Но как пък точно днешните политици на РСМ ще си пречупят езика да признаят историческите факти - абсурд!

Македонците отново демонстрираха, че не са готови за ЕС, и то само в рамките на последните две седмици. Първата грозна проява беше на 26.09, когато на футболната среща между Северна Македония и България от Лига на нациите, феновете на домакините освиркаха тима ни, като не спряха дори по време на изпълнението на българския химн.

Това им поведение бе подсилено от обиди и скандирания „цигани“ и „бугари-татари“, а връх на цинизма и наглостта беше снимка на националните ни герои Яне Сандански и Гоце Делчев, на която те бяха във фланелки на македонския тим, както и опитът да си присвоят още един българин - капитанът на тима ни Кирил Десподов, когото те най-безцеремонно обявиха за македонец.

Да, Министерството на външните работи на РСМ реагира и в декларация осъди езика на омразата, но какво от това, когато медиите им продължават да проявяват комплексите си за малоценност, а на различни прояви, в случая спортна, присъстващите не остават по-назад, демонстрирайки агресивност и неуважение дори към национален химн.

Ние не им останахме длъжни, но го направихме далеч по-цивилизовано и болезнено за тях, побеждавайки ги на стадиона им.

Това обаче не попречи на македонските медии да се опитат за пореден път да ни унижат, като в техен спортен сайт се появи някакво уж представително проучване, според което отборът на Македония, който за Евро 2024 се падна в група с Италия и Англия, все пак имал по-големи шансове от българския, който бил попаднал в пъти по-лесна група.

Но най-ясен и безпощадно точен беше бившият футболист на Левски ЦСКА Станислав Ангелов, който коментира така поведението на македонците на стадиона: „Как може да освиркваш химна на баба ти и дядо ти?“

Споменавайки културни прояви, плавно правим преход към такава, състояла се десетина дни след злополучния за македонците мач. На 7.10 в Охрид беше открит културен клуб „Цар Борис III“. Важно е да се уточни, че центърът беше открит от граждани на РСМ, което обаче не промени отношението на няколкостотин агресивни македонци, които крещяха „фашисти“„татари“, призоваваха за нахлуване в сградата и хвърляха камъни срещу гостите, сред които много българи.

Разбира се, по стара традиция, на протеста присъстваше и лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, а самата проява беше дело на проруската формация на Димитър Апасиев „Левица“. Мицкоски даже нарече откриването на клуба „типичен опит за асимилация“, допълвайки, че няма да позволи промяна в конституцията на Република Северна Македония, за да бъдат вписани в нея българите в страната.

Този път обаче, за разлика от мача, дори и управляващите бяха против отварянето на клуба. Премиерът Димитър Ковачевски нарече „провокация“ откриването му, добавяйки, че законодателството на страната е „твърде либерално“ по отношение на създаването на неправителствени организации и сдружения, както и по отношение на наименованията им. Подкрепи го и президентът Стево Пендаровски, който още при отварянето на културния клуб „Иван Михайлов“ в Битоля, беше казал, че по най-бързия начин законът трябва да бъде променен и в него да има регистър на имена, които не могат да се ползват от сдружения и фондации. Колко демократично, нали? Явно македонците са забравили, че искат членство е ЕС, а не в Коминтерна.

Опирайки се на думите на Станислав Ангелов, ние пък ще попитаме Ковачевски, Пендаровски, Мицкоски и прочее, които са толкова възмутени от името на клуба, знаят ли, не са ли чували от дядовците и бабите си, че през 1941 г., когато Пета българска армия навлиза в Македония, е посрещната като освободителка, а в спомените на свидетели пише, че „църковните камбани бият тържествено в цяла Македония, хиляди са излезли да посрещнат българската войска с цветя, Скопие е украсен с български знамена и плакати с надпис „Добре дошли, братя!“. А именно в Охрид, където беше открит клуб „Цар Борис III“ и който по онова време се е намирал в италианската окупационна зона, българските офицери са допуснати в града, и хората са ги посрещнали с думите „Да живее Цар Борис!“. Ето отговор и на гневния въпрос, изплют от редица македонски медии и политици през последните дни - „Ама защо точно на цар Борис III“ е кръстен клубът?“ 

Защото всички са очаквали с трепет българската войска и царя, защото именно благодарение на Борис започва активно възстановяване на българските църковни епархии и училища, както и строителството на жп линията Куманово - Гюшево - Симитли - Горна Джумая (днешен Благоевград), открити са и първият Народен театър, както и университет в Скопие, а първостепенна задача за царя ни е била прехраната на местното населението, защото така любимите им сега на македонците сърби са опразнили всички складове и запаси, поради което през 1941-1944 г. в пределите на Вардарска Македония се внасят тонове земеделски продукти, заделени от държaвните ни резерви. И всичко това е документирано надлежно.

Но как пък точно днешните политици на РСМ ще си пречупят езика да признаят историческите факти - абсурд! И както много хора предупреждаваха, махането на ветото няма да промени с нищо положението, дори напротив. Защото вече две поколения в РСМ са израснали, облъчвани с антибългарска реторика. А при македонците, типично по балканска традиция, обещанията не значат нищо, дори да са договорно подкрепени. Нима договорът с Гърция ги спря да използват символа на старото си знаме - Звездата от Вергина, както и да го отстранят от всички публични места и публична употреба? Не. И до ден днешен има нарушения на Преспанския договор с Гърция - и не просто единични незначителни прояви, а официални дори - спортисти се появяват с фланелка със старото знаме, а на някои паметници или сгради в Македония, то още стои.

Не знам какво си мислят в РСМ - дали, че веднъж свалили ветото, не можем по всяко време отново да го наложим. Можем, можем - има още 35 преговорни глави и ние във всеки момент, при отварянето и преди затварянето на някоя от тях, отново можем да кажем баста. Или пък си вярват, че вече не са длъжни да спазват Договора за добросъседство? Нали помните, драги македонци, че в подписаното и от вас френско предложение е записано, че напредъкът ви ще се измерва включително и с това дали спазвате договора си с България от 2017 г.

Не мислите ли, че е време вместо да подклаждате все повече агресията си срещу нас, възпитавайки децата си в омраза към страната, от която не чак толкова отдавна част са били и вашите земи, а бабите и дядовците ви с гордост са се наричали българи, вместо да продължавате да си измисляте идентичност, вместо да не спирате опитите си да се домогнете до нашата история, присвоявайки си я, е крайно време да се отърсите от комплексите си за малоценност, и да мръднете от 50-те и повече години застой, в които на власт бяха антибългрската идеология, югопропагандата, фалшифицирането на учебниците, на историята, а не да продължавате да увеличавате пропастта между нас.

Ако ли не, ако ли още имате носталгия към Тито, която между впрочем си личи и по редица паметници, плакати, прояви (а пък една не толкова отдавнашна анкета показа, че според мнозинството попитани, именно Йосип Броз Тито е най-заслужил за създаването на съвременната македонска държава), ако не можете, а и не искате да се отърсите си от югофилията си, това е поредното доказателство колко далече сте от членство в ЕС - чисто емоционално.