” – количествено ограничаване, икономическо стимулиране и структурни реформи. И според наблюдатели дори да не е задължително работеща, поддържа високо ниво на популярност на Шиндзо Абе сред сънародниците му.

ЗА НЕГО

Заплахата

от КНДР го държи стабилен

Опозиционните партии са напълно объркани и са изправени пред сериозен недостиг на парламентарни кандидати. Но на второ място важното е, че комбинацията от (б.р. заплахи в регионален план) ядрените амбиции на Северна Корея и отговорът на Китай на същите всъщност играе положително върху емоциите на основната избирателна база на Шиндзо Абе.

Йеспер Кол, икономист, по повод предсрочните избори, които премиерът на Япония свика и спечели през октомври 2017 г.

Политик

резултат

Почти пет години изминаха откакто Шиндзо Абе взе властта в Япония като министър-председател за втори път. Навремето той обеща да смаже дефлацията и да изведе страната от двете десетилетия на икономически спад. Резултати обаче излязоха смесени. Трите стрели на „Абеномиката“ бяха изстреляни с много различни огневи сили. И докато борсовите индекси се покачват и икономическите перспективи изглеждат светли, години на стагнация в заплатите и все по-застаряващото население на Япония могат да дадат много полезни уроци на други развити икономики.

Су Пинг Чан, бизнес-анализатор,

на 2017 г. в Япония

Изправи се

чудовище

2017-а беше трудна година за Япония. Китай продължава агресивно да отправя претенции в Южнокитайско море, Северна Корея си изстрелва ракетите над нея, а сега това (б.р. – посещението на президента на САЩ Доналд Тръмп през ноември м.г.). (Шиндзо Абе) пак ще трябва да се бори с поредното излязло от контрол чудовище с малки ръчички.

Тревър Ноа, американски сатирик