Керана от „Керана и космонавтите“: Революциите не се правят от послушни хора

 

Винаги съм се стремяла да бъда различна

Камелия ми помогна да използвам своята женственост

Преди бях супер готина и без инстаграм, а сега се налага да имаш

Групата „Керана и космонавтите“ е на родната сцена само от две години, но с оригиналния си стил и звучене вече успя да си спечели много верни фенове. В състава на бандата са Елена Илчева, Павeл Видов, Преслав Пеев, Николай Бобчев, Димитър Пенчев и атрактивната вокалистка Керана. Истинското име на гласовитата дама е Юлия, но тя интуитивно избира Керана за свой сценичен псевдоним, а след това с изненада разбира, че прабаба й също се е казвала така. Решението й да се отдаде на музиката идва, докато живее в Тайланд, където специализира макромедии. Един ден в местно заведение случайно забелязват таланта й и красавицата започва да работи като изпълнителка в джаз и пиано барове. Носталгията по България и желанието да пее на роден език я връщат в родината. Освен с групата „Керана и космонавтите“, тя става популярна и с участието й в „Гласът на България“, както и с ролите й в известните мюзикъли „Евита“ и „Исус Христос Суперзвезда“. 

- Керана, твоята група „Керана и космонавтите“ грабна отличието за дебют на годината от наградите на „БГ радио“. Какво означава това признание за вас?
- Означава, че сме чути. Изобщо не го очаквахме и още не можем да разберем какво означава. Най-важното е, че тази награда е нещо много хубаво и е страхотен бонус, но ние не правим това, което правим за награди, а заради това, че го обичаме и ни кара да се чувстваме удовлетворени и завършени. Не трябва да забравяш защо си започнал този път и каква е основната ти цел. Нашата цел е да продължаваме да се чувстваме по същия начин и да правим нашата музика. Хората я харесват и са с нас, не заради това, че се опитвахме да им се харесаме, а просто правим музика, която ни идва отвътре. Слушателят у нас е много подценяван, хората имат нужда от разнообразна музика.

- На 28-ми юли беше представянето на първия ви албум „Урса Майнър“. Коя от песните в него има най-необичайна история?
- Всяка една песен има някаква история, никоя не е случайна. В групата имаме по-особен подход към песните, които правим – всички сме заедно в комплект и развиваме идеята, която някой от нас е дал. Когато аз имам някаква идея – споделям я с тях, а те като я чуят я „извращават“ и може би затова имаме по-странно звучене. (Смее се.) Например, песента „Отлагам“ я бях замислила като реге, но нашият китарист Павел (Видов) ми каза: „Какво реге, това е ска!“ Винаги и навсякъде отлагам някакви неща и просто исках да напиша песен, с която всеки да се свърже. Оправдавам се пред себе си, че когато съм отложила нещо, понякога е имало позитивен резултат, но като цяло се боря с този навик.

- В една от песните ви пееш: „Какво става в тази държава – дали да наблюдавам, или да заминавам?“ Какъв е отговорът на този въпрос за теб и ти защо избра България пред Германия, където също си живяла?
- За момента съм избрала да бъда тук, но текстът на песента не е свързан само с нашата държава - първият куплет е посветен на Германия. Всяка държава си има проблеми - плюсове и минуси, въпросът е ти с какво си склонен да направиш компромис. Лично аз откривам повече минуси в Германия - никога не съм била по-нещастна от времето, което прекарах в там. Просто целият живот там не е пригоден за мен - всичко е толкова разграфено, скучно, земно и има толкова бумащина, че няма как да бъдеш спонтанен. Всичко е планирано месеци напред и това е един празен живот – през деня ходиш и работиш, вечер гледаш телевизия, а събота и неделя отиваш в планината. Баща ми живее в Германия и му е мъчно, че не съм при него, но наистина не е моето място, за разлика от Тайланд, където също съм живяла. Спомените ми от там са винаги с много цвят, а от Германия не е така.

- Стефан Вълдобрев е един от първите музиканти, които забелязват твоя талант. Какво ти дава общуването и работата с него? 
-  Той е вдъхновение, няма еквивалент в България като артист. Има хора, към които се допитваме и чието мнение ценим и Стефан е един от тях.  Най-впечатляващото при него е, че не е просто изпълнител или артист, а съчетава абсолютно всичко и балансира успешно. Преди година, като казвах , че искам да правя това и това и всички ми казваха - не, не може, ти трябва да правиш едно нещо. Но аз имам пример със Стефан и мога да посоча човек, който може да прави всичко толкова качествено, а щом той се справя - мога и аз.

- А какво научи от фолкдивата Камелия, в отбора на която беше в шоуто „Гласът на България“? Тя помогна ли ти да използваш повече женската си привлекателност в кариерата?
- Камелия! Тя е от една индустрия, която е толкова изкуствена и всичко там е толкова повърхностно, но е успяла да се запази като човек. Камелия е много истинска, изключително естествена и автентична. Това много ме изненада в нея, въпреки че преди това го предусещах, обаче не знаех че е до такава степен. Тя е един артист, който също като Стефан е от толкова дълги години на сцената, но все още и двамата са успешни. Те успяват да продават огромно количество билети и са актуални, а има и хора, които след пет години и вече ги няма. Може да се каже, че Камелия ми помогна да използвам своята женственост, въпреки че аз винаги съм я използвала, макар и по малко по-особен начин. Имало е периоди, в които съм си мислела, че това да си женствен означава да си слаб, но в последните години осъзнах, че това е най-голяма сила. Да бъдеш женствена жена може да те направи изключително силна, но без да означава, че трябва да бъдеш лигава, защото може да се наложи да си смениш гумата на колата например.

- А какво те накара да избереш точно Камелия за ментор, пред Графа, Иван Лечев и Михаела Филева, които сякаш бяха по-логичния избор за теб?
- Изобщо не смятам така. Единственият логичен избор беше Камелия, дори и да имах още по-голям избор. Тя беше единственият истински рокендрол. Причината, поради която в началото се колебаех беше заради Стефан (Вълдобрев -б.а.)  Помислих си, че ако не избера Лечев, Стефан ще ме убие, а толкова исках да избера Камелия, че си казах: „Майната му на този страх, ще го преживее и си я избрах.“ (Смее се.) 

- Ти успяваш ли да се издържаш само от музика?
- Да, аз успявам и не правя нищо друго, но не е лесно изобщо. Това, което го прави трудно е, че сме сезонни работници, а сега заради пандемията толкова месеци бяхме без участия и беше доста изнервящо. Най-големият проблем не е, че не можехме да изкарваме пари, а защото цялата ти кариера замръзва, а музиката е нещото, което те кара да се чувстваш завършен и удовлетворен. Нашата група сами сме си продуценти, а аз сама си пиша и песните, както беше и със съвместната ни песен с Васко Василев. Освен това, играя в мюзикъли в операта в Пловдив, така че се справям с финансите, макар и не лесно. 

- Ако някой продуцент ти предложи много изгоден договор, но при условие да оставиш групата и да станеш самостоятелна изпълнителка - би ли приела?
- Не – те са моите съмишленици. Приятели и половинка се намират много по-лесно, но да намериш съмишленици е невероятно - свързва ви посоката, визията и идеите, а не сте заедно само защото много се харесвате. Ние в групата си допадаме и се разбираме, като парченца на пъзел сме и това не го давам за нищо, камо ли за договор и пари. 

- В „Керана и космонавтите“ сте само две момичета. Момчетата в групата носят ли ви на ръце и позволено ли е да има любов в колектива?
- Задължително е да има любов в колектива. Абсолютно позволено е, но на този етап мисля, че има повече любов между момчетата, защото от време на време им се налага да спят в общи стаи в хотелите и така постоянно се шегуват един с друг на тази тема и много се смеем. Много ги обичам и има много любов между нас, но още не  се е зародила тази любов, която е между двама души, обаче нищо не се знае. Относно носенето на ръце, в интерес на истината китариста ни Павката (Павел Видов) е такъв и сакън не ми дава да вдигна нещо - той се натоварил за участие като коледна елха, а аз му викам да даде поне куфарчето, но не!

