Само преди дни българската борба отново имаше повод за гордост. “Мила родино” звуча в чест на Юлияна Янева, която покори върха на световната купа в Белград. И го направи в категория до 72 кг, в която дълги години безспорен доминант бе славната Станка Златева. Новият терминатор на женската ни борба засега не гледа далеч в бъдещето, но си поставя цели поне за лятото - да стъпи на олимпийската стълбичка в Токио.

Юлияна Янева е с характер на шампион. Никога не мрънка и не се вайка. И винаги се старае първо да пребори себе си. Доказа го по безспорен начин на световната купа в Белград, като се върна триумфално след тежка трамва на коляното и пауза от 8 месеца извън тепиха. Всъщност победата над контузиите е и най-големият ѝ успех. През годините има 4 операции на двете колене, дискова херния, фрактура на глезен, счупен нос..., все травми, които биха отказали всеки от големия спорт, но не и Юлияна.

“Най-ценното, което съм научила от моите треньори, е никога да не се предавам, да бъда търпелива, да вярвам в себе си и във възможностите си”, разкрива тя.

Всъщност основите на борбата тя научава от ямболския треньор Михаил Михов, а от две години се подготвя при Серафим Бързаков, двукратен световен, 4 пъти европейски шампион и сребърен медалист от олимпиадата Сидни 2000. Именно първият ѝ наставник я моделира за голямата борба. В Бързаков той вижда своя кумир и в неговия стил тренира момичето.

“Той искаше, когато вляза в националния отбор при жените, Бързаков да ме поеме, както и стана - допълва състезателката на русенския "Юнак Локомотив". - Чувствам се много добре с него, тренировките ни минават по забавен начин. А преди срещи знае как да свали напрежението от мен, за да изляза напълно освободена и да бъда себе си. Така стана и сега на световната купа.”

В сръбската столица Янева постига 3 победи, а на финала се справя и с опитната туркиня Бусе Тусун, №1 в света до 23 години. Часове преди решителната среща нашето момиче признава, че изпитва притеснение дори страх дали ще се справи. Но успява да овладее емоциите си, отново благодарение на Бързаков, излиза напълно преобразена за златото - 5:2.

“Бях много щастлива - споделя 22-годишната Янева. - От една страна за първи път чух химна в моя чест след два загубени финала, а от друга - бях преодоляла психологическата бариера и излязох победител в решителната схватка за титлата. И то спечелих срещу състезателка, която бе абсолютна фаворитка и много по-титулувана от мен при жените.”

А само два месеца преди турнир в Белград нашето момиче обмисли отказване от спорта, но отново се изправя на крака. И признава, че е било момент на афект.

Юлияна е родом от ямболското село Кукорево, което нашумя покрай тримата братя боксьори Асенови. Най-изявеният от тях е Даниел Асенов-Тайсъна, европейски шампион при юношите, младежите и мъжете. Самата Янева също има респектираща колекция от отличия при девойките - 4 медала от световни и европейски първенства и на два пъти остава в подножието на върха.

А с борба започва да се занимава случайно. Опитвала е лека атлетика, баскетбол, волейбол, та дори и футбол. Но признава, че е много голяма индивидуалистка и нищо не я грабнало. А на село възможностите не са големи. В училище имало тепих. И когато е ученичка в 4-ти клас, за първи път се докосва до борбата.
“Много ми хареса, защото създава характер, дисциплина, воля - казва тя. - И най-вече е индивидуален спорт. Всичко зависи от теб.”

Баща ѝ Васил, който е бивш борец, ентусиазирано приел новината, че дъщеря му тръгва по неговите стъпки. Майка ѝ Виолета обаче била резервирана в началото. Сега обаче цялото семейство се радва на успехите на своето момиче и я подкрепя безрезервно.

Често сравняват Юлияна със Станка Златева, още повече че са и от един край. Самата Янева разкрива, че се отнася с голям респект към успехите на петкратната световна и 5 пъти европейска шампионка, но си им свой стил на борба и постоянно се стреми да надгражда, за да гони първото място.

От новия сезон момичето от Кукорво ще преследва квота в категория до 68 кг. Именно при по-леките Янева се състезава досега, а през миналата година направи впечатляващ дебют при жените. На световното в Казахстан тя стигна до петото място, след като се бори едва ли не на “един крак” заради травма в коляното.

“Единствено контузиите ми попречиха досега да развия потенциала си - признава момичето. - Надявам се те вече да са зад гърба ми. Продължавам да сбъдвам мечтите си, а една от тях е свързана с олимпийския подиум догодина.”

Обича да рисува и да фотографира

Освен към борбата Юлияна Янева има увлечение и към рисуването. Предпочита да работи с графити върху хартия. Харесва ѝ също фотографията. Купила си е професионален апарат и използва всеки удобен миг, за да запечата някой и друг атрактивен кадър. Годината на пандемията не бе чак толкова лоша за девойката. През есента тя кандидатства и я приемат студентка в Националната спортна академия със специалност “Борба”. Но засега не прави далечни планове и все още не мисли за треньорска кариера след края на състезателната. Иначе Янева е завършила гимназията по информационни технологии. Но няма афинитет към точните науки. “Тази работа и свързана със седене в офис и заседнал начин на живот, а пък аз съм динамичен човек - подчертава тя. - Кой знае в каква посока ще тръгна, засега съм само състезател.”