Накъде ще тръгне Америка - към развитие на дълбоки промени, или към контрареволюция на соросоидите

Джо Байдън е мастит обитател на „вашингтонското блато“ и обект на тежки подозрения за корупционни афери в Украйна и Китай

Негативите ще оказват влияние върху решението на непартийни избиратели, от които зависи изходът от изборния двубой 

Често преди избори кандидати и стратези се опитват да мобилизират електрората, определяйки вота като „исторически“ и „съдбовен“. Обикновено това са кухи клишета. За първи път от няколко десетилетия обаче САЩ, а и светът, са в очакване на наистина съдбовни и исторически президентски избори през ноември. Както аргументирах още през 2016 г. в „Доктрината „Тръмп“, изборът на 45-я американски президент, колкото и това да не се разбираше от коментаторите, черпещи знания за американската политика от CNN, „Уошингтън поуст“ и препечатващите ги ляво-либерални медии в Европа, маркира дълбок идеологически обрат в Белия дом. За първи път беше изтласкана от най-могъщия властови център симбиозата на неолиберали и неоконсерватори, която беше превзела върхушките на двете партии - Републиканска и Демократическа - от Рейгън насам. И на нейно място се върнаха традиционните американски консерватори, които за последен път бяха на кормилото на Америка по времето на един от колосите на американската политика Ричард Никсън.

Изминалите почти четири години свидетелстват безпрекословно за този идеологически обрат. Сменени бяха аксиоматични приоритети и посоки на американската външна и икономическа политика. В Стратегията за национална сигурност на САЩ бяха очертани контурите на новата геополитическа архитектура - от еднополюсен свят с хегемон САЩ, към свят, основан на динамичното равновесие и ожесточената конкуренция между трите суперсили САЩ, Русия и Китай; изпращането в „девета глуха“ на евроатлантическия вектор; преодоляването на неолибералния модел на глобализация и пр. Администрацията на Тръмп сне от управленския дневен ред политиката на идентичностите, джендър-идеологията и климатичните теории, които бяха въздигнати в ранг на държавна политика през двата мандата на Барак Обама и съратничката му Хилъри Клинтън. Икономиката беше тласната напред с по-ниски данъци за всички социални прослойки, протекционизъм и радикално намаляване на бюрократичната тежест върху бизнеса. Монополният публичен дискурс на неолибералните глобалисти и техните глашатаи от медии, тинк-танкове и социални мрежи, беше ликвидиран, а демократичните възгледи за укрепване на националната държава, религията, семейните ценности и личната свобода, бяха върнати в мейнстрийма. И всичко това в условията на истерична съпротива, пороища от лъжи, спекулации и гьобелсова пропаганда, които старото статукво безскрупулно хвърли срещу Тръмп.

Дори само този телеграфен преглед дава представа за гигантския залог в предстоящите президентски избори в САЩ. Накъде ще тръгне Америка - към развитие на тези дълбоки промени или към контрареволюция на соросоидите. И това е важно за целия свят, защото е вън от всякакво съмнение, че най-могъщите политически импулси, които могат да разместват геополитически пластове, да формират социо-културни нагласи, правни модели и глобални политически тенденции, идват от Белия дом, а не от Кремъл или Поднебесната.

2020 година, броени месеци преди изборите, администрацията на Тръмп беше изправена пред неочаквана и мащабна криза - пандемията. Затварянето на американската икономика нанесе тежки щети върху постиженията на Тръмп - достигналата исторически ниски нива безработица скочи с почти десет пункта, икономическият растеж беше прекършен. Към това се кумулираха хаосът и насилието в редица градове, управлявани от опозицията, организирани от екстремистките организации Black Lives Matter и Antifa, и насъсквани от прогресивисти и либерали.

Така, само в периода март-юни, обстановката в САЩ коренно се промени и изглеждащият преди това триумфален поход на Доналд Тръмп към нова изборна победа, се изправи пред много сериозни предизвикателства. Това, което е ясно към днешна дата е, че вероятността Тръмп да загуби, която до вчера изглеждаше илюзорна, вече е реалистична, макар и малко вероятна. Независимо от мащабния икономически пакет, който наля свежи пари в почти всяко американско домакинство и бизнес, социалните и икономически последствия от коронавируса няма да бъдат преодолени до ноември. Негативите ще оказват влияние върху крайното решение на независимите, непартийни избиратели, от които зависи изходът от изборния двубой Тръмп-Байдън.

