Ще закипи ли отново македонският коктейл?

Сега около 80 хил. македонски граждани са станали или са в процес на придобиване на българско гражданство

Отговорът съвсем не е еднозначен. От 1991 г., когато Република Македония обяви своята независимост, политическите страсти и свързаните с тях предизвикателства не са преставали. Първо бе заплахата от агресия на югоармията, съпътствана с постоянно сръбско влияние и намеса, след това се появи спорът за името с Гърция, кризата с навлизането на косовските бежанци, въоръжения етнически конфликт с албанците, пропаднало преброяване, боричкания по кой път да се поеме и какво ли още не.

През последната година обаче геополитическият възел около Македония се затяга. Най-ясно това личи във все по-обсъждания вариант за размяна на територии между Косово и Сърбия по етнически признак. Защото не е ясно до къде е границата на албанските претенции на Балканите и дали те няма да се насочат към РС Македония. А пък след Косово и Крим, Европа очевидно не е същата.

Неотдавна в Скопие бе договорено между лидерите на коалиционните партньори Зоpан Заев и Али Аxмети провеждането през 2020 г. на преброяване, в това число и на етническите общности. Предвижданото ново преброяване не е новина. Всъщност, в Македония, а и в бивша Югославия, винаги е имало графа „етническа принадлежност“. Досега проблемът се състоеше в това, че в подготвяните предварително преброителни формуляри, българите никога не са посочвани като възможен отговор, поради което попадаха в групата „други“. В същото време трябва да си дадем сметка, че тъй като българите и в момента не са сред конституционно изброените етнически общности на РС Македония, има страх от свободно волеизявление на тяхната принадлежност. Това е основната причина на последното преброяване през 2002 г. за българи да се обявят едва 1417 или 0,07% от населението, а към настоящия момент около 80 хил. македонски граждани са станали или са в процес на придобиване на българско гражданство на основание на деклариран български произход.

След като темата за преброяването отново започна да става актуална, мой приятел от РС Македония ми сподели терзанията, които е имал през 1994 г. „Аз си мислех на преброяването да се декларирам българин. Питах се дали да направя това. Ако македонец е синоним на българин, по-добре е македонец, отколкото българин. Майка ми беше против, каза: „българите измряха през 1945 г. за една нощ“. Не било умно да се декларирам българин. Преброителната комисия когато дошла у дома, се съгласила да преброи и моето семейство. Така без мен, но от мое име, комисията ме записала като македонец. Разубедиха ме да не правя проблеми. В 2002 г. един от членовете на комисията беше в политиката. Пак не беше умно да се декларирам българин. Плюс службите ти висят на врата. По-добре е да си седя мирен. И така пак без мен комисията записа каквото си иска… Дали новото преброяване ще смени демографската карта на РС Македония? Трябва да има графа „българин“.“

Описаната картина нагледно разкрива цялата сложност и многопластовост при притежаването и изявяването на българско самосъзнание. Това обаче е само част от проблема. Защото коалиционните партньори в Скопие постигнаха още една договорка, според която изселниците ще бъдат преброени, но няма да бъдат включвани в наличното население. Всъщност това е основен статистико-демографски принцип при всички преброявания - отсъстващите повече от една година да не се отразяват в общия брой население. Тук обаче се крие голяма уловка - албанците с двойно и тройно гражданство (македонско, косовско и албанско), поради малките разстояния, извършват сезонни, седмични, че дори и всекидневни миграции. Поради тази причина едно и също лице може много лесно да бъде преброено като налично в две или три държави. Освен по този начин, в момента протича и усилена албанизация на останалите мюсюлмански общности: турци, цигани, бошняци, торбеши и горани (последните две групи са по произход българи мюсюлмани). Подобно явление се наблюдава дори в източните части на РС Македония, в кумановско, щипско, дори и в струмишко, където традиционно няма и никога не е имало албанци. Така по изкуствен начин се увеличава политическата тежест на албанския фактор. В момента няма механизъм да спре този процес, който допълнително се ускорява и от липсата на перспектива пред македонизма, поради което национално деформираната култура на мнозинството няма потенциал да приобщава малцинството.

На фона на нарастващата вероятност за размяна на територии между Косово и Сърбия, все по-проблематично става бъдещето на РС Македония. От една страна тя претърпява дълбока геополитическа трансформация. Чрез евентуалното преминаване под международен контрол на Прешевската долина с разположения в нея коридор № 10, който е основната пътна артерия, свързваща Сърбия с РС Македония, Скопие още повече ще губи зависимостта си от Белград. Този процес ясно пролича по време на последния референдум за промяна на държавното име, при който освен традиционната албанска мобилизация в западните части, за първи път се прояви и частична мобилизация в източните. Това е индикатор, че доскорошната ориентация север-юг започва да губи своята актуалност. От друга страна обаче тази трансформация е несиметрична, тъй като от запад нарастват албанските претенции към долината на Вардар, което може да доведе до ефекта на доминото, а от изток няма противодействие. Тревожна е липсата на българска позиция по този проблем, а държавната ни политика за пореден път върви след събитията. Очевидно е, че управниците ни не си дават ясна сметка, че през последните 300 години албано-българската етнографска граница значително се е преместила на изток.

Този процес не спря нито в Югославия, нито след обявяването на независимостта на РС Македония, а протича и днес. Българският национален интерес диктува да се направи задълбочен анализ до къде на изток може да стигне изместването на албано-българската етнографска граница, какви биха били последиците за България и кои са нашите червени линии, преминаването на които не трябва да се допуска.

Самият факт, че се поставя този въпрос, показва, че македонският коктейл може отново да закипи. В България дълго време след 1914 г. се е смятало, че с Албания сме естествени съюзници. Доста късно в София става ясно, че Тирана има свои собствени интереси, които само частично съвпадат с нашите. Днес с албанците сме и приятели, но и конкуренти за една споделяна в социо-културно отношение територия. Отсъствието на ясна българска линия на поведение може да ни изиграе лоша шега с фатални и необратими исторически последици. Поради тази причина България ясно трябва да заяви своя интерес и да покаже потенциал да го реализира.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи