Световноизвестната българка с кариера на елитна интелектуалка във Франция и САЩ Юлия Кръстева отново влезе в международните заглавия с поредното си престижно отличие. На 80 години, родената в Сливен европейска суперзвезда на семиотиката, лингвистиката, философията, психоанализата, литературната критика, постструктурализма и феминиз­ма получи от френския президент Еманюел Макрон най-високото държавно отличие на втората си родина - “Велик кавалер на Ордена на почетния легион”.

През 2015 г. тогавашният президент Франсоа Оланд я направи “кавалер на Ордена на почетния легион”. Тази година президентът Макрон вдигна нивото с възможно най-желаното институционално признание.

През годините Кръстева се е определяла като “Европейски гражданин от български произход и френски гражданин, осиновен от американ­ците.” За своята работа и влияние в интелектуалните среди тя има всевъзможни почести и е доктор хонорис кауза на дузина световни университети. А преди 15 години Норвежкото правителство є дава Холбергова награда - еквивалент на Нобелова награда за хуманитарни науки - за “новаторската работа, посветена на въпросите, които са разположени в пресечната точка между език, култура и литература”

За своите почитатели Кръстева е една от най-важните световни мислителки и влиятелни жени от втората половина на XX век. За критиците си е прочут, но противоречив продукт на постмодерната, антинаучна и идеологически лява школа на френските интелектуалци, олицетворявана от фигури като Мишел Фуко, Ролан Барт, Жак Дерида, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар и др.

В скорошно интервю Кръстева определи себе си като “енергичен песимист”. “Аз черпя вдъхновение от фразата: “Да се преродя никога не е било прекалено за мен”, добавя авторката.

Юлия Кръстева е родена в Сливен на 24 юни 1941 г. Учи от малка френски и завършва френска филология през 1964 г. в Софийския университет. През 1966 г. заминава за Париж със стипендия от френското правителство и оттогава живее във Франция, пише на френски, а понякога и на английски.

През годините работи със знаменитости на интелектуалните кръгове като Ролан Барт и Люсиен Голдман. Присъединява се към структуралистката литературно-философска група “Тел Кел” и се омъжва за нейния своеобразен лидер Филип Солерс.

В културно и политически преломната за Франция 1968-а година тя защитава докторат по семиология, а една петилетка по-късно се обзавежда и с докторска степен по лингвистика. В средата на 70-те става професор по лингвистика в Парижкия университет, а в края на десетилетието завършва обучение по психоанализа.

Пише много книги, сред които и романи, превеждани в България - автобиографичния Les Samoura’s (Самураите) от 1990-а, Le Vieil Homme et les Loups (Старецът и вълците) от 1991-а, Possessions (Обладаване) от 1996-а и Meurtre ѕ Byzance (Убийство във Византия) от 2004-а година.

Юлия Кръстева е професор в Парижкия университет Дени Дидро, има частна практика като психоаналитик и редовно преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк като гост-професор, където е работила с легендарния Умберто Еко и другия (освен нея) световноизвестен български интелектуалец с международна кариера - Цветан Тодоров, починал преди четири години.

През 2018-а тя влезе в световните медии със скандал след като бе разкрита като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС под псевдонима “Сабина”. В интервю за “Ди Цайт” тя отрича да е работила за тайните служби с думите: “Никой не ме е разпитвал преди заминаването ми за Франция. Лицето в това досие не прилича на мен. То не ме докосва и все пак ме скандализира. Аз имам един голям въпрос към Комисията по досиетата: проверили ли са те дали тъй наречените факти, за които става дума тук, не са били манипулирани от авторите? Явно комунистите още тогава са се занимавали с постфактическа политика.”

Кръстева определя целия скандал с досието “Сабина” като “илюстрация на полицейските методи в служба на един тоталитарен режим”, а нейният съпруг и прочут интелектуалец Филип Солерс го нарича “фалшификация”.

Отрече политиките на идентичността

Юлия Кръстева си навлече гнева на съвременните прогресивни левичари с критика на обожаваните от тях “политики на идентичността”. Тя написа, че е била разбрана погрешно от американските феминистки в колежите по темата с дисекцията на езиковите структури в търсене на скрит смисъл. Юлия Кръстева казва, че колективната идентичност, толкова модерна в западните университети, носи вреда и в крайна сметка води до тоталитарно разбиране за света. За нея над всичко е индивидуалната идентичност, която не трябва да бъде доминирана от сексуална, етническа или религиозна такава.