Ще успеем ли да вземем от ЕК 11,7 млрд. евро

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен представи мащабен пакет от стимули за 750 млрд. евро.

Страните членки трябва да разработят национални планове за устойчивост

Предстоят тежки преговори

Европейската комисия представи предложението си за Европейски инструмент за възстановяване от кризата - фонд в размер на 750 млрд. евро. Идеята е 500 млрд. евро да се разпределят под формата на първоначални грантове за страните членки, а 250 млрд. евро да са под формата на кредити при благоприятни условия, тъй като дългът ще бъде емитиран на международните пазари от ЕК. Целта е тези 750 млрд. да бъдат набавени и изразходвани в срок от 4 години от 2021 до 2024 г., а да се изплащат през периода 2027 - 2058 г. Средствата, които ще се разпределят като грантове, ще се изплащат от следващите бюджети на ЕС, като се предлагат нови източници за финансирането на общия бюджет, които трябва да бъдат ратифицирани от националните парламенти до края на 2020 г.

Представен е и проект за Многогодишна финансова рамка за периода 2021-2027 (общ бюджет на ЕС) в размер на 1,1 трлн. евро, като ЕК възнамерява да се постигне синергия с Европейския инструмент за възстановяване. В комуникацията по темата са посочени и 540 млрд. евро, които до момента бяха предложени като първоначална обща реакция на кризата. По този начин, общият бюджет и инструментът за възстановяване ще достигнат 1,85 трлн. евро. Тази сума трябва да се допълни и с национални източници, така че според консервативния сценарий на ЕК общият ефект да достигне 3,1 трлн. евро.

Европейската комисия предвижда първоначалното съгласие по тези предложения на ниво Европейски съвет да бъде постигнато през юли, след което да се проведат и консултации с Европейския парламент. Окончателното приемане на фонда, бюджета и новите източници за финансиране е планирано за декември. Предложението на ЕК се доближава в голяма степен до това на Меркел и Макрон, което срещна съпротива от финансово по-дисциплинираните държави - Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания. Това предполага тежки преговори и вероятно видоизменен окончателен вид. Основен проблем е емитирането на общ дълг от ЕК, който е с прекалено дълъг падеж и неясен все още механизъм на изплащане. Той би бил продължение на политиката за поддържане на изкуствено ниски лихвени проценти по дълговете на силно задлъжнелите страни, които ще бъдат “възнаградени” за недисциплинираното си поведение. Тази политика доведе до отлагането на важни структурни реформи и направи икономиките силно уязвими към шокове, което се вижда и през настоящата криза.

Уроците от Глобалната криза 2008-2009 г. не са научени, съществуващите антикризисни инструменти не работят, което води до необходимостта да се измислят нови, при които моралният риск неимоверно се увеличава.

Предложението на ЕК може да се разглежда и като инструмент за разсрочване и преструктуриране на част от дълговете на редица държави като Италия, Испания, Гърция и Португалия, тъй като ще намали в известна степен необходимостта им самостоятелно да емитират дълг на международните пазари. За съжаление, техните мащаби на задлъжнялост са толкова значителни, че тази инициатива сама няма как да ги удовлетвори, дори и да бъде приета в настоящия є вид.

През 2020 г. еврозоната се нуждае от нов дълг в размер от над 15% от БВП, което ще я превърне в още по-силно задлъжняла, тъй като общият є дълг ще надхвърли 100% от БВП. Тази стойност беше потвърдена от ЕЦБ през изминалата седмица. И докато Германия доказа, че може да свали своя дълг от 85% от БВП до под 60% (критерия от Маастрихт), високозадлъжнелите държави не правят подобни опити и техният дълг ще продължи да расте, подкрепян от подобни инициативи. Това развитие застрашава дългосрочно еврозоната и предложението на ЕК не съдържа идеи как да бъде разрешен проблемът с високите нива на дълг, а просто се предлага неговото временно облекчаване в периода 2021-2024 г.

Най-голям относителен дял от инструмента за възстановяване (над 80%) ще се използва за подкрепа на инвестиции с фокус върху сектори и региони с най-голямо въздействие на кризата и необходимост от увеличаване на устойчивостта. Като част от този инструмент се предвижда да се създаде Механизъм за възстановяване и устойчивост в размер на 560 млрд. евро, от които 310 млрд. са под формата на грантове, а 250 млрд. евро са кредити. Отпускането на средства от този механизъм ще бъде обвързано с Европейския семестър и необходимостта от инвестиции и реформи за подобряване на икономическата и социална устойчивост и за подкрепа на “зеления” и дигиталния преход.

Областите, където са необходими реформи в ЕС, са социалната политика, заетостта, образованието и изграждането на умения, иновациите, здравеопазването, бизнес средата, публичната администрация, финансовият сектор. За да се постигне обвързване с Европейския семестър, страните членки ще трябва да разработят национални планове за възстановяване и устойчивост, като част от Националните програми за реформи. Трябва да се определят приоритетни реформи и необходимите инвестиции за тях. Те ще бъдат финансирани от механизма на части, които ще зависят от постигнатия прогрес по отношение на предварително дефинирани цели.

Националните програми за реформи и досега трябваше да изпълняват посочените изисквания. За съжаление, след Глобалната криза не могат да бъдат отчетени съществени резултати, което увеличава необходимостта от реален контрол при новия Механизъм за възстановяване и устойчивост. Това предполага задаването на ясни, конкретни и измерими целеви стойности на индикатори, които наистина водят до реформиране на публичните разходи в посока по-висока ефективност и подобряване на потенциала за икономически растеж. Проблемът се задълбочава и от необходимостта от обща визия за развитие на ниво ЕС, която да се пренесе и на национално ниво, така че да се постигне усилване на ефекта от подобни финансови интервенции. Тези целеви стойности трябва да се заложат като задължителен критерий за отпускането на средствата, подобно на програмите на МВФ.

Наличието на строги критерии в програмите за възстановяване може да се яви пречка за одобрението на механизма от южните държави от ЕС, които се противопоставят на включването на подобни критерии при използването на Европейския стабилизационен механизъм. От друга страна, критериите и по-строгият контрол за усвояването на средствата могат да помогнат постигането на съгласие сред северните по-дисциплинирани страни, които трудно ще одобрят прекалено разточителни грантове и много дълъг период за връщане на евентуален общ дълг.

Сред останалите идеи за нови инструменти

по линия на фонда за възстановяване са 50 млрд. евро за подкрепа на кохезионната политика по линия на т. нар. REACT-EU инициатива, като идеята е да се усвоят през 2021 и 2022 г. За намаляване на негативното влияние на прехода към климатично неутрална икономика е предвидено Фондът за справедлив преход да достигне 40 млрд. евро, като интервенциите ще подпомагат създаване на нови умения на работещите, подпомагане на МСП да създадат нови икономически възможности, инвестиране в преход към чиста енергия и кръгова икономика. Прилагането на Европейската зелена сделка ще се улесни с добавянето на 15 млрд. евро към европейския аграрен фонд за развитие на селските региони. Предлага се създаване на инструмент за подкрепа на платежоспособността на компаниите, като в рамките на фонда за възстановяване ще се използват 26 млрд. евро, като към тях ще бъдат добавени 5 млрд. евро от текущия общ бюджет на ЕС. Тези средства ще се използват за гаранции към Европейската инвестиционна банка в размер на 75 млрд. евро, които да спомогнат за инвестиции за подкрепа на платежоспособността от 300 млрд. евро. За подкрепа на възстановяването и изграждането на устойчиви вериги на производство и предлагане се създава механизъм за стратегически инвестиции, част от фонда за възстановяване, който ще разчита на 15 млрд. евро. Този механизъм ще осигури гаранции по линия на общия бюджет на ЕС в размер на 31,5 млрд. евро, които ще целят генериране на инвестиции за 150 млрд. евро. Те ще се използват за повишаване на индустриалния капацитет на ЕС за постигане на лидерски позиции в стратегически сектори, свързани с прехода към “зелена” и дигитална икономика. За съжаление, понастоящем тези цели не изглеждат изпълними.

Европейската комисия публикува и съпътстващ работен документ,

който да идентифицира инвестиционните нужди в подкрепа на възстановяването и да моделира влиянието на фонда в размер на 750 млрд. евро. Той съдържа и някои конкретни оценки за влиянието на кризата върху българската икономика. Спадът на прогнозните инвестиции в строителството спрямо есенната прогноза на ЕК (2019) за периода 2020-2021 г. е оценен на около 3% от БВП, а на разходите за машини и оборудване на над 4% от БВП.

Въздействието на фонда за възстановяване се очаква да повиши реалния БВП на ЕС с 1,75% през 2021 и 2022 г. Оценките на ЕК показват потенциал за създаване на допълнителни над 2 млн. работни места в средносрочен период. Влиянието върху държавния дълг като дял от БВП на ниво ЕС е положително - към 2030 г. той се очаква да бъде с 3 процентни пункта по-нисък спрямо базовия сценарий. За страните с по-нисък БВП на глава от населението от средното ниво за ЕС и с нисък държавен дълг, каквато е България, се очаква с 4,5% по-висок БВП през 2024 г. За най-високо задлъжнелите 5 държави са предвидени и най-много средства - близо 380 млрд. евро.

Представена е и таблица за предварително разпределение на средствата по държави, като нетната сума за България е 11,7 млрд. евро (19,3% от БВП), като единствено Хърватия, очаква да получи по-висок дял спрямо БВП (22,4%). Предвидени за получаване са общо 15 млрд. евро (2% от общия размер), от които 10 млрд. евро са грантове и 5 млрд. евро са кредити, при 3,3 млрд. евро принос на страната. Сумите за получаване обаче все още не са договорени. В интерес на българското правителство е да успее да защити подобен размер на финансиране, както и да осигури условията за ефективното му използване.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари