Шънджън е витрината и началото на „социализма с китайски характеристики“ и с елементи на капитализъм

Китайският град скоро ще изпревари съседния му Хонконг, а във финансовата сфера има за задача да постигне превръщането на юана в световната резервна валута

В ковидната треска, обхванала света, незабелязано остана едно нетривиално събитие, дори по китайските стандарти - пътуването на китайския президент Си Дзинпин до специална икономическа зона - Шънджън, наричана от някои още и Шенжен.

В своята 40-минутна реч китайският лидер леко разкри плана на следващия скок на КНР до върховете на технологично и икономическо превъзходство. Според председателя Си, въпреки трудностите, процесът на реформи няма да спре и ще продължи да се придържа към политика на отвореност към външния свят. А така „несъмнено ще извърши още по-голямо чудо, което ще привлече вниманието на целия свят“. Но какво общо има Шенжен с него и за какво всъщност става дума?

Шънджън е една от първите така наречени специални икономически зони (СИЗ), така да се каже, люлката на социализма с китайски характеристики и всъщност е отправната точка на китайската модернизация.

Идеята на архитекта на китайските реформи Дън Сяопин, който разработи и внедри смесените предприятия с участието на чуждестранен капитал и СИЗ, беше да отвори вратите за влизане на страната в пазарната икономика и международното разделение на труда, без да променя драстично икономическата структура, камо ли социално-политическата система.

За реализацията на китайската мечта и разрешеното създаване на смесени предприятия - с участието на чуждестранен капитал, на територията на Китай бяха определени специални региони (близо до морските търговски пътища), в които беше въведен специален икономически режим. Той включваше различни предимства за инвеститорите: освобождаване от данъци, разрешение за износ на капитал, специален правен статут на предприятията и т. н. Всъщност пазарният капитализъм беше въведен във СИЗ, но под контрола на Държавния съвет и Китайската комунистическа партия, както и на местните власти. Чуждестранните инвеститори получиха почти пълна свобода: през първите 5 години предприятията бяха освободени от данъци, след това ставката на данъка върху доходите беше значително по-ниска, отколкото в останалата част на Китай, а при прекратяване на работата беше възможно прехвърлянето на активите в чужбина и т. н.

Чужденците се стичаха в Шънджън, а след това и в другите СИЗ. За две години в Шънджън (от 1980 до 1982 г.) са създадени 800 предприятия на стойност $1 млрд. и това беше само самото начало. След това СИЗ станаха двигатели на икономическия растеж на Китай, вратата за преките чуждестранни инвестиции, полигон за икономически модели и източници на чуждестранни инвестиции и технологии. Шънджън стана лидер в този процес.

Минувачи се снимат пред билборд с образа на бившия президент на Китай Дън Сяопин в Шънджън, 14 декември 2018 г.

Между другото, в тази най-трудна област на работа се трудеше един от съратниците на Дън Сяопин, бащата на настоящия лидер на КНР, Си Чжунсюн. Тогава никой не знаеше как да привлече чужд бизнес, без да навреди на социалистическата икономика, и всичко се правеше на принципа проба-грешка. С риск да бъде обвинен в ревизионизъм, именно Си Чжунсюн започна да създава СИЗ Шънджън, насърчавайки концепцията за реформа и откритост на провинция Гуандун. Но успехът съпътваше реформаторите. Настоящият лидер на КНР Си Дзинпин неведнъж се е връщал тук и дори бе засадил две дървета, които символизират неговите „корени“ като наследник на инициаторите на политиката „реформа и откритост“.

Междувременно в Китай дори има поговорка, която разкрива ролята на СИЗ: „Шъвджън се учи от Хонконг, Гуандун от Шънджън, а от Гуандун цялата страна“. Опитът на СИЗ бе използван за създаването на зони на техническо и икономическо развитие (от които в Китай има повече от 90 в момента), зони на новите и високи технологии (114), на свободните митнически зони (13), зони на трансграничното икономическо сътрудничество на държавно ниво (14).

Шънджън е витрината и началото на „социализма с китайски характеристики“ и по същество с елементи на капитализъм на китайска земя. Темповете на растеж са невероятни. Годишният оборот се е увеличил от 18 млн. юана на половин млрд. БВП е 1,2 трлн. юана на година. Но и другите зони има примери за фантастичен растеж. Търговията на Хайнан нараства със скорост от 16,8% годишно и през 25-те години от 1988 г. се е увеличила 49 пъти, обемът на финансовите приходи - 50 пъти, обемът на нетния доход на градските жители - 11 пъти, обемът на нетния доход на жителите на селските райони - 7 пъти.

В края на 1970-те години Шънджън е малко рибарско селце, а сега е мегаполис с 13 млн. души. БВП за 40 години е нараснал от $28,5 млн. на $376 млрд. Такива гиганти от световната индустрия като Huawei, ZTE и Tencent са създадени и сега са базирани в Шънджън. Днес Шънджън е на първо място в Китай по потенциал за развитие. И това е видимо доказателство за успеха на идеите и практиките на архитекта на китайските реформи и неговите сътрудници.

И сега Си Дзинпин отново изнася реч в Шънджън, в която говори за новия старт на свободните икономически зони и зоните за свободна търговия. За целта ще им бъдат предоставени безпрецедентни по китайските стандарти за свобода и възможности, които трябва да доведат Китай до безспорните технологични лидери на съвременния свят. Говорейки директно за Шънджън, Си го нарича „град-пример на съвременна социалистическа държава“, и този център на китайските иновации отново ще демонстрира ролята си на локомотив за модернизацията на КНР.

През декември 2014 г. тук се отвори една от първите зони за свободна търговия в Китай, а през август 2019 г. Шънджън получи статут на пилотна база на социализма с китайски характеристики. Съответният указ на ЦК на ККП и Държавния съвет на КНР предполага, че до 2025 г. Шънджън ще влезе в редицата на световните градове-лидери по отношение на икономическата мощ и иновативния потенциал. До 2035 г. мегаполисът ще се превърне в „национален лидер във висококачественото развитие и световно признат център за иновации и предприемачество“. До средата на века Шънджън ще се превърне в „глобален пример за конкурентоспособност и иновации“.

На 11 октомври беше представен новият петгодишен план за Шънджън, който осигурява по-лесно управление на земите, използването на технологиите и финансовите облекчения. Градските власти ще имат право да променят статута на земеделска земя, като я използват за технологични цели и жилищно строителство. Във финансовата сфера на Шънджън е възложена задачата да постигне превръщането на юана в световната резервна валута.

Не бива да се забравя, че Шънджън граничи с Хонконг и е създаден като витрина на „социализма с китайски характеристики“, изправен пред тази все още английска колония. Днес Хонгконг е световен финансов и технологичен център в специалния административен район в рамките на КНР. Но очевидно Хонконг ще отстъпи естествено ролята си на Шънджън в близко бъдеще. Ученикът изпреварва учителя.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)