Макрон не само твърдо отстоя идеята си, но заяви, че Франция не е марионетка на САЩ

Новата сигурност за Стария континент получава пълна подкрепа от Германия

Идеята на френския президент Еманюел Макрон за създаването на „истинска европейска армия“, с която Европа да се защити по-добре, не е нова. Тя не един път е споделяна и от другите западноевропейски политици. А бившият премиер на Великобритания Тони Блеър конкретно я обосновава. Според него утвърждаването на ЕС като един от влиятелните фактори на световната сцена налага формирането на независима европейска армия. Тя трябва да се състои от 60 000 воини, които да бъдат готови по всяко време да отстояват интересите на европейците във всяка точка на планетата.

За пръв път обаче президентът Макрон по-аргументирано и последователно обосновава необходимостта Европа да притежава независими въоръжени сили. А само „стратегическата автономия“ по въпросите на отбраната е незаобиколимият фактор за утвърждаването на ЕС за първи път от неговото създаване, в значим и влиятелен фактор в международните отношения.

На острата реакция на президента Тръмп срещу формирането на европейска армия, Макрон не само твърдо отстоя идеята си, но дори заяви, че Франция не е марионетка на САЩ. Отговор на критиката на американския президент е и призивът на френския държавен глава за „по-силна и обединена Европа“, което я прави геостратегически значим фактор, който да доведе до нов световен ред.

Впечатляващо е, че идеята за търсене на нова сигурност за Стария континент получава пълна подкрепа от страна на Германия, изразена от канцлера Ангела Меркел. А германският министър на външните работи Хайко Маас направо призова към създаване на европейски съюз за сигурност, който да бъде гарант на стабилността и просперитета на европейските държави и Европа като цяло.

Какво наложи актуализирането на въпроса за формирането на независими европейски сили? На първо място това е поведението на американския президент Доналд Тръмп, което предизвика сериозно недоволство след повечето европейски държави. Търговската война на Вашингтон срещу ЕС, оттеглянето на САЩ от договора от 1987 год. за забрана на ракетите с близък обсег на действие, излизане от Парижкото споразумение за климата, както и сделката с иранската ядрена програма са ходове на американския президент, които провокираха намерението на европейците да станат независими от САЩ по въпросите на сигурността и дори да станат равен на американците партньор в глобалната политика.

Не по-различно е и поведението на бившите президенти и техните екипи към европейските съюзници. Високомерието, пренебрежението, грубата намеса на Вашингтон във вътрешните работи на европейските страни, използването на НАТО преди всичко като военно-политически съюз, отстояващ геостратегическите интереси на една властваща американска върхушка, са фактори, които десетилетия дразнят и унижават достойнството на европейците и логично провокират тази идея за освобождаване от пълната американска завсиимост във военната област.

Второто изключително военно основание, мотивиращо идеята на Макрон и Меркел, подкрепяни и от други европейски политици, е различният подход на САЩ и Европа към разрешаване на международните спорове и конфликти. Вашингтон по утвърдена от десетилетия традиция залага на военната сила. Европа, респективно Европейският съюз, е за диалога, дипломацията и мирния подход. Американците се стремят да наложат контрол върху енергийните ресурси и да ги експлоатират в собствен интерес. Европейците гледат на енергийните компоненти като на стока, като всеки друг продукт, който трябва да се купува по правилата на свободната търговия от производителите, тоест държавите собственици на енергийни находища.

Трето. Особено съществени и дори противоположни са позициите на Вашингтон и европейските столици по климатичните промени и заплахите за световния мир и сигурност. Не тероризмът, както твърдят американците, а климатичните промени, религиозните и етнически конфликти и огромните бежански вълни представляват много по-голяма опасност за стабилността на планетата и нанасят несравнимо по-големи финансово-икономически вреди на демократичните държави.

Европейските политици и международни наблюдатели с тревога следят нарастващото американско военно присъствие в Европа и многобройните и мащабни военни учения край границите с Русия. Освен разгрома на руската държава, който е приоритетна цел на военно-олигархичната прослойка във Вашингтон, обявяването от нея на Русия като заплаха за Европа е подходящ аргумент за запазването на НАТО, макар и отживелица от епохата на студената война. Европейските политици отчитат несериозността и дори абсурдността на тезата за руската заплаха. Държава като Русия, която има изключително опитна дипломация, не би тръгнала на война срещу един мощен военен съюз като НАТО с няколко пъти по-многобройно население и с огромен икономически потенциал. А само военните бюджети на западните съюзници почти три пъти превишават този на Руската федерация (170 милиарда долара срещу 61 милиарда).

Световната история свидетелства, че почти всички войни са водени за територии или ресурси. Русия ги има в предостатъчни мащаби. Европейците с нежелание откликват на масирания натиск на САЩ за увеличаване на военните бюджети. Става дума за изразходване на десетки милиарди долари за въоръжение, което е преди всичко американско. Бюджетите за отбрана се вдигат, според международната практика, в навечерието или по време на война. Такава предвоенна или военна обстановка в момента не съществува. Единственият враг на Европа са терористичните организации. Борбата срещу тях се води не със самолетоносачи, подводници или ядрено оръжие, а със съвършено други средства.

Зад цялата мащабна и остра кампания за „руска заплаха“ и необходимостта от превъоръжаване и модернизиране на ракетно-ядрения арсенал прозира, според авторитетни анализатори включително и американски, амбицията на глобалистките среди за хегемон на планетата. Както последната реакция на президента Тръмп, така и почти всички американски президенти и техните администрации реагират отрицателно срещу идеята за независими европейски сили. Те са за запазването на НАТО, което десетилетия служи като инструмент за налагане на американския външно-политически курс на европейските съюзници. Затова и новата идея за европейска структура за сигурност среща вече остра съпротива от страна на Съединените щати и особено от войнствуващите олигархични среди. Освен американската страна срещу европейската отбранителна инициатива застават и някои европейски държави, намиращи се под силно американско влияние.

На този етап е все още твърде рано да се направи по-конкретна прогноза за съдбата на новата френско-германска инициатива за европейска армия. Безпорно обаче, че променените геостратегически реалности налагат и радикална промяна на концепцията за европейска сигурност. Това е и пътят към утвърждаването на Европа като равноправен субект на международната сцена, към което тя се стреми. Този нов статут в международните отношения се налага и от огромната икономико-технологическа мощ на европейския континент, както и от богатото културно-историческо наследство на европейските народи, които над 3 хилядолетия са център на световната цивилизация.