Делът на американската парична единица в международните валутни резерви постепенно се понижава

Запазва хегемонията си в дългосрочен период

Изпреварва еврото с 20 на сто

Въпросът относно статутът на американския долар като световна валута спрямо потенциалните му съперници не е нов, но напоследък се радва на засилен интерес. Разглеждат се четири подтеми: измерване на използването на международни валути; потенциални алтернативи на долара; възможно ли е възникване на многополюсна валутна система при наличието на мрежови външни ефекти; приложимост на златото и дигиталните валути.

Измерване

Световната валута се използва за няколко основни цели. Сред тях са употребата є за средство за държане на международните валутни резерви от централните банки и суверенните фондове. Освен това тя е резервна валута, към която се фиксират валутните курсове на по-малки икономики. Световната валута се използва при отчитане и фактуриране на международни сделки, както и като средство за търговия на валутните пазари. Световната валута улеснява извършването на сделки, така както общият език улеснява общуването между хора от различни националности.

Делът на щатския долар в международните валутни резерви постепенно се понижава. Според Международния валутен фонд през 1999 г. доларът съставлява 71% от резервите. В края на 2022 г. относителният му дял се свива до 58%. Въпреки това делът на долара все още значително изпреварва втората най-използвана валута, еврото, което е с 20% и е с относителен дял. Еврото, от своя страна, също е доста по-напред от йената, която е следвана от британския паунд. Китайският юан все още е едва на пето място и така се нарежда пред канадския и австралийския долар.

Употребите на валутите за различни цели са силно взаимосвързани. Така използването на валута за фактуриране на търговията (като разчетно средство) е свързано с финансирането (съхранение на стойността), особено при “сигурните” валути, за каквито се приемат щатският долар и йената. Доларът е най-използван не само като резервна валута, но и като средство за фактуриране при международната търговия, като измерител на външната задлъжнялост, на кредитирането, на оборота на валутните пазари и на глобалните разплащания.

При разплащанията през системата SWIFT обаче еврото се доближава до долара, като делът му през 2023 г. е почти 33% при почти 42% за долара. За сравнение, относителният дял на юана е едва 2%. Все пак че юанът се използва значително повече в алтернативната система за презгранични разплащания CBIPS, която е създадена от Китай през 2015 г.

Конкурентите

След разпада на Бретънуудската система преди около половин век изглежда, че доларът губи своя изключителен статут. Първоначално се очаква Специалните права на тираж (СПТ), валутата на МВФ, да го замести. Целта на тази валута е да коригира недостатъците на споменатата система, като предложи алтернатива на долара за държането на международни резерви. Само че тя никога не придобива статут на световна валута. Тя се използва като резервна валута в 16 държави в своя пик през 1982 г., но до 1995 г. те спадат до едва 3. С това ролята на СПТ се ограничава единствено като средство за държане на валутните резерви от централните банки. На СПТ му липсва основата да бъде национална валута и не е естествен избор на населението.

През последните 40 години няколко валути се определят като възможни кандидати да изместят долара от лидерската му позиция като световна валута. Германската марка от 1973 до 1990 г., японската йена от 1984 до 1991 г. и еврото в началото на настоящия век са считани за основни претенденти. От 2009 г. кандидатът е китайският юан, за когото дори бяха направени прогнози, че през текущото десетилетие ще бъде достоен противник на долара.

Юанът изпълнява две от трите необходими условия, за да бъде водеща валута - размер на икономиката и способност за запазване на стойността си във времето, но при него липсват ликвидни, развити и отворени финансови пазари. Китай не е склонен да се откаже от капиталовия контрол и да постигне свободна конвертируемост на валутата си. През 2014 г. правителството на практика се отказа да отвори финансовите пазари към света при смяната на посоката на капиталовите потоци от входящи към изходящи.

През 2023 г. петте държави от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка започнаха да обсъждат темата за създаване на нова валута, която да бъде алтернатива за долара. Тя би била доминирана от юана, заради размера на китайската икономика. Трудно е даже човек да си представи как толкова отдалечени една от друга икономики биха могли да използват обща валута, независимо дали е юан, или друга. Предложението на Русия е за създаване на валута, която представлява кошница от петте национални. Ако обаче тя съществува заедно с настоящите им, това означава, че тя също като СПТ не би била национална и няма да може да базира силата си на конкретна икономика.

Постепенното изместване на резервите на централните банки от долара не се прехвърля толкова към юана, а по-скоро към такива като канадския и австралийския долар, корейския вон, шведската и норвежката крона, както и към други по-слабо използвани валути. Дори доларът да продължи да губи дял с настоящата скорост той би запазил хегемонията си в дългосрочен период.

Няколко световни валути?

Наличието на световна валута до голяма степен се определя от т. нар. мрежови външни ефекти. Хората използват щатския долар, защото почти всички останали го използват и търсят. Използването на само една валута за международни сделки е също толкова логично като използването на само една валута в границите на една държава.

В резултат от мрежовите ефекти е налице инерция при избора на световна валута. Възможно е да се получи продължително забавяне между промяната във фундаменталните фактори (например размер на икономиката) и момента, когато системата достига повратна точка и нова валута измества лидера при международните сделки. Така се обяснява защо доларът не е изпреварил паунда още преди 50-те години на двадесети век. Фундаментът е в полза на долара още около 30 години преди това. Американската икономика застига британската още през 1872 г., а през 1913 г. се създава и централната банка на САЩ, а Великобритания след Първата световна война губи ролята си на голям международен кредитор и се превръща в длъжник. Инерцията обаче забавя повратната точка даже след края на Втората световна война.

Алтернативна теория твърди, че мрежовите ефекти не са толкова силни и че могат да съществуват няколко световни валути едновременно.

Глобалната парична система може да се разглежда като избор между предимствата и недостатъците на единствената валута. Последните могат да се търсят в злоупотребата на съответната държава с привилегията да емитира световната валута, като я обезценява чрез прекомерни бюджетни дефицити, бърз растеж на паричната маса, дефицити по текущата сметка на платежния баланс и инфлация (политиката на САЩ през последните 50 години).

Важен фактор за изпълнението на ролята на световна валута е способността за запазване на стойността (останалите два са размер на икономиката и отвореност и ликвидност на финансовите пазари). Световната валута обаче се използва вече и по друг начин - тя служи при налагането на санкции, което от своя страна създава стимули за някои страни да търсят алтернативи на долара. Финансовите санкции обаче стават все по-използвани и така увеличават влиянието на американското законодателство извън границите на САЩ, а по този начин доларът служи като “оръжие”. Пример за това са санкциите срещу Иран и Русия.

Алтернативи на националните валути

Националните валути не са единственият вид международни резерви, нито единственият вид разчетно средство или средство за разплащане. Един алтернативен актив, който някои икономисти считат за реликва от далечното минало, обаче отново възвръща позициите си като елемент на резервите. Това е златото. Другата алтернатива е съвсем нова - криптовалутите.

Дълго време се приемаше, че държането на злато от страна на централните банки е анахронизъм. Много централни банки държаха злато, но не го разглеждаха като особено важна част от резервите си и не търгува с него. През последните години обаче някои централни банки, особено в Азия, активно купуват (и продават) злато. Така през периода 2016-2021 г. банките в страни, които са под риск от санкции от САЩ, увеличават дела на златото в международните си резерви повече от останалите. Донякъде изненадващо същите банки са по-склонни да инвестират и в криптовалути заради трудността на САЩ да блокират използването им.

Изводи

Американският долар устоява на значителни сътресения през последните 50 години, повечето от които по вътрешни причини. Може би е изненадващо, но когато е налице шок за световната икономика и възприятията за риск се засилят, инвеститорите бързат да закупят долари като сигурен актив. Това се случва, дори когато шокът идва от американската икономика, както през 2008 г.

Обяснението за тази доминация е лесно - липса на алтернативи. Еврото не е силен конкурент заради дълговата криза в еврозоната и оскъдността на висококачествени държавни облигации в тази валута. Япония, Великобритания и Швейцария нямат достатъчно големи икономики, за да претендират за тази роля. Китайската икономика е достатъчно голяма, но є липсват достатъчно развити, ликвидни и открити финансови пазари.

Заради функцията си за съхранение на стойността и възвърнатия наскоро интерес златото би могло отново да се превърне във важен фактор в бъдеще. Донякъде това се отнася и за криптоактивите. Тези два актива обаче не изпълняват толкова добре функцията на разчетно средство или като средство за плащане, колкото долара.

Възможно е да се получи ситуация, при която да се използват едновременно няколко валути като световни (например долар, евро и юан). При единствена валута държавата може да злоупотреби с привилегията си, докато при три или повече конкурентни валути това ще е по-трудно.

Загубата на най-високия кредитен рейтинг от страна на американското правителство би могла да ускори процеса на ограничаване ролята на щатския долар, но все още изглежда, че той ще остане световната валута.