През 1892 г. общината приема Правилник за публичните домове

Кои са най-критикуваните и отричани хора в един град? Няма спор – кметовете.

Така е днес, така е било и преди век. До този извод стигат специалистите Бета Хараланова и Стела Славчева от Регионалния исторически музей в Шумен, които дълго проучвали документи в архивите и писания по пожълтелите страници на вестниците за градоначалниците на десетия по големина град в страната.

“Всяка промяна се свързва с името на кмета, но трудно можем да си представим колко струва това на самия човек и колко много са критикувани, а колко малко хвалени градоначалниците”, разказват спецовете по нова и най-нова история. Затова музеят първо издал “Алманах на шуменските кметове”, а сега подредили кметски вещи и техни запомнящи се дела в снимки и документи.

За 140 години от Освобождението до днес точно 53-ма кметове са решавали съдбините на Шумен и шуменци. Някои са ръководили града месеци, други по два мандата, а Христо Косев от 1919 до 1931 г. на три пъти сяда в кметския стол. Мнозинството са били адвокати, има лекари, даже журналисти. Полицай обаче, е единствено последният настоящ градоначалник Любомир Христов, който е и бивш директор на ОДМВР-Шумен.

Първият градоначалник през 1878 г. Ради Гьокчеренлиев пък, е с най-разностранни дейности - дякон на младини, килиен учител, даскал по църковно пеене, после създател на първата фабрика за бира и житна ракия, както и на пивница. Бил и сърцат общественик, участвал в много градски каузи.

Музеят показва неговият личен джобен часовник. Във витрините са още всевъзможни кметски вещи - от писалки, ножка, очила фотоапарат, чадър до дарове от делегации. Изобилства и от ордени, отличия и дипломи. Открояващо ласкави са старите архиви за шуменския градоначалник д-р Петър Кърджиев, отбелязват авторите на изложбата. Хуманният лекар е върл застъпник за хигиената - назначава чистачи и метачи за улиците, премахва т.нар. табахни /кожарски работилници/, които замърсяват реката с отпадъци и града с миризми. Негова е идеята за залесяване на централната улица на Шумен и парка “Кьошкове”. “Градът се почисти и доби вид на град с култура и европейски”, говорят архивите.

Поставят се основите на Градски общински дом през 1902 г. /сегашната Съдебна палата б.а./ по подобие на външно министерство във Виена. Кмет с идея за европейска визия е и предшественикът му Христо Тодоров, който ходил лично в Париж за среща с френския архитект Марсие, за да го покани да бъде строител на великолепната сграда на читалище “Добри Войников”, с която шуменци се гордеят и днес.

В Шумен на 26 юли 1931 г. начева строителството и на втори Градски дом/сега сграда на полицията б.а./, свидетелства уникален Акт за строеж, подписан от кмета Васил Миланов. До неговия градеж се стига след като средствата за първия общински дом не стигат, той се гради дълго и след допитване до шуменската общественост е продаден на Министерство на правосъдието. Парите се влагат във втората сграда, която и днес краси ларгото на града. От онова време само снимки, подредени в албуми пък, са запазили подредените по конец павирани улици, островърхите будки за афиши, чак и “клозетите в булеварда”.

Историците представят и адвокатът Иван Попов - последният кметувал няколко месеца до 9 септември 1944 г. Във витрина е негов фотоапарат и стенен часовник, дарени от внука Иван Бабаджанов. Редом с тях е личният чадър на наследника му Димчо Попов, влязъл в кабинета на 10 септември. Той пък е инициатор за построяването на Драматичния театър в Шумен - създава комитет през 1945 г., който продава пощенски марки с визията на сградата за набиране на средства на градежа. Любопитна е една от първите му заповеди от 29 септември 1944 г., с която позволява отварянето на питейните заведения, “които ще продават само бира и вино и то в малки количества”. Ако в някое “се укажат лица в пияно състояние, съдържателите ще бъдат глобявани и заведенията затворени”.

Освен че показва как Шумен се съгражда през годините, изложбата е и съветник за поведение на настоящи кметове, ако имат уши да чуят и очи да видят, както се казва. Уредниците сочат една любима реплика на кметувалия през 60-те години на XX век Антон Кечиджиев: “Като се качваш нагоре - поздравявай, за да има кой да те поздравява надолу!” От предшественика му Атанас Касчиев пък, който е запомнен като “кметът с очилата”, е запазено наставление за приема на граждани: “Не бива да се забравя никога - пред нас стои човек. Разбирането на човешката съдба, независимо от решението, което ще вземеш като ръководител, внася успокоение и задоволство... Едни ни разбираха, други - не. Понякога имаше хора, които идваха в съвета като в някакъв супермаркет, откъдето всичко се получава безплатно. Човешко е да се греши, но и грешките трябва да имат мярка”.

По времето на Касчиев и Кечиджиев се ражда първият жилищен блок със сглобяеми подови елементи, построени са 1297 нови жилища, както и 9 блока от съществуващия до днес централен кв.”Херсон”, открива се Летният театър, строи се хотел “Мадара”, а от януари 1966 г. Коларовград отново се преименува Шумен.

70-те и средата на 80-те години са времето на Юри Аврамов и Александър Узунов. Градът се разраства с нов квартал, завършено е кино “Херсон” и днешната сграда на Общината, открива се Висшия педагогически институт. Феновете помнят, че през 1972 г. футболният отбор “Волов” за първи път влиза в А-група. На 12 декември 1979 г. се ражда стохилядния гражданин на Шумен Диляна Димитрова. Витрините са пълни с кметски отличия, благодарение на съпругата Аврамов - проф.Валентина Аврамова.

През 80-те години и кметуването на Руси Русев и Йовчо Николов Шумен става безспорен държавен център - тук се отбелязва 1300-та годишнина от създаване на България и се откриват регионален музей, библиотека, емблематичният паметник над града, както и алуминиевият комбинат. Изложбата разказва чак до последната гордост на Шумен - спортна зала “Арена Шумен”, а историците са се постарали да съберат фотографии на всички кметували, ако общината реши да ги увековечи в коридорите на властта. Сигурно е, че музейните специалисти ще изнесат изложбата от фотоси и копия на документи на открито през пролетта, за да се докоснат повече ценители до историята. Експозицията със сигурност ще пътува, за да я видят и шуменците, пръснати в страната. Шумен отдавна е под 100 000, но продължава да бъде десетият град.

Първенците решават и за хляба, и за публичните домове

Колко да плащат търговците на мляко, хляб, зеленчуци, чай и кафе - всичко е зависело от общинското управление, което определяло таксите. Така през 1906 г. разносвачите на хляб и мляко по домовете не плащат нищо, но за продан на кафе от бараки се брои по 2 лева месечно. През 1892 г. шуменската община приема дори Правилник за публичните домове. Той е подписан от кмета Евтим Друмев, известен като изкусен цигулар: “Възпроизвеждам в приказ задълженията на съдържателите на публичните домове и на проститутките в Шумен:

На никой български или чужд поданик не се позволява да открие публичен дом в Шумен, докато не му позволи Общинското управление...

На публичните жени се запретява да влизат в общите градини и заведения: да се разхождат из улиците, да закачат проходящите с каквото и да е и да стоят в двора на публичните домове в неприлично облекло и поза...

Частни публични домове, без всяко изключение, е запретено да се откриват...

За нарушение на задълженията виновните ще се глобяват до 25 лв. съгласно член 96 от Закона за градските общини.”