Българинът от Претор, който издъхна в София преди пет години, заслужава център край Вардар да носи неговото име

Прекършената съдба на Панде е характерна за цяло едно поколение в Титова Югославия

Преди пет години в една от клиниките на Военномедицинска академия в София почина Панде Ефтимов. Денят бе 13 август, неделя. До този момент лекарите от болницата бяха положили всички усилия, за да поддържат живота на Панде, изхабен достатъчно в битките му за запазване на българщината край Вардар през годините на Титова Югославия.

В последните дни беше изгубил гласа си, та когато му отивахме на свиждане всеки четвъртък и неделя, трябваше да се навеждаме над него, за да чуем какво иска да ни каже. Седмици наред вече не се хранеше, поддържаха живота му системите, на които бе закачен, и разбира се, топлите и непрекъснати грижи на персонала на клиниката. Знаеха кой е, откъде е, може би и защото вече веднъж или два пъти пак бе лежал там, идвайки от Скопие да потърси спасение в българското здравеопазване. Не си представяше да отиде на лечение някъде другаде.

За него България със своите институции, със своите специалисти, със своите хора и отношение към братята оттатък границата беше единственото място, в което да се лекува. И да се отправи към по-добрия свят, въпреки че никога не съм го чувал да говори за това. Все имаше още недовършени задачи, все още имаше истории за разказване, паметници на българските войници и офицери по полетата на днешна Северна Македония за откриване и преоткриване. В това беше незаменим гид, защото беше напълно наясно с историята на българското военно присъствие по време на войните от началото на миналия век и по-късно, по време на Втората световна война.

Когато веднъж го намерих в родното му село Претор, на брега на Преспанското езеро, той с вдъхновение ми показваше околните ридове и върхове, „дислоцирайки“ на тях частите на армията на Царство България, водили тежки битки и оставили кости по земята българска. Знаеше наизуст имената на командващите офицери, названията на полковете и другите поделения. Истинска енциклопедия.

Когато през декември 2015 г. организирахме паметна вечер за него във Военния клуб на булевард „Руски“ в София, един от гостите от Скопие - Владимир Перев, с когото Панде дружеше, го определи като човек, изпреварил днешното време с високите технологии. Бил истински „чичко Гугъл“ преди още днешният универсален и глобален справочник и „Биг брадър“ да са се появили.

Три дни след смъртта си Панде бе погребан в Скопие. Беше на 85 години. Тази година на 15 март отбелязахме 90-ата годишнина от рождението му. В посолството ни в Скопие организираха мило тържество по този повод. Отскочихме до там, занесохме телеграма от президента Радев до близките на Панде и до хората, които бяха отишли да го споменат с добро.

Синовете и внуците му бяха там, присъстваха и общи наши приятели, но и доста хора, които виждах за първи път. Съвсем нормално. Защото Панде беше символ на цяла една генерация, живяла по време на СФРЮ и възродила надеждите си за свободна проява на българското си чувство след раждането на суверенна и независима Република Македония. Панде Ефтимов, журналист, поет и публицист бе платил със скършения си живот тази надежда да е все още жива въпреки многото разочарования в уж свободна Република Македония.

В наследство Панде остави една флашка, която ни даде в последните мигове на живота си. Когато я отворихме и прочетохме, косите ни настръхнаха. Там бе събрано всичко, свързано с полицейското преследване и съдебното дело срещу него и негови приятели. Кодовото име на Панде е „Галичица“, вероятно свързано с това, че родното му село Претор е в подножието на планината Галичица, която разделя красивите езерни очи на Македония - Преспанското и Охридското езеро.

В началото на 70-те години на миналия век в СФРЮ започва политическа битка с така наречения либерализъм и патриотизъм, които не отговарят на лозунга „Братство и единство“. Македония като републиката, която винаги иска да е първа в изпълнение на поръчките от Белград, решава да даде жертви, като поднесе на тепсия главите на някои свои граждани. Панде и още един негов приятел са подложени на полицейско слухтене. Прикрепен им е човек, който под прикритието на съмишленик дава донесения за всяка крачка и стъпка на двамата. Обвиненията са за краен македонски патриотизъм, в това число и заради това, че на всеки 4 май полагат цветя на гроба на Гоце Делчев и четат там стихове за героя. Напълно в духа на думите на дългогодишния комунистически лидер на републиката Лазар Колишевски, който в края на 40-те години на миналия век казва за Делчев, че „това е българин без значение за нашата история“.

На основата на полицейските и доноснически доклади и донесения скалъпват процес срещу Панде. Разпити на следователи, прокурорски обвинения, защита на обвиняемите в съда, медиен интерес и отразяване на процеса - всичко е вътре. Колкото и пространни да са пледоариите на прокурорите, толкова те изглеждат скалъпени и преднамерени. Присъдата е тежка, като парадокс на цялата история най-много години в затвора получава доносникът, третият човек от групата. И ги излежава. На Панде лепват седем години, вземат му личните документи и на практика го превръщат не в гражданин, а в - не знам какво! Оттук нататък животът му е скършен. Когато излиза от затвора няма друга работа, освен да се хване в строителството. Управляващите в Скопие са доволни, защото са дали пример за прилежност в изпълнение на поръчката от Белград. Панде получава личните си документи чак след разпада на Титова Югославия с раждането на Република Македония.

Съдържанието на флашката по делото „Галичица“ на Панде Ефтимов вече оформено видя бял свят като книга в издание на Македонския научен институт. Със съпругата ми се хванахме и я подготвихме за печат като израз на старото ни приятелство с мъченика и признателност за всичко, което той направи за запазване на българския дух в днешна Северна Македония. Инициирахме процедурата, която завърши с удостояването посмъртно на Панде Ефтимов от президента Румен Радев с орден „Стара планина“ - втора степен. Отличието получиха синовете, снахите и внуците на Панде, дошли специално в София за церемонията. Държавният ни глава бе един от първите, които получиха изданието на книгата със заглавие „Досието „Галичица“ и прекършената съдба на Панде Ефтимов“.

Опасявам се, че ще попитате защо отново и отново пишем за Панде Ефтимов. Ами защото си мисля, че при сегашната ситуация в отношенията ни със Скопие, когато българите там се осмелиха да създават свои клубове, би било напълно закономерно някой от тях да носи името на Панде Ефтимов. Да видим тогава как местните власти ще оспорват това название, ще го политизират и ще го превръщат в инструмент на атаката срещу София за реабилитация на неприемани или отричани от тях исторически личности. Ето, на 7 октомври в Охрид ще се открива клуб с името на цар Борис III, което пък стана повод управляващите да наложат нови правила за оценка на имената и названията, които такива  инициативи приемат. Дразнело ги името на българския цар, защото така и така, българската окупация и други подобни салати. И вече - институционален контрол, един вид цензура.

Така че, българи от Северна Македония, помислете дали не е време за клуб „Панде Ефтимов“. Аз лично съм „за“!