Музикантската гилдия ще получи помощи, но само там ли са свободните артисти?

Още в самото начало ще кажа, че когато едно нещо се прави безпринципно, не помага, а разделя. Безпринципно е, когато отделяш музикантите от другите свободни артисти, например. Неработещо е, когато нещо се прави в движение.

Миналия петък, след отворено писмо, подписано от музикални творци на свободна практика, правителството реагира мигновено и още на следващия ден, след среща очи в очи, Бойко Борисов обяви, че ще отпусне над 4,2 милиона лева за артистите. Близо 1000 музиканти ще получат 4350 лева еднократно подпомагане. Загрижен е и има пари в бюджета - помага.

Самата идея за помощи само на един сектор обаче звучи доста компрометиращо. Дори само поради факта, че поне сред част от имената, подписали се под отвореното писмо, трудно можем да намерим някой наистина бедстващ, който няма с какво да се прехранва. Напротив, не един и двама от въпросните, от години демонстрират скъпите си коли, жилища, пътувания до екзотични дестинации и висок стандарт на живот. И това не е тайна за никого.

Ако говорим за компенсации - добре, но хайде да заложим критерий. Например: Помощите категорично трябва да са обвързани с декларираните от въпросните музиканти доходи, както и с платените осигуровки, така както призова и един от най-успешните и между другото живял в забрава за известно време, поет и хипхоп изпълнител Христо Петров (Ицо Хазарта).

Помощите категорично трябва да са обвързани с декларираните от въпросните музиканти доходи, както и с платените осигуровки, казва Ицо Хазарта.

Самата Рут Колева, известна повече с изявите си в различни тв предавания и пътешествия в езкотични страни, отколкото с музиката си, която написа статус във Фейсбук и качи писмото, за 2017 година има натрупани задължения за осигуровки към държавата в размер на 12 хиляди лева.

Част от текста на писмото поражда въпросителни: „Това, което бъде загубено сега, после трудно ще бъде възстановено. В средносрочен план ще има последици за многообразието на музикалната сцена в България, каквито дори не можем да си представим. Колко много имаме нужда от нея - особено в мисията u да поддържа целостта на нацията ни - виждаме сега, когато трябва да се лишим от голяма нейна част.“

Например, кое е това, което трудно ще бъде възстановено? Какви ще са тези последици за многообразието на музикалната сцена, които чак да не можем да си представим? И особено - защо да сме се лишили от музиката, при положение, че в технологичния век, в който живеем, музиката е навсякъде около нас. А твърдението, че поддържа целостта на нацията ни, е освен пресилено, и крайно недостоверно при наличието в списъка на абсолютно неизвестни на широката публика с творчеството си музиканти. Разбира се, това не означава, че някои от тях не правят качествена музика, но ако говорим за нишов интерес, е логично подобни искания да не бъдат отправени към правителството.

В писмото, което пуснаха въпросните творци, се твърди, че помощта касае музиканти, които не са певци от Златния Орфей в пенсионна възраст, а са активни млади хора, „работещи здраво като всеки друг гражданин“, но без подкрепа от държавата. Много лошо впечатление прави, че проследявайки подписалите писмото, виждаме комбинация между безспорни таланти, много слабо известни имена, много възрастни (прекратили активна дейност и явно отдавна неразчитащи само на тези доходи), много млади (тепърва налагащи се на музикалната сцена, поради което няма как това да им е основният доход), както и присъствието на имена от т. нар. чалга, които са безспорни звезди в този стил, но са безспорни и с приходите си, които реализират в техния жанр, и с благосъстоянието си, което демонстрират редовно.

Има и такива, които са се изявявали на Златния Орфей, а пък „млади“ явно е доста разтегливо понятие, при положение, че има поне няколко в пенсионна възраст, както и редица наближаващи я. Сред имената има и такива на трудови договори, както и известни с имотите си за милиони и скъпите коли.

Дали държавата трябва въобще да финансира само музикантите, е въпрос, чийто отговор е спорен. Ако говорим за такива, прославящи името на България по света, които имат съществен принос за културата и са определяни като „музикално богатство“, твърдо „за“. Не можем да не споменем Детския радиохор или Ансамбъл „Филип Кутев“ - безспорни посланици на България. Именно такива са и сред истински бедстващите в момента, а не знайните и незнайни имена, споменати в писмото, много от които участват в реклами, частни събития, имат редица официални и неофициални спонсори и съвсем спокойно могат да продават билети за изпълненията си, които да осъществяват в празни зали. Не е новост, техните западни колеги успешно го правят. Ако продуктът им е наистина търсен, няма да имат проблем. Ако пък продават некачествена стока, защо е нужно държавата, в частност ние - данъкоплатците да плащаме за нея? 

Открит остава и въпросът, ако все пак някои от въпросните наистина имат сериозни финансови проблеми, означава ли това, че не могат или не желаят да потърсят алтернативна заетост, с която да осигурят прехраната си? Или, ако са наистина толкова популярни и обичани от феновете, какво им пречи да отправят апел към тях? 

A сумата, която ще получат еднократно - 4350 лв., някои от въпросните изкарват само с едно участие. Трудно бихме могли да отговорим на въпроса как тези пари ще спасят „бедственото им положение“, или дали пък други от списъка въобще ще разберат, че са се сдобили с пари, по-малко от ежедневните им харчове.

По какъв критерий въобще са подбрани тези 1000 човека?

Музикантите и артистите, които вече една година са без работа, не са само толкова. Не по-малко интересен е и въпросът колко от въпросните въобще някога са могли да напълнят цяла зала или да съберат поне стотина души на самостоятелно събитие, за да говорим за пропуснати ползи или невъзможност за „практикуване на професията“. Другата крайност е не по-малко нелепа - в списъка има имена, популярни както с музиката си, така и с големите си банкови сметки, които буквално ежеседмично наблюдаваме от кориците на списанията, но не толкова заради музикалните им възможности, а заради луксозния начин на живот, с който парадират. Част от тях генерират пълна халтура и са известни повече с екстравагантността и профилите си в социалните мрежи, отколкото с творчеството си.

И докато ходът на Бойко Борисов може да бъде определен по-скоро като печеливш (макар и популистки) и добре преценен - все пак, на прага на избори сме, а музикалната гилдия е мощен инструмент за привличане на гласоподаватели, самото писмо, както и немалка част от имената, подписали се под него, трудно могат да спечелят подкрепата на обществото. А както се видя - дори и популярни лица от бранша, като Ицо Хазарта, се обявиха против тази помощ, обявявайки я за несправедлива. Още по-категоричен беше той в изказването си относно квотите за българска музика - „Относно задължителната квота за излъчване на българска музика в медиите - това винаги е бил спасителният пояс на всички некадърници. Подобна квота би имало логика да се приложи единствено в държавното радио и в БНТ. Изключително нечестно е да бъдат принуждавани частни медии да излъчват нещо, което не искат. Като не умееш да направиш хубава песен - дай да направим закон, с който да ни въртят тъпотиите по радиа и телевизии.“

Безспорно е, че правила трябва да има. Като за начало може да бъде създаден регистър за независимия сектор, който ще изкара на светло всички имена и ще помогне на действително нуждаещите се. Със сигурност има и бедстващи музиканти, но със сигурност те не са сред подписалите писмото. Или са единици.