Пренесете поне част от протестите и палатките пред НДК, защото там е българският лъв, който чака стените с имената на падналите за България

В градината пред НДК седи метален лъв, обграден с розови храсти, а пред него стои табела с надпис, че тук ще бъдат възстановени паметните стени с имената на загиналите във войните за обединение на българския народ офицери и войници от първи и шести търновски полк на „желязната“ Първа софийска дивизия. Поставянето на лъва дължим на покойния проф. Божидар Димитров, а табелата с обещанието е от ноември 2017 г. и го дължим на софийското кметство, като до ден днешен нищо не е направено. Лъвът държи в дясната си лапа плоча с картата на България по Сан-Стефанския мирен договор, когато тя възкръсва в етническите си граници макар и само за три месеца.

А това сега дълбоко дразни научното соросоидно войнство у нас, а един кандидат за кмет на София каза, че една от първите му задачи ще бъде да прекръсти улица „Граф Игнатиев“, която носи повече от век името на автора на въпросния Сан-Стефански мирен договор.

Друг виден професор реши, че поставянето на въпросния лъв с очертаните етнически граници на България било провокация към евроатлантическата общност. А на трите големи плочи, които заграждаха лъва бяха изписани имената на загиналите воини, съответно в Добруджа, Тракия и Македония. Т. е. тези мъже дадоха живота си именно за несъстоялата се (по причина на дедите на сегашните чиновници в Брюксел) Сан-Стефанска България.

Каквото било - било е, сега е чудесно, че сме част от европейското семейство, което не значи, че трябва да се подлагаме в стила на Кирияк Стефчов пред „началниците“ от Брюксел и Вашингтон по думите на един бивш премиер. Да, действително огромната част от падналите воини е станало в Македония срещу британци (Дойран), французи (Битоля), италианци, сърби, руси, като първите три са наши съюзници. Но както казват французите - „на война като на война“ и паметта към загиналите воини е свята. Затова и войнишките паметници никъде по света не се пипат, независимо чии са (с изключение на С. Македония).

Столичани помнят стените до средата на 70-те години.

Разрушихме паметника за 1300 години от създаването на държавата ни с обещанието, че ще възстановим този на Първи и Шести полк. И 6 години нищо. Сега имаме удивителна стръв към рушене на паметта на миналото, а това е история и каквато и да е, тя трябва да се помни. Включително и лошата, защото е история и не подлежи на подбор. Припомням пак Джордж Оруел - „Най- лесния начин да обезличиш един народ е като го лишиш от историята му.“!

 И една препоръка към войнстващите врагове около Паметника на съветската армия. Дайте поне част от огромната си енергия за възстановяването на паметника на Първи и Шести полк, най-малкото защото това са вашите прадеди. Пренесете поне част от протестите и палатките си пред НДК, защото там е българският лъв, който чака стените с имената на падналите за България. Да ви припомня стиха на патриарха на българската литература Иван Вазов:

„Стресни се племе закъсняло,
живейш ли, мреш ли, ти не знайш,
след теб потомство иде цяло,
какво ще да му завещайш“.

Накрая питам именитите професори, които поискаха да се смени националния ни празник от 3 март на 24 май и фактически изтриха Сан-Стефанска България от плочата в дясната лапа на лъва пред НДК, а с това и жертвата на войните, дали със същата воля и настоятелност ще притиснат СОС и новия кмет да възстанови стените с имената на офицерите и войниците от Първи софийски и Шести търновски полк. Ето нещо в което мисля, че цялото ни общество трябва да е единно, без русофили и русофоби, без евроатлантици и евразийци, а само преди всичко българи, чеда на майка България.