Конфронтацията между Путин и Ердоган в Нагорни Карабах беше оценена от Запада като „тиха“ война между „царя“ и „султана“

Настоящият турски план е мир в замяна на територия

Земята на Нагорни Карабах е в постоянно състояние на война, прекъсвано понякога от мир, и това продължава почти от древни времена. Основните, но не и единствените участници в този конфликт са арменци и азери, които и до ден днешен оспорват собствеността върху тази територия, в резултат на което се води настоящата битка в Южен Кавказ, която Русия нарича Закавказие. Самата Русия идва тук по време на руско-персийската война през 1805 г. и така утвърждава своето влияние над Карабах (името идва от тюркската дума „кара“ - черна и персийската „бах“ - градина), съгласно мирния договор от Гюлистан.

Има още един участник в тази историческа арменско-азерска конфронтация - Турция, която, както преди много векове, се опитва да повлияе на ситуацията в Нагорни Карабах. Естествено, в собствена полза, която се изразява в общото разпространение на своето влияние на територията на Южен Кавказ в съответствие с по-нататъшните планове на турския президент Раджеп Ердоган за възраждане на „неоосманската империя“. Руският президент Владимир Путин има малко по-различни планове за този регион и той няма да загуби контрола в региона, но в настоящата ситуация действа по-малко решително от Ердоган.

Всъщност Путин е някак си муден относно позицията си за Нагорни Карабах. Едва на 7 октомври той за първи път коментира този въоръжен конфликт, заявявайки, че Москва е готова да изпълни съюзническите си задължения към Ереван, като същевременно призовава за прекратяване на огъня. Така в телефонен разговор с Ердоган (14 октомври) Путин говори за важността на спазването на хуманитарното примирие и за засилване на политическия процес, въз основа на Минската група на ОССЕ. Е, той се справи без заплахи и предупреждения и не изръмжа нещо като „Хей, махнете си ръцете от там!“, и в края на разговора темата като цяло беше сведена до обсъждане на проблемите, свързани с коронавируса.

Естествено, Путин изрази и сериозна загриженост за участието на бойци от Близкия изток във военните операции в Карабах. Нещо повече, в същия ден авиацията на руските аерокосмически сили разгроми тренировъчен лагер край село Кафер-Дибин в Индлиб - два руски Су-34 и два Су-24М бомбардираха седем цели, унищожавайки, наред с другите неща, команден пункт, заслони и замаскирана техника. И точно това беше отговорът на прехвърлянето на джихадисти от Сирия в Карабах. Путин не говори за това, осъзнавайки, че Ердоган е наясно, и за пореден път само изрази необходимостта от прекратяване на огъня в Карабах и провеждането на мирни преговори.

Турция предлага да се проведат преговори - четиристранни, с участието на Москва, Анкара, Баку и Ереван. „Тъй като Русия е на страната на Армения, а ние, Турция, подкрепяме Азербайджан, нека се срещнем четирима, и да обсъдим решението на тези проблеми. Тъй като Минската група не е в състояние да намери решение повече от 30 години, дойде моментът да се намери нов механизъм“, заяви наскоро прессекретарят на президента Ибрахим Калин по турската телевизия. Трябва да предположим, че Ердоган е бил наясно и освен това най-вероятно е казал същото и на Путин.

Настоящият турски план за Нагорни Карабах е известен - мир в замяна на територия. Азербайджан претендира за седем региона там, на които Армения отговаря с категоричен отказ, вярвайки, че подобна отстъпка ще бъде последвана от нови териториални искания. Сега президентът Никол Пашинян си припомня „Мюнхенското споразумение“, когато на Хитлер мирно беше дадена част от Чехословакия и се знае какво последва след това. Кремъл също се отнася много хладно към участието на Турция в преговорния процес, а прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че „в Русия се предполага, че участниците в московската среща (ръководителите на външните министерства на Русия, Армения и Азербайджан, на 10 октомври) са потвърдили неизменността на формата за преговори“. Тоест на Турция е отредена роля само като член на Минската група, а не във формат, в който Анкара и Москва ще решават съдбата на Ереван и Баку помежду си.

Известно е, че режимът на прекратяване на огъня в Карабах приключи почти веднага след обявяването му и страните дори нямаха време да си разменят изцяло телата на мъртвите. Борбата е подновена с нова сила и азербайджанската армия е навлязла в още няколко села в Карабах с бой.

