Ако днес вземеш решение, че ще намалиш с 40 процента въглеродните емисии на България, това ясно показва, че вдругиден ще спреш някои ТЕЦ-ове, казва енергийният експерт Явор Куюмджиев. Недалновидната политика в изграждането на нови атомни мощности също е част от проблемите ни в енергетиката, защото според Куюмджиев на страната ни са необходими 4 нови атомни мощности. Според него, въвеждането на свободния пазар на ток за битовите потребители от 1 януари 2026 година крие много неизвестни, но ситуацията няма да е по-различна от тази, в която изпадна бизнесът сега. В момента слънчевите централи са в тежко състояние и може да наблюдваме фалити в този сектор, а банките ще придобият слънчеви централи, но няма да знаят какво да ги правят, прогнозира Явор Куюмджиев.

- Господин Куюмджиев, България, а и цяла Европа са в пика на най-големите жеги от години насам, в същото време ЕС регистрира рекорден брой часове на отрицателни цени на електроенергията - защо нарастването на производството на слънчева енергия се оказа проблем дори за самите производители, които очакваха бързи и дори „вечни“ печалби?
- Проблемът е, че се реализираха много голям брой проекти за слънчеви централи и при определени часове предлагането е по-голямо от търсенето. Тези часове обикновено са в събота и неделя. Досега в България не бяхме наблюдавали в делничен ден да има отрицателни цени, но това се случи миналия четвъртък, когато цените бяха нулеви. Този проблем има решение и той е в инсталацията на батерии, които очевидно ще бъдат следващата инвестиционна вълна. Компаниите, които са инвестирали в слънчеви централи, ще бъдат по един или друг начин принудени да инвестират в батерии, които да обират ниските цени в светлата част на деня и да предлагат електроенергия във вечерните часове, когато цените са много високи. Това е другият феномен - както се наблюдават отрицателни цени в определени дни и в определени часове, така се наблюдават и рекордни цени вечерно време, които по-миналата седмица достигнаха близо 1800 лева за MWh в часовия пояс 21.00-22.00 часа. Бъдещето на зелената енергетика очевидно е в батериите.

- Защо обаче развитието на зелената енергетика изглежда повече като сезонна, бърза мода - от хита на соларите, сега постоянно чуваме батерии за съхранение, а какво ще следва?
- За сега не мога да преценя дали въобще ще има „следва“, защото си мисля, че балансирането ще приключи след две-три години, когато приключи процесът с инвестиции на батерии. Според мен той ще бъде същият, както със соларните панели. Цената на батериите започна главоломно да пада. Ако направим сравнение - преди 15 години един мегават слънчева енергия струваше около 4 млн. евро. В момента един мегават излиза около 300 000 евро - това е около 10 пъти намаление на цените. Нещо подобно ще наблюдаваме и с батериите. И тогава зеленият преход може би ще бъде завършен. От друга страна обаче ние, като държава, постъпихме абсолютно лаишки, да не кажа и глупаво, с това, че си унищожихме най-голямата батерия за съхранение на електроенергия на Балканския полуостров и втората по големина в Европа - ПАВЕЦ „Чаира“. Това е уникално съоръжение, което можеше в този момент на отрицателни и нулеви цени, да ги обере и да носи уникални приходи на собственика си в лицето на държавата. ПАВЕЦ „Чаира“ можеше да зарежда при нулеви цени в определените часове и да отдава електроенергия вечерно време, реализирайки печалби.

- Къде се обърка пpexoдът oт изкoпaeми гopивa към възoбнoвяeмa eнepгия в ЕС, а и в България? 
- В бързината. И в липсата на планиране, ако щете и в липсата на чуваемост. Много хора говорихме, че ще се случи нещо подобно. Не може просто от днес за утре да спреш въглищните централи. Някои държави спряха и атомните си централи и още преди 10 години видяхме, че се стига до отрицателни цени на електроенергията. Тогава този процес го наблюдавахме само в Германия, а днес вече е в цяла Европа. Тези отрицателни цени обаче вървят с много високите цени, когато слънцето залезе, защото продължава натискът върху горивните инсталации, тоест въглищните централи. Неотдавна ми попадна информация, че целта на Европейската комисия е цената на тон въглероден двуокис да достигне 400 евро през 2030 година, което наистина ще е ликвидационно за всички въглищни централи. Няма такава, която да може да устои на такива цени на въглеродните емисии. При това намерение на ЕК има два варианта - вечерно време да няма ток, защото не съм убеден, че за 4 години ще бъде завършен инвестиционния процес в батерии, няма как за 4 години да бъдат построени и атомни централи, които да заместят въглищните. Другият вариант е поне една въглищна централа да остане да работи и ние всички вкупом да плащаме глобите за изпуснатия въглероден двуокис, за да имаме необходимата електроенергия.

- Защо докато политици у нас продължават да говорят само за намаляване на въглеродните емисии, ваши колеги експерти бият тревога, че България изостава стратегически в модернизацията на сектор енергетика?
- Нямам представа какво имат предвид тези колеги, но модернизация в енергетиката имаше например в Чехия, където успяха да приведат въглищните си централи в много високи екологични норми. Това обаче не пречи и там да бъдат затваряни постепенно. Може би голямата глупост, която направихме в България, е наистина унищожаването на „Чаира“. При модернизацията закъсняхме със строежа на нови каскади, които стоят по бюрата на проектантите от десетилетия. Недалновидната политика в изграждането на нови атомни мощности също е част от проблемите ни, защото аз няма да спра да говоря, че на България u трябват 4 атомни блока. Вече трябваше да сме завършили двата блока в АЕЦ „Белене“ и да имаме спокойно време за изграждането на VII и VIII блок на АЕЦ „Козлодуй“. Защо казвам, че са необходими 4 нови атомни мощности - защото те трябва да заместят въглищните централи, които очевидно са приключили. Въпросът за приключването на въглищните централи е кога, а не дали. А знаем, че IV и V блок на АЕЦ „Козлодуй“ приключват също през 2047 и 2049 година. И България ще има проблем с електроенергията, ако не построим дотогава нови 4 атомни блока. По прогнози на Световната банка глобалното потребление на електроенергия ще се вдигне двойно до 2050 година в сравнение с 2020 година заради енергоемките нови отрасли на икономиката и на живота. Става въпрос за електроавтомобилите, електрокамионите, в статии вече се отбелязва, че дори развитието на изкуствения интелект отнема много енергия. Така че, ако не се задействаме да си построим 4 атомни блока и ПАВЕЦ-и, след 10 - 15 години ще изпаднем в много тежка ситуация.

- Станахме свидетели на драстични цени на електроенергията за бизнеса и българските предприятия бяха буквално притиснати до стената от фактурите за ток - това ли щеше да ни застигне като битови потребители, ако не беше отложено излизането ни на свободния пазар за 2026 година? 
- Частично - да. Когато битовите потребители излязат на свободния пазар от 1 януари 2026 година никой не знае каква ще бъде цената на електроенергията. Но ситуацията няма да бъде по-различна от в момента. Тогава, като граждани ще имаме 2 вида търговци - едните ще ни предлагат твърди цени, независимо от флуктуацията на борсата. Или ще има и други, които ще ни предложат борсова цена плюс някаква надбавка комисионна за търговеца. В първия случай може би ще бъде по-лесно за потребителите, но цената ще бъде със сигурност по-висока от регулираната сега, защото тогава въпросният търговец ще трябва да си изчисли риска от флуктуация на цените и особено на високите цени. Търговецът ще печели в момент, когто цената е нулева или отрицателна, но ще губи много, когато цената е висока, особено във вечерните часове. Така че, той ще трябва да си изчисли риска, да си изчисли някаква средна цена и това ще доведе до по-висока цена от сегашните стойности. Другият вариант е да си изберем търговец, който да ни бъде посредник на борсата и тогава ще трябва да придобием нови навици. Ако сме свикнали да консумираме повече електроенергия в домакинствата вечерно време с готвене, пране и други, тогава това ще трябва да го вършим през деня, когато цената е нулева. Защото ние ще плащаме почасово, както е цената на борсата. Не знам кое е по-доброто за крайните потребители, може би целта е всеки от нас да бъде превърнат в индивидуален бизнес - сами да си определяме търговците на ток, сами да си определяме търговците на газ, да произвеждаме електроенергия и накрая да имаме и слънчеви панели на шапките, за да пестим електроенергия - шегувам се, но нещата вървят натам.