- Има ли в момента конкретен човек до теб и с какво може да те спечели някой мъж?
- От една година нямам приятел. Личният живот никога не ми е бил най-големия приоритет, а това което правя - това ми е мечтата. Най-важното нещо ми е работата, а всеки който иска нещо повече от мен – не мога да му го дам, защото давам всичко на работата, макар че е смешно да я наричам работа. Всъщност работа си е, защото накрая си тотално изтощен. Един мъж може да ме спечели с интелект – има хора, които имат много знания, но това не те прави интелигентен, харесвам хора, които много бързо мислят и зацепват. Случвало се е да отида някъде сама, а впоследствие се оказвам двойка с някой, който в начало дори не съм го забелязала. Като има хубав разговор – има шанс да ме омае. Обожавам хора, които ме разбират и мислят една стъпка напред.

- Какъв беше поводът за написването на песента „Не“, която има много силно послание?
- Всичко около нас се продава. Попадала съм в ситуации, в които хора са се опитвали да ме купят и това много ме е вбесявало. Тази агресия в песента беше точно за това, което правят. Изпитвам непоносимост, че някой се опитва да купи всичко - от връзки, отношения и любов, до фирми и перилни препарати, което е много тъжно. Опитват се дори да купят свободата ти.

- А какво мислиш за този виртуален свят, в който все повече ни се налага да живеем – особено сега покрай пандемията и изкушаваш ли се понякога да пускаш в мрежата по-провокативни селфита?
- Не! Аз Нямам селфита, скарана съм с това. Повечето ми снимки са от концерти и основно от работата ми. Както се шегувам с моите колеги - много скучен инстаграм имам и не бих се абонирала за него, защото на снимките е само „някаква с някакъв микрофон“. (Смее се.) Не успявам да свикна с тази виртуална среда, макар че все повече сме принудени да свикваме. Вчера например, цели два часа мислех един пост и ме изтощи чисто физически, а бяха само няколко думи, но беше важно да ги напиша както трябва. Добре, че беше Ели (басистката ни), която ми помогна. Като бях ученичка не беше така - мислех, че съм готина и нямах инстаграм, просто си бях супер готина. Десет години по-късно изведнъж ми се налага да разбирам от това и да го правя – кой е готин сега, като седиш, гледаш в екрана и нищо не разбираш?! 

- Ти влезе в ролята на Евита в култовия мюзикъл на Андрю Лойд Уебър. Какво ти беше най-интересно в този образ и в житейската съдба на Евита Перон?
- Това е много реален образ. Впечатляващо е как тя започва от нищото, а преди сто години това не е било никак лесно, още повече за една жена, която като дете са наричали копеле, а тогава това е било повече от обида. Тя поляризира силно целия аржентински народ - половината я обичат, а другите - не. Историята й ме кара да си задавам толкова много въпроси и в много неща разпознавам себе си, защото всичко в нея е много реално - цялата болка и тъга и моментите, в които стига до върха. Тъжното е, че тя постига всичко и изведнъж собственото й тяло я предава и си отива само на 33. Впечатляваща е и жената и историята й.

- Огненият ти темперамент вкарвал ли те е понякога в приключения и случвало ли се е да раздаваш шамари?
- Винаги ме е вкарвал в приключения, но не съжалявам за нищо от това - абсолютно. Когато на познати им се родят деца и винаги им пожелавам да са им живи и здрави и да не ги слушат много. Личностите, които са правили революции не са били послушните хора! Аз идвам от потомствено семейство на учители, но доста деца ги възпитавах в училище с пошляпване,  докато един ден майка ми не ми обясни, че не мога да възпитавам така съучениците си.

- В какво вярваш и каква е твоята опора?
- Вярвам в себе си и това е моята опора в живота.

Снимки: Борис Урумов и EliDeli

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта