Ще се увеличи ли цената на тока от юли и с колко, щом в министерството на енергетиката предприемат необичайни мерки за стопиране на рязко поскъпване с цели 10 процента и как служебната власт може да осигури средства за Фонд „Сигурност на Електроенергийната система“. Разговаряме с енергийния експерт Явор Куюмджиев, който е категоричен, че действията на правителствата от последните години са създали сериозен хаос в енергетиката ни. Стратегията за развитието на сектора не може да е политическа, не може да е конюнктурна, казва Куюмджиев и допълва, че всяко грешно действие в енергийната сфера днес, се отразява катастрофално след 5 или 10 години.

- Господин Куюмджиев, служебният енергиен министър предупреди за възможно увеличение на цената на тока от 1 юли, като едни енергийни експерти изчислиха, че това може да се случи с между 7 и 10 процента, а други нарекоха „нелепост“ казаното от министър Малинов. Последва спешна реакция от страна на министерството на енергетиката. Каква е реалната картина в сектора, според Вас?
- Имаше реална опасност да се увеличат цените на електроенергията минимално с инфлацията – това, което гледаме през последните години като тенденция са едни 4-5 процента. А другото, което не е предвидено и което също можеше да се случи с голяма степен на вероятност, е увеличение приблизително с 20 процента заради липсващите средства във Фонд „Сигурност на Електроенергийната система“. По данни на министър Малинов става дума за около 450 млн. лева към момента, а до края на месец юни, когато свършва регулаторния период сумата ще стане минус 550 млн. лева. Разбирате, че тези пари трябва да бъдат намерени от някъде и очевидно ще бъдат платени от бюджета. Фондът има два източника на приход – единият е от продажбата на въглеродни емисии, които ни се полагат по Споразумението от Париж за изменението на климата като държава, а вторият източник на приходи е от 5 процента такса върху всички електропроизводители в страната. И двата източника на приходи в момента са намалени, при първия – цената от 100 евро за тон въглероден двуокис, цената падна на 50-60 евро, а при втория – производството на електроенергия спадна като цяло в страната през последното тримесечие с около 14 процента. В същото време разходите са си константни и няма как да се променят. При тях изчисленията са първо - средства за подкрепа на Американския ТЕЦ с преференциалните му цени, която ще се изплаща до месец май 2026 г. Второ – средства за ВЕИ-тата, присъединени 2008-2012 г. също с преференциални цени и с 20 годишни договори, а третият разход на Фонда е подкрепата на българския бизнес, когато цените на пазара надхвърлят 200 лева за МWh. Ако цената е 201 лева, то бизнесът ще получи левче. Да, малко е, но ще го получи пак от Фонда. Разходите на Фонд „Сигурност на Електроенергийната система“ няма как да бъдат спрени или намалени, затова и казах, че са почти константни. По тази причина във Фонда има голям недостиг, а този недостиг може да бъде компенсиран само по два начина – единият начин е със средства от бюджета, а вторият начин – през повишаване цената на тока, друг вариант няма. 49-ото Народно събрание постанови на министъра на финансите Асен Василев да намери 1 млрд. лева и сумата да бъде прехвърлена към Фонда. Да припомним, че по време на правителството „Петков“ точно Василев взе 1 млрд. от Фонда и не разбрахме за какво точно бяха изхарчени тези пари. Сега обаче служебният кабинет отказа да изпълни това решение на парламента, защото очевидно този милиард в бюджета го няма. Но вероятно ще бъде намерен. Това отново ще бъдат нашите пари и в крайна сметка ще платим дяволъка на Асен Василев. 

- И все пак, какво експресно решение предлага министърът на енергетиката, за да се търси начин да се минимизира финансовият удар върху битовите потребители с цената на тока?
- Очевидно, ръководството на АЕЦ „Козлодуй“ е било принудено да увеличи дяла си в регулирания пазар, което ще доведе до намаляването на печалбите на централата. А от друга страна министърът на финансите вероятно ще запуши дупката във Фонда и накрая ще останем с увеличението на цената на тока от инфлацията. Въпрос на сметки е. Това е работа на КЕВР и няма да им отнема възможността да си я свършат. 

- Разбрахме, че България ще претендира пред „Газпром“ пропуснати ползи и загуби заради спирането на руския газ, но е известно, че правителството „Петков“ на практика спря доставките. Много експерти преди две години предупредиха, че арбитраж срещу „Газпром“ може и да не е в полза на България. Какво се промени, че ще влезем вероятно в такъв спор?
- Според мен нищо не се е променило. Търси се отвличане на вниманието от проблемите на „Булгаргаз“. Нещо повече, подгряването на тази тема може да доведе до насрещен иск на „Газпром“, който би свършил с неизвестен резултат, но с голяма вероятност може да е негативен за нас. Аз лично не бих подхващал тази тема. Опасна е.  

- Провали ли се Европа с постигането на климатичните си цели? Точно сега, когато целият Европейски съюз е в кампания за европейските избори, цените на енергията присъстват често и в дебатите, но и във въпросите от хората към политиците?
- Провали се, да. Провали се, защото енергиите станаха по-скъпи. Промени се, защото се извършиха куп глупости, според мен. Помним как Германия си затвори атомните централи, малко след това пък Европейската комисия обяви атомната енергия за зелена. В някои от държавите членки вече са достигнали 80-90 процента от производството си на електроенергия само със зелена енергия. Всички разбраха обаче, че това не решава проблема с постоянното потребление на електроенергия. Вероятно вече на всички им е омръзнало с обясненията, че слънце има десетина часа на ден и то през лятото, вятър има когато духа, а водата също не е непрекъсваем източник. И през останалото време трябва да търсим други източници. Този зелен преход беше направен прекалено бързо и прекалено амбициозно. Съгласен съм, че ТЕЦ-овете на въглища трябва постепенно да бъдат извадени. Да, може би има бъдеще без въглища в децентрализираните системи и в енергийните общности, но това може да се случи спокойно и плавно в следващите 20-30-50 години, а не рязко от днес и изведнъж – спираме въглищата, спираме ТЕЦ-овете. А откъде електричество?