- Свободният пазар действа до толкова, че когато цената на тока стане кошмарна за българските предприятия, държавата се включва с помощ за бизнеса - колко време ще продължи това плащане?
- Не съм убеден, че тази мярка е добра идея. Кой ще помогне пък на слънчевите централи, които губят пари? Някой замисли ли се за това? Защото при тези флуктуации в отрицателните цени, в момента слънчевите централи са в тежко състояние и може да наблюдваме фалити в този сектор, а банките ще придобият слънчеви централи, но няма да знаят какво да ги правят.

- Откъде ще се покрие разликата във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ при това изплащане на компенсации на бизнеса, когато дори в пленарна зала се чу, че разходите за компенсации до края на 2024 година ще са малко над 200 млн. лева, а Фондът очаква приходи около 160 млн. лева?
- Темата с подпомагането на бизнеса е много важна. Цялостното подпомагане на бизнеса, според мен е грешка. Още през 2022 година когато свърши ковид пандамията, но започна войната, имаше предприятия, които направиха бизнес от това да харчат ток, за да получават субсидии и може би на някои компании наистина им е необходима тази помощ, но на други със сигурност не им е нужна. От друга страна това е някакво изкуствено задържане на цените, защото тази помощ от държавата не може да продължава безкрайно. Хубаво е, че се помага на бизнеса, но на енергетиката кой ще помогне, когато изпадне в криза? Отношението на властта към енергетиката е като към дойна крава. Въведоха през 2022 година една глупост с отнемането на свръхпечалбите и лишиха всички енергийни предприятия от приходите им, които можеха да бъдат инвестирани в модернизация, например. Видяхме, че Фондът „Сигурност на електроенергийната система“, на който е вменено да изплаща тези помощи, в един момент се оказа без пари. Този фонд не е бездънна каса особено при спадналите цени на въглеродния двуокис, при по-ниското производство на електроенергия. Фондът „Сигурност на електроенергийната система“ има два източника на доходи - продажбата на въглеродните емисии, които се полагат на държавата България, и 5 процентната такса върху приходите на всички производители на електроенергия в страната. И когато средствата от тези два източника намаляват, съответно намаляват и средствата, с които Фондът разполага. А разходната му част е непроменена и дори увеличена с плащанията на компенсации към бизнеса. И парите ще свършат. Те свършиха вече веднъж - през май месец служебното правителство преведе около 500 млн. лева от държавния бюджет във фонда, за да покрие разходите му. Приходите намаляват, разходите се увеличават и Фондът няма откъде да вземе тези средства, освен да проси от правителството пари. Друг вариант няма.

Нашият гост

Явор Куюмджиев е роден на 14 септември 1970 година в град София. Учи в Софийската математическа гимназия, след това в Руското средно училище в град Високе Мито, Чехия, където получава диплома за средно образование. Следва в Центъра за езикова и теоретична подготовка на чуждестранни студенти към Карловия университет в Подебради, Чехия, в Чешки технически университет в Прага (1988 - 1993). Магистър по компютърни технологии в Технически университет - София (1996 - 1999). Магистър по Бизнес администрация в Рочестърския технологичен институт - US бизнес училище в Прага. Бил е депутат от БСП, зам.-министър на енергетиката. Бил е зам.-генерален директор на “Шкода”. Куюмджиев е един от изявените енергийни експерти у нас.