Главният прокурор няма полезен ход, каквато очевидно е била целта

В рамките само на един месец Народното събрание отправи второ искане до главния прокурор Иван Гешев за доклад за дейността на прокуратурата в определена област. Първото искане на народните представители беше за доклад, касаещ дейността на Бюрото по защита. От тази сряда той вече е достъпен за депутатите, а това, което на пръв прочит се разбира от него, е, че опровергава твърденията, че Бюрото по защита не e охранявало никого, освен обвинител №1.

На дневен ред обаче е изготвянето на следващ доклад от прокуратурата - с данни за полицейско насилие и предприетите действия по неговото санкциониране. Няма съмнение - полицията трябва да опазва обществения ред и сигурността на гражданите, без да се стига до ексцесии като тези, които всички видяхме от записите под колоните на Министерския съвет. Но да се посвети цял парламентарен ден, нещо повече, да се свика извънредно заседание на парламента, за да слушаме заклинания и партийни декларации от трибуната на парламента, която наподобяваше на моменти на народен трибунал, идва малко в повече. В крайна сметка във вторник депутатите поискаха до петък информация от Гешев за проведените разследвания за полицейско насилие, има ли забавяния по тях и забележете - конкретните имена на наблюдаващите прокурори. Това обаче надхвърля законовите правомощия, които депутатите имат. Може би и заради това още в понеделник сутринта главният прокурор им напомни, че по Конституция и дори с нарочно решение от 2017 г. на Конституционния съд, контролните функции на парламента върху дейността на прокуратурата са силно ограничени. Това е така, за да се гарантира независимостта на отделните власти и тайната на разследванията. Гешев им напомни още, че няма право да разкрива данни по конкретни досъдебни производства, които не са приключили и т. н. Не е ясно и на какво основание се искат имената на магистратите, които водят дадени досъдебни производства. Те не са тайна, но и това преднамерено вторачване понякога е плод на нездрав интерес, а може да се разглежда и като опит за натиск върху тях. Точно това обаче поискаха парламентаристите, при това отговорът на главния прокурор трябва да е готов в срок от три дни.

Въпросът оттук насетне е - ще падне ли главният прокурор в капана, поставен му от депутатите? Ако откаже да им изпрати доклад, респективно да се яви на изслушване, Иван Гешев ще бъде упрекнат, че не зачита волята на Народното събрание и това ще е основание за искане до Висшия съдебен съвет за неговото отстраняване. Ако пък им предостави исканата информация, обвинител №1 рискува да надскочи правомощията си, да разкрие информация от досъдебната фаза и също да бъде упрекнат, че не спазва конституционно установените правила. Отделна тема е, че не ръководителят на прокуратурата следи за сроковете по делата и разследванията, а това е задължение на Инспектората на съдебната власт.

Излиза, че главният прокурор няма полезен ход, каквато очевидно е била целта на предизвикалите дебата за полицейското насилие във вторник представители на четири от партиите в Народното събрание - ИТН, БСП, ДБ и ИБГНИ. Така и не стана много ясно, какъв точно беше смисълът на това заседание - да се атакува за пореден път Иван Гешев, да се обвинят полицаи, че са си изпуснали нервите или за стягане предизборно на редиците на т. нар. „партии на протеста“. Цялата конструкция наподобява на побългарена версия на движението #Black Life Matter в Щатите, активирало се след убийството от полицай на чернокожия Джордж Флойд. Никой не оправдава полицейския произвол, но някак щеше да е честно, депутатите да бяха отдали малко внимание и за всички онези полицаи, които на всевъзможни протести са унижавани, блъскани, удряни и обиждани. Щеше да е добре, ако парламентаристите се бяха зачели в коментарите на зрителите, които в реално време следиха дебата в социалните медии. Така щяха да разберат, че май доста повече са онези граждани, които са критично настроени към проявите на насилие, което бе упражнено на протестите срещу самите униформени. Да не говорим за множеството данни и разкрития за платена организация на част от протестиращите. Българските парламентаристи как смятат - дали в Бундестага или в който и да е друг европейски парламент, с лека ръка, ще гледа едностранно на ситуации, при които не е изключено страстите да вземат връх. Виновни със сигурност има, както сред полицаите, но така също и сред „мирните“ професионални протестъри и провокатори. Още по-абсурдно е да се твърди, че някой „от горе“ е нареждал на полицията да бие протестиращи, каквито коментари не липсваха. Народните избраници обиждаха полицията като цяло, макар да твърдяха, че сред служителите на реда има и много почтени и честни професионалисти. Депутатите трябва да са наясно, че отговорността за рушенето на устоите на държавата, каквато именно трябва да бъде полицейската униформа, този път ще е тяхна. Но няма как да е друго, ако във второ Народно събрание поред попадат толкова много откровени популисти и властолюбци.

Самото изслушване на служебния вътрешен министър изгуби смисъла си в момента, в който в опит заядливо да отговори на критичен въпрос по негов адрес, Бойко Рашков взе да споделя спомени от разследването на прословутата реплика на Петър Младенов „по-добре танковете да дойдат“, което той е водил преди 31 години. Изключително непочтителен и недобронамерен бе опитът на Рашков да внуши, че един от нашите европейски делегирани прокурори - Вероника Трифонова, е спечелила тази позиция, след като е прекратила досъдебнотто производство за полицейското насилие. Прави впечатление, че Рашков често си позволява да назовава под път и над път имената на магистрати в негативен план, макар добре да знае, че това е грубо нарушение на върховенството на правото. Но с тази си поредна атака срещу български магистрат, Рашков се изложи по милиционерски. Да твърдиш, че Колежът на европейските прокурори и Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши са потвърдили избора на предложен от българската страна магистрат, защото той е решил по определен начин едно конкретно производство, е голяма глупост. Отговорността за тази глупост е и на президента, който очевидно адмирира безобразното публично поведение на назначения от него вътрешен министър.

Чест прави на прокурор Трифонова и е добре да имаме такива достойни и смели магистрати като нея, че незабавно опроверга манипулациите на Рашков. Нещо повече, Трифонова разкри и основната причина за прекратяването на разследването - адвокатът на потърпевшите (част от които бяха в залата на Народното събрание във вторник) - депутатът Николай Хаджигенов ги е накарал да не свидетелстват. Някак си изглежда пошло вчера като адвокат да си допуснал такъв тежък процесуален гаф, а днес да опитваш да се възползваш от провала на разследването, за което вината е изцяло твоя. Този съществен детайл в голяма степен дискредитира Хаджигенов като председател на Временната комисия на парламента, ангажирана с проверка на случилото се на протестите на 10 юли и 2 септември миналата година и въобще цялото безидейно съществувание на въпросната комисия.

Ако народните представители целяха да има полза от тяхната работа, то те нямаше да пилеят време за безсмислени изслушвания или чрез процедурни хватки, да се опитат да принудят главният прокурор да им се обяснява за дела, които той, нито разследва, нито има възможност пряко да влияе върху техния изход. Ако искаха цялостно изслушване на Гешев, те нямаше да бавят сформирането си на комисии цял един месец. Поне сега, когато вече най-накрая имаме и правна комисия на парламента, то най-логично е да се пристъпи към обсъждане на Годишния доклад на прокуратурата, който отдавна е внесен в Народното събрание. Същото се отнася и до докладите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и съдилищата като, както и на ИВСС и ВСС.

Изглежда обаче депутатите не гледат сериозно на същинската част от своята работа. Някак по-изгодно им е да се пилее обществен ресурс, за да се питат три министерства за да поддържат „фалшивата новина“ за нелегитимността на висшето юридическо образование на главния прокурор, отколкото да бъдат обсъдени политики, приети законови изменения и други решения, но които може да се окажат непопулярни пред избирателите, а нали идват и пак избори. Народното представителство очевидно се плъзга по вълната на популизма, на търсенето на ефектни и лесни за отиграване казуси, но накрая да не се окаже, че вместо капан за друг, самото то е попаднало в собствения си.