Covid-19 подчерта неравенствата още по-ярко

Ако се оттеглят от социалните дейности, най-пострадалите от Covid-19 ще бъдат принудени да си платят 

Висшистите печелеха с 60% повече от не-висшистите

Ваксините ни дадоха взор към бъдеще, освободено от Covid-19. Но как все пак ще изглежда то зависи в крайна сметка от нас и нашите правителства. Пандемията задълбочи съществуващите социални недостатъци и създаде нови. Утопично е да се смята, че те просто ще изчезнат и икономиката и обществото ще се върнат към някакъв вид нормалност отпреди пандемията.

Covid-19 подчерта неравенствата отпреди пандемията по-ярко, отколкото можеше да си представим. Той разкри брутално различията в нашите способности да се справяме със заплахи за поминъка ни, за образованието на нашите деца и за физическото и психическото здраве на всички нас. Тези различия отразяват съществуващите неравенства в образованието, доходите, местожителството и етническата принадлежност по начини, които трудно могат да бъдат разпознати, но които също са депресиращо познати.
Пандемията обаче също така отприщи реакция от страна на публичните институции в невъобразим досега мащаб. Тези политики отразяват спешността и тежестта на кризата. Те няма да бъдат поддържани безкрайно, но илюстрират силата на правителствата да се намесват, за да смекчават бедствия. Като такива те дават кураж на онези, които вярват, че неравенствата не са непотушими.

Дори преди Covid-19, същинските неравенства представляваха голямо безпокойство. Висшистите печелеха с 60% повече от не-висшистите във Великобритания, и с 80% повече в САЩ. Откакто настъпи пандемията завършилите висше и в двете страни имаха по-голям шанс да работят от вкъщи, запазвайки доходите и защитавайки здравето си. Растящите фондови пазари също благоприятстваха по-заможните, особено в САЩ, където индексите достигнаха рекордни висоти. Междувременно самонаетите бяха засегнати тежко. Докато британските пенсионери със спестявания нямаха проблеми, младите се бореха за оцеляване, на фона на изострящо се неравенство между поколенията.

Образованието дава друг поглед към неравенството. По време на затварянето британските ученици в частните училища имаха двойно по-голям шанс от тези в държавните училища да получават ежедневни онлайн уроци. Дори в рамките на държавния сектор, учениците от по-заможни семейства, с по-добра среда за обучение у дома, имаха по-големи възможности да получат активна подкрепа от школата.

Всичко това се отразява на смъртността. Още преди Covid-19, продължителността на живота в САЩ намаляваше за не-висшистите, докато се увеличаваше за завършилите висше. Във Великобритания смъртността в бедните райони вече беше почти два пъти по-висока от тази в не толкова бедните. Съотношението на смъртните случаи, свързани с Covid, ще бъде още по-високо.

И все пак бедствията могат да създадат пространство за реформи, които преди беше трудно да си представим; те също могат да превърнат невъзможното в императив. Британското правителство се ангажира с изравняване на жизнения стандарт; в САЩ новоизбраният президент Джо Байдън номинира за министри хора като Джанет Йелън (на финансите - бел. прев.) и Сесилия Рус, които отдавна се занимават с намаляване на неравенствата. Изглежда, че времето на активните правителства е пред нас.

В САЩ здравеопазването отчаяно се нуждае от реформа. По време на пандемията мнозина загубиха здравните си осигуровки заедно с работата. Много от стотиците хиляди, които бяха хоспитализирани, сега може да се изправят пред неплатими сметки.

Но най-голямото ми притеснение е, че гласовете срещу активното правителство, временно стихнали или отхвърлени от кризата, ще се извисят отново. Те ще се радват на силна финансова и интелектуална подкрепа, а пък и пандемията ще остави огромни дългове, използвани за оправдаване на политиките на строги икономии. Няма по-лошо продължение на пандемията от това, при което Обединеното кралство се връща към по-нататъшни съкращения в обществените услуги и социалното осигуряване. Ако това се случи, най-пострадалите от Covid-19 ще бъдат принудени да си платят за това.