Благоприятната за Тръмп хипотеза е, че повечето от тази разнородна група гласоподаватели, които най-често гласуват „с джоба“ си, т. е. според своя икономически интерес, си дават сметка, че растежът преди коронакризата се дължи именно на икономическата политика на Тръмп, и че нейното продължаване ще извади страната по-бързо от стагнацията, причинена от COVID-19. Мародерствата и бандитизмът, избухнали след полицейското убийство на Джордж Флойд в Минеаполис, също могат да наклонят везните на тези избиратели към Тръмп, защото по правило те искат спокойствие и сигурност. Не бива да се забравя също, че това, което видяхме по улиците на Сиатъл, Вашингтон, Минеаполис, Лос Анджелис или Вашингтон не представлява в цялост афро-американската, нито пък която и да е друга расова или етническа група в американското общество. Това са радикални малцинства в малцинството. Уличните метежи и расистките атаки срещу белите с „борбата срещу бялата привилегия“ (идея, която е расистка в самата си същност, защото обявява белия човек за виновен по рождение) ще мобилизират защитна реакция у мнозинството от белите, която може да донесе допълнителни бюлетини за Тръмп. Все в тази посока е и слабата, а на моменти гротескна кандидатура на Джо Байдън, който е мастит обитател на „вашингтонското блато“ и обект на тежки подозрения за корупционни афери в Украйна и Китай. Парадоксалното е, че всичко това би могло да се превърне и в минус за Тръмп при зле проведена предизборна кампания и ново затваряне на икономиката заради коронавируса непосредствено преди изборите.

Онези, които се вторачват в социологическите проучвания, които понастоящем дават преимущество на Байдън от порядъка на 3 до 9 процента, не бива да разчитат на буквален прочит на тези стойности. Те най-вероятно ще останат такива до ноември. През 2016 г. до последно същите социологически агенции даваха победа на Хилъри Клинтън с 3-5%. Не защото са манипулирани, а защото в подкрепа на Тръмп е мълчаливото мнозинство, част от което не декларира своите изборни предпочитания, но ги изразява с бюлетина в урните - т. нар. „скрит вот“. Сега, в условията на расова истерия и „прогресивни“ репресии срещу другомислещите, е напълно възможно „скритият вот“ да бъде по-голям.

Не бива да се забравя също, че през 2016 г. от гласувалите на предните избори за Барак Обама, около 5 млн. бели се преориентираха към Тръмп, а около 1,6 милиона афро-американци не гласуваха за Хилъри Клинтън, а си останаха в къщи (по данни на Pew Research Center). Тогава думите на Джон Вас, 66-годишен пенсиониран инженер от Йънгстаун в щата Охайо, който в целия си съзнателен живот е подкрепял Демократическата партия, сякаш казаха всичко.

Пред репортер на британския „Гардиън“ в първите часове след изборите през 2016 г. той заяви: „Медиите и социолозите не успяха да разберат, че малките хора като нас в цялата страна негласно подкрепят Доналд Тръмп. Направихме така, че да се чуе гласът ни. Моята майка е на 97-годишна възраст и също цял живот е гласувала за демократите, но сега Доналд Тръмп е нейният човек“.

Изборите не са предрешени. Засега вероятността Тръмп да спечели втори мандат е по-голяма. Но дори и да се сбъдне хипотезата за загуба, наследството на Доналд Тръмп трудно ще бъде демонтирано изцяло. Гарант за това ще бъдат назначените от него и потвърдени от Сената до момента 197 федерални съдии на всички нива на съдебната система, които ще служат пожизнено. Това промени ултралибералния и прогресивистки облик на американската магистратура. А в крайна сметка, именно в ръцете на магистратите са въпросите на миграцията, джендъра, дискриминацията, абортите, брака и всички останали ценностни разломи в съвременното общество. Тоест, Тръмп вече е победил.