Ядрената ни енергетика – от хибрид към хартия

Ако се започне същинското строителство в Белене, до 7-8 години тази атомна централа може да произвежда ток, докато вариантът за изграждане на VII блок в Козлодуй може да продължи от 13 до 15 години

В кандидат-депутатските листи ясно се забелязва отсъствие на традиционно утвърдени енергийни експерти

Предизборната борба е в разгара си. В програмите на желаещите да влязат в парламента ясно се забелязва отсъствие на бъдещи решения за политическото бъдеще на енергетиката. Може би това се дължи и на факта, че в кандидат-депутатските листи има липса и на традиционно утвърдени енергийни експерти. Това не е никак добре, защото отново на дневен ред излезе темата за ядрената енергетика. 

Добре е кандидатите за новото Народно събрание да знаят, че в съвременния енергиен микс ядрената енергетика заема основно, но изпълнено с много политика и финансови интереси място. В България нещата не са по-различни. Влизането ни в ЕС бе съпътствано със затварянето на първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй“, а сагата с АЕЦ „Белене“ продължава и до днес. Вложените милиарди през последните близо 40 години поставят под съмнение използването на този сериозен финансов, технологичен и експертен ресурс.

Проблемът обаче е в неоспоримия факт, че в енергийния XXI век последната дума имат политиците, за които комисионната и гарантираното позициониране във властта са водещи. Няма как по друг начин да се обяснят перипетиите, през които преминава през последните 9 години проектът за АЕЦ “Белене“. 

След спирането му на 29 март 2012 г. с решение на НС, през 2018 г. депутатите – отново с решение, започнаха търсене на нови възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор. И въпреки песимистичните прогнози на критиците, че такива няма да се намерят, в процедурата участват световни лидери в атомната индустрия от Китай, Русия, Франция, Южна Корея и САЩ, които са готови да продължат напред в търга. 

Пандемията обаче се превърна в удобна непреодолима пречка. Още през декември 2020 г. започнаха изненадите в ядрения сектор. Предизвика учудване посещението на американския посланик Херо Мустафа в АЕЦ „Козлодуй“ и формулираното от нея предложение за хибридно решение на бъдещето на ядрената централа в Козлодуй. Предложената идея за използване на единия от двата руски реактора от АЕЦ „Белене“ за строителството на нов VII блок в АЕЦ „Козлодуй“ бе съпроводено със совалки при президент и премиер, което предопредели и политическата подкрепа.

През 2021 г. първо излезе новината, че между АЕЦ „Козлодуй-Нови мощности“ и Westinghouse е подписан договор за анализ, относно възможностите V блок да бъде захранван с ядрено гориво от Westinghouse. Въпросът е кое мотивира българската страна да води преговори и постига споразумения с фирма, която през 2015 г. беше в черния енергиен списък на САЩ, а в началото на 2017 година обяви своя фалит? Паралелно с новата информация относно бъдещето на ядрената ни енергетика се появиха още „хибридни“ новини - АЕЦ „Козлодуй-Нови мощности“ подписа меморандума с NuScale-Power за развитието на малки модулни реактори. NuScale-Power твърди, че е способна да достави през 2027 г. първия модул за мощността от 60 МВ.

В публичното пространство се появи информация, че проектът ще е съставен от 12 модулни реактора, а стойността му ще е 6,1 млрд. долара. Не е ясно какво включва посочената сума. Остава като проблем и фактът, че инсталирането на нова технология, която при това все още не е лицензирана в Европа, означава нова екооценка, преминаване през сериозен лицензионен режим и отлагането на проекта в необозримо бъдеще.

Въпросителните, свързани с реализацията на всички тези „хибридни“ варианти за развитие на българската ядрена енергетика са много. Това се отнася както до засилилият своята активност в АЕЦ „Козлодуй“ концерн Westinghouse, така и до примамливото на пръв поглед предложение на NuScale-Power. Доста авантюристично звучат предложенията за използването на руските реактори от АЕЦ „Белене“ на площадката в Козлодуй. Тук не може да бъде пренебрегнат и още един важен фактор при решаване на бъдещето на АЕЦ „Козлодуй“ – Русия. Независимо от уверенията на българското правителство, че ще има разговори на тази тема с представителите на Росатом, може би използването на американско ядрено гориво, както и строителството на VII блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще се решават в рамките на българо-американския политически корпоративен диалог.

Продължава да предизвиква удивление и фактът как с лека ръка наполовина готовият проект АЕЦ „Белене“ е карантиниран и същевременно наполовина преместен на друга площадка. В действителност, ако се започне същинското строителство в Белене, до 7-8 години тази атомна централа може да произвежда ток. Как изглежда това, сравнено с хибридния вариант за VII блок в Козлодуй, който дори и да се реализира, трябва да премине през един период на лицензиране, който ще продължи от 13 до 15 години. 

Още по-интересен е казусът с малките модулни реактори, чиято приложимост в България напоследък е много модерна. Специалистите дискутират какво представляват, какви са предимствата им, колко са хубави и безопасни. Факт е, че в световен мащаб съществуват поне 50 проекта, свързани с разработването на малки модулни реактори. Само че единствената страна, реализирала такъв проект, е Русия с пускането на плаващата АЕЦ „Академик Ломоносов“ през 2020 г. На суша, обаче всичко е още на хартия и в сферата на добрите пожелания. Да не попаднем отново в ситуация като тази с изтребителите F-16, за които платихме „на зелено“. Дали към 2027 г. българският данъкоплатец няма да плаща отново солидни суми за малки модулни реактори на хартия. 

При така създалата се диверсификационна ситуация се оказва, че всяка една от двете американски фирми преследва свои финансови цели, които са далеч от решаване на ядреното бъдеще на България от една страна, а от друга имат сериозната държавна подкрепа, доказана от активната дейност на американския посланик тук. 

Може би именно в това, че АЕЦ „Козлодуй“ е държавна собственост се крие отговорът на въпроса защо толкова активно се експериментира със съществуващи и бъдещи реактори на площадката на Първа атомна централа. Безнаказано и безотговорно могат да се сключват и подписват споразумения, меморандуми и договори със срокове в обозримо бъдеще, които няма да засегнат интереси на частни инвеститори, като стратегическите, дали своето съгласие за изграждане на атомната централа в Белене. При актуализиране на проекта за АЕЦ „Белене“ българското правителство категорично отказа държавно участие, което означава гаранция за вложените от чуждите инвеститори капитали. Може би през следващите месеци и години геополитическата ситуация ще се промени в позитивна посока, която да създаде условия за успешно финализиране на почти готовия проект в Белене. 

Големият въпрос е, доколко всички тези експерименти в атомната енергетика ще бъдат само опит за външно и вътрешнополитическо лавиране и бързо печелене на определена симпатия или ще доведат до бавно ликвидиране на българската ядрена енергетика. Все още остава надеждата, че политическият разум ще надделее и че независимо от разнообразния политически спектър, бъдещият парламент и правителство няма да забравят, че един от стълбовете на националната сигурност е енергетиката в нейното многообразие. В енергийния XXI век задължително бъдещето на обществото е свързано със стабилността на енергийния микс.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи