Юри Галев разследвал сам убийството на дървен бос

Юри Галев ходел без охрана и не се страхувал от никого. 

22 г. след смъртта на бореца килърите са неизвестни

Самоковският бизнесмен стрелял срещу Жоро Илиев, защото мразел ВИС 

Карал 4 км ранен мерцедеса си по капли

Най-харизматичният „борец“ от времето на прехода е самоковският бизнесмен Юри Галев - това твърдят всички от подземния свят. Мъжът, изглеждащ първичен и напълно различен от пръкналите се след Десети ноември 1989 г. мутри и бизнесмени. Той не е носел маркови дрехи, нямал скъпи имения в около Самоков го смятали за нещо като Робин Худ, защото винаги бил готов да помогне не бедни и онеправдани, даже заради някой пострадал да влезе в битки с цели групировки. 

Малко след 4 часа сутринта на 20 юни 2010 г. изстрели от автомат „Калашников“ отекват в Рила. На пътя от Боровец към село Бели Искър на решето е направен мерцедесът на Юри Галев, бос на самоковския футболен клуб „Рилски спортист“ и местен общински съветник от „Атака“. Изстреляни са два пълнителя, 10 от куршумите попадат в тялото на жертвата. Въпреки раните си Галев продължава да кара, но губи съзнание на метри от дома си. В автомобила заедно с него пътува и келнер от заведението му. Виковете му са чути от директора на местното училище, който се обажда в „Бърза помощ“. Полицаи подозират, че малко преди за изгуби съзнание, Юри Галев е прошепнал името на килъра на спътника си, но той мълчал от страх да не последва съдбата на боса си.

Килърите се притаили на завой на пътя от Боровец за с. Бели Искър.

Убийството вече 22 години не е разкрито, въпреки, че стана повод да бъдат арестувани Пешо Сумиста и аверите му. Те отнесоха доживотни присъди за други престъпления, но обвинението за смъртта на Юри Галев отпадна. А и досега в подземния свят се говори, че не бандата на „Кълърите“ на Сумиста стои зад разстрела. 

Пешо Сумиста и хората му от бандата на „Килърите“ получиха доживотни присъди за други убийства, но не и за това на Юри Галев.

Смята се, че стрелците с автомати са били двама. Те причакали мерцедеса на Галев в местността „Войнишкото чешме“. През 2009 г. пак там неизвестен убиец стреля по колата на Галев, в която той пътувал с брат си Александър, но така и не успял да улучи никого. За да не се повтори гафът, били взети допълнителни мерки за подсигуряване. Идеята била докато единият стреля по шофьора, другият да се цели в гумите. След като проехтели изстрелите, тежко раненият Галев настъпил газта и избягал по капли. Мерцедесът се удрял в мантинели няколко пъти, криволичил по пътя до селото почти 4 км.

Във фаталната нощ Юри пирувал с приятели в ресторанта си в Боровец почти до зори. Той обаче пийнал чашка-две само в началото, вероятно и затова успял да реагира след стрелбата и да продължи да кара. Той никога не се е движел с охрана, не се е чувствал застрашен, въпреки че това било поредното покушение срещу него. Юри въртял бизнес с мебели и дървен материал, но душата му била в спорта. Майка му Елена твърдеше, че от „Рилски спортист“ имал само загуби, но твърдо поддържал отбора.

През годините буйният Юри си създава доста врагове – като се започне от ВИС и се стигне до дървената мафия. Силова групировка е трън в очите на Галев още докато Косьо Самоковеца е само обикновен охранител в хотелска дискотека. Разказват, че Галев ходел из зимния курорт и като види някъде значка или емблема на ВИС-2, ги къса заедно с дрехите.  През юни 1995 г. стреля по мерцедеса на Георги Илиев, но после твърди, че не искал да го убие, а само да го сплаши. Година по-късно Галев и негови приятели пребиват 20-на висаджии в бар „Струма“ в Перник. Няколко души увисват на врата му, но не успяват да се справят с бившия борец и един от висаджиите стреля в крака му. Самият Галев по-късно разказва, че е помпал мускули не във фитнес залите, а със селскостопанска работа на полето и в боровите гори на Рила. Пред приятели споделя, че семейството му било много бедно и той се впрягал да оре вместо кон.

Като ученик работел в завод за канцеларски материали, за да помага на семейството, а като борец в ЦСКА получил 20 медала. Полицаи твърдят, че когато трябвало да бъде задържан Галев, изпращали най-здравите им колеги, които били не по-малко от 10-ина. Срещу куршумите обаче Юри се оказа безсилен. 10 дни той лежи в в „Пирогов“ и силният му организъм дава надежди на лекарите, че може да оцелее. Сърцето обаче не издържа. Галев получава инфаркт, който е овладян от медиците, но ден по-късно втори сърдечен удар го довършва. 

Юри живее в бащината си къща в село Бели Искър, построена през седемдесетте години и едва няколко години преди смъртта му - измазана. Според съселяни Галеви не живеели богато, но парите им стигали. Ако някой опирал до дребен заем, винаги можел да поиска от семейството. Юри не само не притискал длъжниците, а и много често махал с ръка и опрощава заемите на най-бедните. Така печелел уважението на местните. Според разследващи проблемите в района започнали с убийството на бизнесмена Стоян Стоянов от селото на Галев, който се занимавал с дървен материал. Твърди се, че двамата с Юри имали големи планове за бизнес, но куршумите срещу Стоянов осуетили намеренията им. Тогава Галев се заклел, че ще отмъсти на килърите.

Започнал собствен разследване, което така и не успял да завърши. Хората от Бели Искър са категорични, че преди двете стрелби – по Стоянов и по Юри, в селото идвали външни хора. Те обикаляли с две коли няколко дни, след това изчезнали. Непознатите не били чужденци, но никой не разбрал за какво се въртели наоколо. 

Из криминалното му досие

Участвал в стрелби, побоища и палежи

Юри Галев е бивш борец, започнал кариерата си като „олимпийска надежда“ в школата на ЦСКА. В средата на 90-те години, когато борците се събират под крилото на ВИС, той е по-близо до „отбора“ на Иво Карамански.

През 1995 г. Галев влиза в криминалните сводки след стрелба в хотел „Рила“ в Боровец. Малко след това в кръчмата в родното му село Бели Искър се замесва в престрелка със Косьо Самоковеца и десетина от хората му. От куршумите са ранени трима случайни клиенти, а Галев е обявен за издирване. Той се укрива при роднини на жена си в Монтана, но в местно заведение се включва в побой и е задържан, но само за месец. Едва излязъл от ареста, той отново участва в стрелба – този път след сбиване с висаджии в заведение в Перник. През февруари 2010 г. Юри пребива охранители на лифт в Боровец, защото се скарали със сина му. Няколко дни по-късно негови приближени са арестувани за палеж на офис на фирма „Бороспорт“.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Крими и право