Засилената комуникация с Макрон подклажда надеждите край Вардар за решение на спора със София в края на френското председателство на ЕС

В момента френският президент е лидерът на Евросъюза и тъче на няколко стана

Ако някъде и някога в Северна Македония някой ви отговори на извършена услуга с „мерси!“, да не се учудвате. Обикновено хората там отговарят с местното „благодарам“ или сръбското „фала“, но върнат ли ви с „мерси“, значи са ви разпознали, че сте българин или българка. Не знам как се е наложило, но тази форма на благодарност, взета от френския език, се приема като емблема на българското и дори като знак, че и те, местните, подразбират нещичко за българския език. Понякога, трябва да призная,  в употребата му от хората край Вардар се влага и голяма доза ирония, намек, че се правим на европейци повече, отколкото сме, но и това го има във взаимната комуникация. Става повод и за шеги и подмятания, но в крайна сметка - ще повторя, ако когато сменяте пари, или купувате нещо в магазина или на пазара, опитвайки се да говорите на тамошното наречие, отговорят ли в с „мерси!“, значи сте разпознат. Вие идвате отвъд границата. Точка!

Когато преди около две години в телевизионно предаване изразих предположение, че няма да има решение на спора между нас и Скопие поне до френското председателство през първата половина на 2022 г. и че този термин ще бъде първият, в който ще има надежда за изход, водещата ми даде да разбера, че не вярва никак на думите ми. И то не си беше за вярване. Предстояха председателства на ЕС на Германия, на близката до Скопие Словения, кое от кое по-амбициозни, а вие ми говорите за някаква далечна 2022 г. Край Вардар все още премиер бе Зоран Заев, току-що за президент бе избран Стево Пендаровски, в София всичко зависеше от Бойко Борисов, пръв приятел и другар на Заев. Защо трябва да се чака Париж да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС, та Северна Македония да проведе първата междуправителствена конференция с ЕС и да стартира преговорния процес за членство. Пък и нали тъкмо Франция бе тази, която поиска нова методология за преговорите, по която оттук нататък страните от Западните Балкани да изпълняват критериите и да отварят и затварят врати? Как така ще чакаме Париж да поеме председателството, за да видим някаква светлина в тунела?

На всичко отгоре първата половина на тази година е изборна за сегашния президент на Франция Еманюел Макрон, който се бори за втори мандат начело на държавата. Хич няма да му е до това да се взира в блокираното разширение на ЕС по посока на нашето съседство, очевидно застинало въпреки различните инициативи, като Берлинският процес, които да му вдъхнат живот. След приема на Хърватия това тъпчене на място стана очевидно въпреки усилията на държавите от района, които по силата на графика поемаха ротационно председателството на ЕС. В това число и България, събрала заедно в София лидерите на ЕС и на страните от Западните Балкани с надеждата, че взаимното им опознаване и по-близко общуване ще промени настроенията в Брюксел към европеизирането на региона около нас. Последва подобна среща, организирана от Загреб, а през миналия септември, във вихъра на поредната вълна на пандемията - и от Любляна. Ако на някой в Брюксел не му е станало ясно колко много държавите от Западните Балкани искат да влязат в европейското семейство и каква подкрепа имат от съседите, които вече са там, той или е политически късоглед, или е преднамерен към тази част на Европа. Или нещо трето, знае ли човек?

Да си призная, в тази „калкулация”, за която споменах, не бях сложил вътрешните промени и у нас, и в Северна Македония. За нас се знае какво стана, знае се и оттатък границата. Имаме нови премиери и в двете държави, с нови правителства - нашето напълно, оттатък - частично. Но стартът и на двата кабинета, коалиционни по своя характер, съвпадна тъкмо с началото на шестмесечния мандат на Франция начело на ЕС. Случайно наслагване на обстоятелства, или закономерен процес на развитие на ситуацията с процеса на разширяване на ЕС към Западните Балкани, и по-специално старт на преговорите на Скопие и Тирана? Може би и едното, и другото. Във всеки случай, дори календарно демонстрацията на новата динамика и атмосфера на двустранните ни отношения със Северна Македония съвпадна с церемониите по поемането на председателството на Париж за половин година. Като следя и поведението на новия ни премиер Кирил Петков, който търси всяка възможност да се среща с френския президент Макрон, макар и за кратко, ми се струва, че не бива да изключваме и някаква форма на по-тясна координация между София и Париж. През последните дни имаше две такива срещи, за едната от които, в Брюксел, от изявленията на самия Петков останахме с впечатлението, че едва ли не е докладвал на Макрон какво е направил заедно с Ковачевски от Скопие. Нещо като „рапорт даден - рапорт приет“, увенчан с окуражително потупване по рамото от страна на французина. Сега пък, в рамките на Мюнхенската конференция, май пак са се видели и пак в същото крайно делово и ограничено по време темпо, но какво да се прави? Лично на мен тази роля на „отчетник“ на нашия премиер не ми харесва, но така си я е избрал, или може би така са му препоръчали да я играе. Знам ли?

В момента Еманюел Макрон тъче на няколко стана и докато новият германски канцлер Олаф Шулц все още  навлиза в играта, той е лидерът на ЕС. И очевидно няма нищо против подобна ситуация да продължава и той да укрепва авторитета и влиянието на политическото си лидерство в европейското семейство. В това число и да покаже, че там, където Ангела Меркел не успя преди година и половина, там той ще пожъне успех. Да, Макрон води тежка вътрешна битка за гласовете на своите съграждани, конкуренцията никак не е безобидна, напротив, всеки, макар и на пръв поглед минимален  и периферен, външнополитически успех би му донесъл точка в президентската надпревара. Като това България да бъде убедена да вдигне бариерата за преговори пред Тирана и Скопие за членство в ЕС.

Вероятно подобна „точка“ би имала по-голяма тежест, ако не бе възникнала ситуацията около Украйна и Русия, където французинът се опитва да играе водеща роля от името на ЕС и на Франция, разбира се. В известен смисъл, напрежението на изток му дойде на място и на време, колкото и да звучи цинично това. Но ако Макрон успее да се наложи като истински водач и защитник на европейските интереси в тази ситуация, ако успее да демонстрира пред своите избиратели хладнокръвие и разум, успехът на изборите му е в кърпа вързан. А ако междувременно и успее да убеди София да „пусне“ Скопие и Тирана, това ще бъде черешката на тортата на новия му мандат като държавен глава на Франция. Защо да не допуснем, че Макрон ще настоява за това най-малкото за да опровергае обвиненията, че зад несъгласието на София се крие и неговият страх от нови вълни емигранти, които биха дошли от Балканите след евентуално разширение към Албания и Северна Македония? И без това си има проблеми със своите, дошли във Франция от бившите колонии, но които днес са и гласоподаватели. Така че ще повторя препоръката си, дадена в началото на годината пред колега от централна медия - бдителните репортери, които следят всяка стъпка на нейно превъзходителство Херо Мустафа, да обърнат внимание и на нейната колежка от Франция госпожа Флоранс Робин. Поне през тези шест месеца до края на юни. Струва си.

И докато пишех този текст, видях съобщението за снимката на Кирил Петков с Блинкен, но без Ковачевски. Сръднята оттатък границата е дълбока, не вярвам да няма последици. Глупост, разбира се.