- Затова ли в ЕС всички сега започнахме да говорим за ревизия на Зелената сделка?
- Зелената сделка, зелените политики трябва да бъдат преразгледани сериозно. Не да бъдат отменени, но ревизирани, защото този преход може да се случи само при прецизно и експертно планиране. 

- Реалистичен ли беше в частта за енергетиката Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ), където огромна част беше отделена именно на зелените политики?
- Не, разбира се. Планът предвиждаше процеси в енергетиката от днес за утре в рамките на следващите 3 години. А това е много консервативна структура. Енергетиката е сектор, в който се знае за много години напред какво ще стане. Ако днес вземеш решение, че ще намалиш с 40 процента въглеродните емисии на България, това ясно показва, че вдругиден ще спреш някои ТЕЦ-ове. Или пък трябва да измислиш такава комбинация, при която този ТЕЦ да работи малко, онзи ТЕЦ да работи малко – всеки да работи по малко, което ще създаде други проблеми. Залагането на такива изисквания в ПВУ бяха неразумни. Аз адмирирам, че Народното събрание отмени някои от тези решения, не прие някои от тези закони, така че това няма да се случи. А този 1,3 млрд., който щяхме да го загубим, по-добре да не го бяхме искали, без друго той няма и да дойде. Защото този милиард беше предвиден за рекултивация на мините и за изграждане на слънчеви централи на приближени до властта хора. 

- Следите внимателно работата по новите блокове на АЕЦ „Козлодуй“ и отново ще ви питам за реалистичните срокове по изграждането им, защото предизборно се обещава строителство в ударни срокове?
- Ако успеем да се справим за десетина години с документалната част – това би бил голям успех. Тоест, реалното строителство очаквам да започне някъде в средата на 30-те години. Все пак трябва да имаме предвид, че Хюндай ще строят за пръв път блокове AP1000 на Уестингхаус. По време на строежа могат да възникнат десетки въпросителни и неочаквани събития, които да забавят строителството. За съжаление няма стратегия за енергетиката. Свидетели сме на опортюнизъм, на хаос, на откровено незнание. Сериозните държави се подготвят години наред за строителство на атомни централи и изпълняват стратегията, която са приели правителства преди тях, без значение от коя партия или коалиция са, независимо кои правителства идват и си отиват. В Чехия, например, твърдо са решили да направят 2 атомни блока. Преди няколко години започнаха процедура, стигна се до търг, в който се явиха няколко компании, едни бяха отстранени, други продължиха, но процедурата продължава и в Чехия ще имат нови атомни блокове. А у нас се мятахме години наред като риба на сухо – ту говорим за АЕЦ „Белене“, ту за АЕЦ „Козлодуй“, да не говорим, че имаше хора, които противопоставяха двата проекта един на друг. Винаги съм говорил, че тези проекти не трябва да се противопоставят, те са братя-близнаци. До сега трябваше да сме построили АЕЦ „Белене“, тя да работи и да започнем нормално да развиваме строителството на още два атомни блока. На България й трябват 4 атомни блока и ВЕИ-та, за да може да бъде конкурентноспособна, с конкурентни цени на електроенергията и с гарантирани доставки на електроенергията. Това, което в момента се случва е хаос. Имаше един плах опит на Еленко Божков като зам.-министър за енергийна стратегия, но и това не беше отчетено, не беше развито от тогавашното правителство. Докато енергетиката не започне да се управлява от хора, които разбират какво правят, ще продължаваме да се лутаме по този лаишки път – днес правим перки, утре не ги правим, днес строим на „Козлодуй“, утре – слагаме соларни панели и т.н. 

- Тогава какво следва, как България развива енергетиката си?
- В енергетиката ни е необходима сериозна реформа, но тази реформа трябва да се прави от хора, които разбират за какво става въпрос. Другото, което може да направим като извод е, че трябва да се съберат всички енергийни експерти в страната, ние дори не сме толкова много. И да се направи една стратегия, която да е не политическа и не конюнктурна, а обоснована на икономически анализи, технократска и да се движим по нея, без значение какви правителства идват, без значение от външнополитическия натиск, а да си следваме нашия интерес. Да направим енергийната стратегия на България, която да работи за българския бизнес и за нас, обикновените хора.

Нашият гост
Явор Куюмджиев е роден на 14 септември 1970 година в град София. Учи в Софийската математическа гимназия, след това в Руското средно училище в град Високе Мито, Чехия, където получава диплома за средно образование. Следва в Центъра за езикова и теоретична подготовка на чуждестранни студенти към Карловия университет в Подебради, Чехия, в Чешки технически университет в Прага (1988 - 1993). Магистър по компютърни технологии в Технически университет - София (1996 - 1999). Магистър по Бизнес администрация в Рочестърския технологичен институт - US бизнес училище в Прага. Бил е депутат от БСП, зам.-министър на енергетиката. Бил е зам.-генерален директор на “Шкода”. Куюмджиев е един от изявените енергийни експерти у нас.