Малко след като филмът „Денят на знамето” на режисьора и актьора Шон Пен се появи в официалната селекция на най-големия фестивал в света - Кан, лентата тръгна по американските кина. Този проект трябваше да върне славата на един от най-талантливите артисти в света след тоталната катастрофа на предишния му филм - „Последното лице”, с негово участие.

Уви, боксофисът не вещае нищо добро за Шон Пен. Първият уикенд донесе на „Денят на знамето” смешните $40 хил., резултат, за който думата „катастрофа” би бил комплимент. Това е директно сриване в пропастта, а състоянието катастрофа е много по-високо над главата му.

В главната женска роля на „Денят на знамето” е дъщерята на холивудската мегазвезда - Дилън Пен. На екрана се появява и синът на Шон Пен - Хопър.

Филмът, по действителни събития, разказва историята за баща, който предизвиква възхищение у дъщеря си с „магнетизъм и способност да превърне живота в голяма авантюра”. В същото време обаче той води таен живот, като обира банки и прави фалшификати. В центъра му е портретът на млада жена „бореща се да заличи раните от миналото и в същото време да възстанови отношенията с баща си”. Сценарият е създаден по живота на един от най-големите фалшификатори в историята на САЩ.

Шон Пен е не само режисьор на „Денят на знамето”, но и изпълнява главната мъжка роля. И между другото, ако съдим по трейлъра, играе като звяр, така както играе винаги. Проблемът очевидно е в нещо друго. Проблемът е, че между него и американския естаблишмът вече зее огромна пропаст. Той не е долюбван в родното си общество поради това, че прекалено много се занимава с политика, че дава в документалните си филми думата на хора, които са считани за дяволи в САЩ - Путин, Хуго Чавес (лека му пръст) и кой ли още не.

И последния му филм - „Денят на знамето”, както последните му творби - каквито и да са - не само разделят публиката, но дори я отблъскват. Доказателство за това е, че на премиерата в Кан част от публиката аплодира четири минути Шон Пен, но много зрители се тръгнаха по средата ѝ.

Шон Джъстин Пен е роден на 17 август 1960 г. Носител е на две награди „Оскар” за ролите си в мистериозната драма „Мистична река” (2003) и биографичния филм „Мляко” (2008).

Пен започва своята актьорска кариера в телевизията, с кратко появяване в епизод 112 на „Малка къща в прерията” на 4 декември 1974 г. и режисиран от баща му - Лео Пен. След филмовия си дебют в драмата Taps (1981) и разнообразна гама от филмови роли през 80-те. Пен печели внимание на критиката за ролите си в криминалните драми „Отблизо” (1986 г.), „Опрощаване на греховете” (1990 г.) и „Пътят на Карлито” (1993 г.). Той става известен като виден водещ актьор с драмата „Осъденият на смърт идва” (1995), за която печели първата си номинация за Оскар и наградата за най-добър актьор на Берлинале. Пен получава още две номинации за Оскар за комедийната драма на Уди Алън „Сладък и гаден” (1999) и драмата „Аз съм Сам” (2001), преди да спечели първата си награда „Оскар” за най-добър актьор през 2003 г. за „Реката на тайните” и втора през 2008 г. за „Мляко”.

Той също така спечели награда за най-добър актьор на филмовия фестивал в Кан за режисурата на Ник Касаветес „Тя е толкова прекрасна” (1997) и две награди за най-добър актьор на филмовия фестивал във Венеция за инди филма „Хърли-бърли” (1998) и драмата „21 грама” (2003).

В допълнение към филмовата си работа, Пен се занимава с политическа и социална дейност, включително критиките си към администрацията на Джордж Буш, контактите му с президентите на Куба и Венецуела и хуманитарната му работа след урагана Катрина през 2005 г. и земетресението в Хаити през 2010 г.
Личният му живот е по-интересен от всичките му филми. Връзките му с Елизабет Макгавърн (позната ни от „Рагтайм”), с Чарлийз Терон, браковете му с Мадона и Робин Райт (и още много) са достатъчен материал за драматичен сериал.