Очевидно е, че последващите преговорни процеси ще приключат по този начин и азербайджанските войски, с подкрепата на Турция (де юре), ще притиснат арменската армия, вероятно дори до границата на самата Армения. Те определено няма да рискуват допълнително, защото тук Русия ще се намеси в рамките на съюзническите отношения.

Сега Турция не участва във военни действия (де факто), но предоставя на азерската армия оръжия и боеприпаси, улесни прехвърлянето на няколко хиляди бойци от Сирия до границата с Нагорни Карабах. С такава подкрепа предимството на силите вече очевидно е на страната на Баку, който, макар и не веднага, може да спечели военната победа. Тоест ще влезе на територия, която счита за своя. И в крайна сметка Ердоган ще надделее, като по този начин ще изпълни част от плана си. А Путин ще загуби ли?

Много световни медии оценяват събитията в Нагорни Карабах именно като конфронтация между „султан Ердоган“ и „цар Путин“. „Най-болезненият от всички проблеми за Русия е турската намеса, тъй като тя засяга нейния най-чувствителен фланг: Кавказ, - пише френският Le Point. - Ердоган премина две червени линии: той превърна Азербайджан в нов инструмент за агресивна ислямистка политика и изпрати сирийски наемници на фронта. Той отново активизира ислямистката заплаха там, където тя отдавна съществува, и показа, че Русия не е единствената сила, която може да води военни операции там. Москва е сериозно обезпокоена от възможната дестабилизация на мюсюлманските републики в Северен Кавказ, по-специално Чечня, където през 90-те години вече бушуваха ожесточени войни“.

Съществува и друга доста сериозна опасност, свързана с активизирането на Турция в Кавказ - нейният достъп до Каспийско море. Днес там се сливат морските граници на Русия, Казахстан, Туркменистан, Иран и Азербайджан. Ако всяка от страните от Каспийския басейн има военноморски сили, предимството тук е за ВМС на Русия (Каспийската флотилия), която осигурява защитата на интересите на Русия в този регион. Въпросът не е дори в това, че огромни запаси от нефт и газ са съсредоточени в Каспийско море, но тук се намират и 90% от есетровите риби. Това е директен достъп до южните граници на Русия, към които могат да бъдат начертани червените стрелки на офанзивата на картите на НАТО. Възможно е да се случи и сега.

Така че, според авторитетния израелски военен експерт Яков Кедми, Турция вече може, под прикритието на военна подкрепа за Азербайджан, да изгради свои морски военни бази в Каспийско море и да въведе войските на НАТО там. В този случай военните самолети на САЩ и Великобритания ще могат да провеждат стратегически операции над морето. В същото време Кедми, обяснявайки своята позиция, каза: „Ако някой в Руската федерация позволи това, той може да бъде застрелян без съд“. Анализаторът, разбира се, се изказа остро, но същността на думите му е ясна - достъпът на НАТО до Каспийския басейн (а Алианса ще забрави за претенциите си към Ердоган и ще се възползва от тази възможност), меко казано, значително ще усложни живота на Русия в този регион.

Това ще изисква увеличаването на състава на корабите на Каспийската флотилия, създаване на допълнителни сили за противовъздушна и противоракетна отбрана и разполагането на допълнителни части за крайбрежна отбрана. За доминация в региона ще трябва да се забрави, защото ще е претъпкано и по вода, и в небето над Каспийско море с натовци.

Разбира се, може да се вземе предвид фактора на съюзническите отношения с Казахстан (най-голямата морска граница с Русия) в рамките на ОДКС, а и Иран вероятно няма да бъде доволен от разполагането на базите на НАТО, особено като се имат предвид настоящите отношения между Техеран и Вашингтон, близо до неговите граници, Туркменистан вероятно ще заеме неутрална позиция. Русия обаче определено ще има сериозно главоболие в тази ситуация.

Може би това, че Путин не се „застъпи“ сега за Карабах и се крие в неговия „таен“ план, а именно да се предотврати влизането на Турция в Азербайджан? И да опази Каспийско море за Русия? Няма съмнение обаче, че ако сега Ердоган „отнеме“ Нагорни Карабах, едва ли ще спре дотук. И тогава влиянието на Русия в Кавказ, както преди два века, ще трябва да бъде възстановявано със сила.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)