Джаред Даймънд променя разбирането ни за причините за възхода и падението на цивилизациите

Книгата рисува близкото бъдеще на 7 велики нации

“Голям фен съм на Даймънд - той ни показва, че има начин за справяне с кризите и че от нас зависи дали ще се възползваме”, Бил Гейтс

С бестселърите си „Пушки, вируси и стомана” и „Колапсът” еволюционният биолог, физиолог и биогеограф Джаред Даймънд промени разбирането ни за причините за възхода и падението на цивилизациите.

В „Катаклизъм”, третата книга от тази монументална трилогия, носителят на „Пулицър” ни разкрива как в близкото минало седем успешни нации са успели да се възстановят напълно или частично от сериозни катаклизми, като същевременно сравнява личните кризи на хората с националните и проучва два важни въпроса: запътили ли са се САЩ и светът като цяло към предстояща катастрофа - и ако да, може ли тя да бъде предотвратена.

Джаред Даймънд е роден на 10 септември 1937 г., в Бостън, в еврейско семейство имигранти от Източна Европа. Баща му е лекар, а майка му - учителка, музикантка и филоложка. Дипломира се с медицински науки, орнитология и география в няколко най-престижни американски университета. Още преди да навърши 30 прави и втора паралелна кариера в областта на екологията и орнитологията в Нова Гвинея и ръководи няколко експедиции в района.

Раждането на синовете му близнаци през 1987 г. е повод Джаред да осъзнае, че тяхното бъдеще няма да зависи от физиологията на жлъчния мехур, нито от новогвинейските птици, колкото и пленителни да са те - а от състоянието на света. Затова той започва трета кариера, пишейки книги за историята и географията. Поради тези му широки интереси един рецензент пише: „Има подозрения, че „Джаред Даймънд” всъщност е псевдоним на комисия от експерти.”

Днес, на 81 години, Джаред все още преподава география на студентите в Калифорнийския университет в Лос Анджелис и няма планове да се пенсионира. Освен че прекарва време със съпругата си Мари, синовете си Макс и Джошуа и приятелите си, другите главни занимания на Джаред са всекидневните разходки за наблюдение на птици в околността на къщата му в един каньон на Лос Анджелес, вдигане на железа във фитнеса няколко дена седмично, урок по разговорен италиански веднъж седмично и свирене на пиано в групи за класическа камерна музика.

Национални основни ценности

Това са широко приети от гражданите на държавата убеждения, за които те са готови да умрат

Основните ценности за индивидите стоят в основата на личния морален кодекс и често представляват онова, за което човек е готов да умре. При индивидите основните ценности може да направят както по-лесно, така и по-трудно преодоляването на кризите. Откъм положителната страна, основните ценности могат да донесат яснота и силна позиция, от която да бъдат обмисляни промени в други аспекти на нечий живот. Откъм отрицателната страна, хората може да се вкопчват в основните ценности, когато те вече са престанали да съответстват на променените обстоятелства и съответно пречат на човека да преодолее кризата.

Държавите също имат основни ценности, които са широко приети от гражданите на държавата и за които в някои случаи те са готови да умрат. Основните ценности са свързани с националната идентичност, но съществуват разлики. Например националната идентичност на Финландия е свързана особено с нейния уникален език и културните й постижения, но основната ценност, заради която толкова много финландци са загинали в тяхната война срещу Съветския съюз, е била финландската независимост - именно нея, а не финландския език, се е опитал да унищожи Съветският съюз.

Аналогично, германската национална идентичност се върти около немския език и култура и общата история на германските народи. Но германските основни ценности включват онова, което много американци заклеймяват като „социализъм” и което много германци разглеждат като нещо прекрасно: държавната подкрепа за обществените блага, ограничаването на индивидуалните права заради общото добро и недопускането важни обществени блага да зависят от егоистични частни интереси, които може да виждат или да не виждат възвръщаемост в тяхното поддържане. Германското правителство например осигурява мащабно финансиране за изкуството (включително оперни състави, симфонични оркестри и театри), добри медицински грижи и финансова сигурност на старини за всички германци и налага поддържането на традиционните местни архитектурни стилове и гористи местности - това са едни от съвременните германски основни ценности.

Както е вярно това за индивидите, така и за държавите основните ценности могат и да улеснят, и да затруднят приемането на селективната промяна от дадена държава. Основните ценности от миналото може да продължават да бъдат уместни и в настоящето и да мотивират гражданите да правят жертви в тяхна защита. Основните ценности са мотивирали финландците да умират в успешната защита на независимостта на тяхната страна, Япония от периода Мейджи - да положи големи усилия да догони Запада, а германците и японците след Втората световна война - да работят усилено и да изтърпят лишенията, за да възстановят съсипаните си страни. Но националните основни ценности от миналото може и да се окажат неуместни днес, а вкопчването в такива отживели ценности може да попречи на страната да приеме необходимите селективни промени. Това е бил централният проблем в постепенно развиващата се криза на Австралия след Втората световна война - ролята на Австралия като аванпост на Великобритания все повече е губела смисъл, а за много австралийци се е оказало болезнено да изоставят тази роля. Друг пример ни дава Япония след Втората световна война - докато основните ценности на японската култура и почитта към императора придават на Япония сила, нейното вкопчване в предишната й политика на неограничена експлоатация на задграничните природни ресурси сега й вреди.