Националните власти и конституционни юрисдикции, които имат гръбнак, слагат необходимите бариери

От Брюксел се опитват да приписват „евроскептицизъм“ и „антиевропейско мислене“ на всеки, който не иска федерален ЕС

Искате ли да живеете в Европа под немска униформа и звуците на френски шансон, прекъсван понякога от италиански канцонети и испанско фламенко? Но без български ритми. В която Dominus Europa са Германия и Франция, а малките нации са част от менюто, но не седят около масата. Европа, в която всичко важно се решава не от вашите политици, които избирате пряко и срещу които можете да протестирате на жълтите павета и да искате оставките.

А от една наднационална власт в Брюксел, която не говори български, а дори и да й поискате оставката, е толкова далеч, че няма да ви обърне внимание. Защото зависи само от големите нации, а не от малките.

Власт, концентрирала изключителни правомощия по всички важни въпроси – от външната политика през това какви данъци да плащате, дали да допускате свободно бежанци и мигранти, дали да има принудителна ваксинация и сегрегация на ваксинирани от неваксинирани, та чак до това дали да обучават децата, че могат да си сменят пола.

Власт, която утре може да реши да премахнете християнските кръстове от църковните храмове, защото увреждат нежните чувства на придошли от други континенти друговерци, които не искат интеграция в нашето общество, а насаждане на техния религиозен и социо-културен модел. Ако искате, значи сте готови да живеете в Съединените щати на Европа – федерална супердържава, която претопява националните държави и ги свежда до обикновени територии с правомощия да прилагат спуснатите от Брюксел закони, без да имат думата при приемането им. Някой би възразил, че и сега е така. Но не е. Защото сега суверенните държави-членки на ЕС имат право на вето върху решенията на Съюза в сферите, които не са делегирани на съюзните институции. Правят се системни опити за пълзящо изземване на правомощия от държавите-членки чрез съдийския активизъм на Съда на ЕС в Люксембург, които дописват учредителните договори с несъществуващия в тях принцип на “върховенство на правото на ЕС над националните конституции". Но националните власти и конституционни юрисдикции, които имат гръбнак, слагат необходимите бариери.

Затова, например, можем ефективно да защитим православно-християнската традиция, като част от националната конституционна идентичност или да отхвърлим джендър-идеологията. Въобще, защитата на националния интерес и националната специфика в сегашната конструкция на ЕС, като съюз на суверенни държани, е в ръцете на самите нации – колкото по-малко йесмени избират да ги управляват, толкова по-ефикасно са представени и защитени на европейско ниво. Докато във федерална Европа всички важни решения ще се вземат с мнозинството на големите и право на вето няма да има никоя нация. Значението на българската дума, на българския интерес ще бъде, каквото е, например, значението на малките съюзни републики като Башкортостан или Мордовия в Руската федерация. Или на българската народност в Османската империя – ще имаме някой кириакстефчовец като везир при султана и толкоз. Няма начин малка държава, като България, лишена вече от правото си на глас и на вето, претопена в единната европейска федерация, да отстоява своите интереси.

Зад идеята за федерализация на един многолик в национално отношение континент с огромни исторически и културни наслагвания и специфики винаги се е криел стремежът за господство на определени национални елити – главно на германския и френския. След падането на Берлинската стена и на набиращия могъщество глобалистки наднационален елит. Федерална Европа е мечтата на основните екстремни и радикални идеологии, които се стремят да наложат нов социален ред – от троцкизма до нацизма. Самият Троцки през 1929 г. публикува в Бюлетина на руската опозиция, а на английски - в марксисткото издание The Militant, своята концепция за “Социалистически съединени щати на Европа". По-късно неговият следовник – италинският комунист Алтиеро Спинели, чието име днес гордо носи една от сградите на Европейския парламент в Брюксел, става знаменосец на федерализацията на Европа. Нацистка Германия предвижда “обединена Европа” с единен правен ред и единна власт под германско господство. В най-новата ни история проспериращата в даден исторически период европейска държава по правило се стреми към федерализация на Европа, като инструмент за господство – Франция на Аристид Бриан между войните, после Германия, а днес – и двете заедно.

От години еврократите се опитват да стигматизират като „евроскептичен“ или „антиевропейски“ всеки политически възглед за устройството на ЕС, който отхвърля федерализацията и предлага по-различни правомощия на институциите на Съюза и друга пропорция на споделения суверенитет между държавите-членки и Брюксел. От Брюксел се опитват да приписват „евроскептицизъм“ и „антиевропейско мислене“ на всеки, който не иска федерален ЕС. Това е зловреден пропаганден подход, който се опитва да задуши демократичната дискусия. ЕС, както заявяват и неговите идейни основатели, като Моне, е политически проект. И щом е политически, то по дефиниция има различни и равнопоставени проевропейски възгледи за самия ЕС. Да сме наясно – Европа са суверенните държави и нации, а не чиновниците в Брюксел и европлутокрацията, която ги рекрутира. Само европейските народи могат да решават по демократичен път докъде трябва да стигне ЕС в интеграционния процес. Всичко, което е в интерес на суверенните държави и нации на Европа, е проевропейска позиция. Евроскептична и антиевропейска позиция може да е само отричането на необходимостта от съществуването на ЕС.

Истината е, че федерализацията и изнасянето на реалната власт от националните държави към наднационалната бюрокрация в Брюксел, би осигурило тоталното господство на глобалисткия елит, което сега е смущавано от капризите на демокрацията в отделните държави.

Новосформираната управленска коалиция “светофар" в Германия – социалдемократи, либерали, зелени – заяви открито за свой приоритет федерализацията на Европа. Дали това намерение ще определя посоката на европейските дебати и развитие през следващите години, ще зависи в немалка степен от изхода на президентските избори във Франция догодина. По-важното обаче е, дали и кога, ние в България ще проведем своя национален експертен, граждански и политически дебат за бъдещето на Европа. Не става дума за казионните паркетни мероприятия на формиралата се еврономенклатура, изхранваща се обилно от и покрай брюкселския бюджет. А за реален сблъсък на мнения и идеи с участието и на независими от Брюксел национални фактори, в резултат на който България да формира суверенна позиция за посоката на развитие на европейската интеграция. Или ще чакаме поредните йесмени да ни съобщят какво искал Брюксел (разбирай - Берлин и Париж). За съжаление при такива големи геополитически процеси България исторически винаги е била пасивен фактор, който се опитва да тича след силните на деня и в посоката на временния вятър, но знаем, че това невинаги е било в наша полза.