Да си призная, съобщението за предстоящото идване на Любчо Георгиевски в София, за да оправя нещата в отношенията ни със Скопие, ме изненада дори и мен. По няколко причини: първо, някогашният основател и лидер на ВМРО-ДПМНЕ и един мандат премиер на Република Македония в момента не е политическа фигура. Или ако като почетен председател на ВМРО-Народна партия е, не е толкова активна, за да е важен и легитимен фактор. Вярно, преди предсрочните парламентарни избори тази година неговата Народна влезе в коалицията, ръководена от СДСМ на Зоран Заев, което си беше изненада, без съмнение. Десноцентристката ВМРО-Народна партия в лявата коалиция на Зоран Заев. Даже първият човек на партията, някогашният министър в правителството на Георгиевски - Любчо Балковски, на изборите на 15 юли влезе в парламента и сега е един от депутатите на управляващата коалиция. Може да ви се стори парадоксално, но дори само този факт в политическата действителност край Вардар е парадоксален.

След като през 2003 г. подаде оставка като лидер на ВМРО-ДПМНЕ, Любчо премина в политическо отшелничество и по-късно се захвана с бизнес. През последните години се проявява в медийното пространство като анализатор и трябва да му се признае, че доста често оценките му за положението в страната и за отношенията между София и Скопие са съвпадали с моите. Не всички, разбира се, но и това е нормално. Написа автобиографични книги, последната от които с посвещение ми изпрати по един общ приятел. Харесван или мразен, остана си фигура, макар и от едно минало време на остро противоборство със своя опонент и политически аватар Бранко Цървенковски. Даже когато през 2003 г. се оттегли и едва ли насила и направи Никола Груевски свой наследник, хората се питаха дали и Цървенковски няма да го последва. Едната страна на огледалото не може без другата, нали? Да, но Бранко на следващата 2004 г. спечели изборите за президент, изкара един петгодишен мандат, докато Зоран Заев му пазеше мястото като лидер на СДСМ, върна се, но вече времето бе друго. Тогава и той се оттегли. Което не му пречи и днес да бъде обвиняван, че е „сивият кардинал“ на СДСМ и тегли тайно конците на политиката на партията.

Второ, от три години моля Любчо Георгиевски да дойде в София и да бъде гост на „Лектория“ Македония“ на Македонския научен институт, която водя. Междувременно дойдоха Владо Бучковски, Петър Богоевски, Любомир Фръчковски. Все не намираше достатъчно удобен термин за гостуване, макар че му предложихме да направим промоция на последната му книга. А приятели ми казваха, че по това време са виждали Любчо да се разхожда по „Витошка“, хванати ръка за ръка със съпругата си Снежка. Няма лошо, така е решил, така е сторил.

Мога да изброя и други причини за изненадата, но няма смисъл. Въпреки че както разбирам, има спор около това дали Зоран Заев го е пратил да дойде в София да лобира за подобряване на отношенията помежду ни, или инициативата за пътуването е само негова, лична. Ако е първото, значи нещата наистина са опрели до кокала и премиерът на Северна Македония е действително сериозно разтревожен, че времето за компромис със София е твърде малко и че дори харизматичмната им връзка с неговия „приятел и брат“ Бойко Борисов няма да може да сложи нещата по местата им. И вместо да търси други пътища за лобиране от кръга на своите сътрудници и министри Заев все пак е предпочел да потърси Георгиевски, чиято заслуга за подготовката и подписването на Спогодбата от 22 февруари 1999 г. с тогавашния ни премиер Иван Костов е историческа.

Щом като и Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 1 август 2017 г., около който сега се чупят доста копия, е опит за надграждане на онова, което Георгиевски и Костов подписаха. Пък и нали Буяр Османи, новият министър на външните работи на Република Северна Македония, беше наскоро в София, но посещението му така разбуни духовете край Вардар, че се наложи Заев и президентът Стево Пендаровски да твърдят, че няма тайни искания от страна на България към тях. Онзи интригант, лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски, публично обяви, че в София Екатерина Захариева е поискала от Османи да бъде подписан нов двустранен договор по подобие на онзи на Северна Македония с Гърция и да бъдат извършени съответни промени в Конституцията на Северна Македония. При това Османи бил скрил това от обществеността, но Мицковски го научил и го инструментализира. Не знам, може би и всичко това да е дало основание на Заев да се усъмни в ефикасността на легитимните институции, когато става дума за комуникация с България и да е предпочел Георгиевски, един човек извън властта, да прати да намалява температурата във връзките със София. Пак казвам, ако е вярно, че Заев го праща.

Лично аз съм склонен да вярвам на другата версия. Знам, че Любчо Георгиевски идва за телевизионно интервю, чрез което да се опита да обясни на българските зрители защо хората в страната му така остро приемат последните политически ходове на София по отношение на европейската перспектива на Северна Македония. В това число и за работата на Съвместната комисия за история и образование, която в четвъртък и петък се събра в Скопие след почти десетмесечна пауза. Ще ми бъде любопитно да го чуя и да разбера - ако, разбира се, го питат за това, дали цялото това негативно настроение и поредна кампания срещу България е продукт на традиционното разбиране за българите като „татари“, „номади“ и „фашисти“, наслагвано с години от времето на Титова Югославия. Или е нова проява на една двулична политика, която от една страна, ползва бонусите и предимствата, дадени на Северна Македония с Договора за евроатлантическия u път, и от друга, е готова да се нахвърли срещу България във всеки момент, когато някой оттатък границата се опита да разсее заблудите около истината за историческото u минало и съдба. Или е и едното, и другото, което е най-вероятно. След като мои колеги журналисти, които преди години си вадеха хляба предимно с антибългарски текстове, сега отново са на преден план в окопа без ни най-малко да са променили остротата на писанията си. И в двата случая обаче си мисля, че щом нещата са допрели до това, Любчо да ни оправя отношенията, значи те са стигнали дъното. На лошо е.

Иначе, както казах, Комисията се събра, нейните членове се видяха, и май след десет месеца престрелки през границата не се познаха. Като че и нов член в македонската част имат, ако е вярна информацията ми, там вече е и Огнен Вангелов, млад учен. Него не го познавам, чел съм някои работи, които приличат като две капки с писанията на баща му - професор Атанас Вангелов. Преторианец на делото на „иконата“ Блаже Коневски с претенция да познава българската история и съвременност, хитрец и подмазвач, откровен югоносталгик и болшевик, дипломат по времето на Бранко Цървенковски, активист в неговия СДСМ. Какво повече? 

Преди да отпътуват за Скопие, поговорих с някои от членовете на българската част на Комисията. Хора интелигентни, познавачи на материята си, а някои от тях и познавачи на манталитета на колегите си от другата страна. Тъкмо поради това не бяха особени оптимисти за някакъв бърз успех. Като слушах изявленията на двамата съпредседатели след края на заседанията - проф. Ангел Димитров и проф. Драги Георгиев, си дадох за пореден път сметка, че на тези наши седмина учени никак не им е лесно.