Международният анализатор и военен експерт Яков Кедми прие поканата на вестник „Труд“ за интервю, което правим точно в Деня на космонавтиката – 12 април. Твърде снизходителен е към звученето на въпросите на руски език, но за сметка на това дава задълбочени и прецизни отговори за опасността от нечувана по мащабите си криза, която може да връхлети Европа и за рисковете от нова, много по-страшна мигрантска вълна̀. Цялото интервю с Яков Кедми може да видите на YouTube и Rutube канала на „Труд“, както и в сайта на медията. Превод: Наталья Димитрова, Красимира Станкова.

Нашият гост

Яков Кедми е роден на 5 март 1947 година, в Москва. Израелски държавник, дипломат, международен анализатор по геополитика и политическа икономия. В периода 1992-1999 г. е ръководител на израелската спецслужба "НАТИВ", която организира извеждането на евреи в Израел чрез специални операции. Автор е на книгата "Безнадеждните войни", написана в Израел през 2007 година. Историята на живота и личната му борба е преплетена с най-важните събития на държавата Израел и на еврейския народ през втората половина на ХХ век, казва за Яков Кедми бившият директор на Мосад Ефраим Халеви.

 

- Продоволствена криза – този термин навлиза в обмените на експертите по анализ на риска след 24 февруари, но той е непознат за голяма част от европейските граждани днес. В България, например, имаме спомени за изпразнени рафтове, приятели в Полша – за купонната система от средата на 80-те, но не и за глад. Има ли индикации за криза от такъв мащаб в Европа, Господин Кедми?

- Криза може да има и в Европа, а най-вече може да се случи в страните от третия свят и преди всичко в Африка. И кризите може да са няколко, а не само една вълна̀. Първата, непосредствената, ще е заради понижените добиви, в смисъл, няма да постъпи достатъчно зърно на европейския и световния пазар. Украйна няма да може да достави, Русия ще може да предостави ограничени количества, не и колкото е нужно, за да се задоволи пазарът. И така ще се почувства голям недостиг. Всичко това може да се задълбочи от финансовите санкции на американците и Европа върху обръщението на твърди, конвертируеми валути, т.е. евро и долари при търговията с Русия. Това е едната причина, първият удар. Вторият удар е прекъсване доставката на торове от Русия и Беларус заради ембаргото на Европа и Съединените щати. Без торове добивите рязко спадат. Третият проблем – недостатъчното постъпване на газ – без газ няма производство на торове, т.е. не стига, че не се внасят заради ембаргото, но няма и как да се произведат достатъчно. Това е единият етап. Вторият етап – това ще се отрази на фуража за добитъка. За животните също трябва храна, и там също са нужни торове. Ако не израсте достатъчно зелена маса това не е само недостиг на зеленчуци или плодове, а и недостиг на храна за животните, сиреч за месо. Но и това не е всичко. Защото освен всичко останало, през април Украйна и Русия трябва да сеят. Русия ще засее, а Украйна – не. А това, което бъде засято, ще бъде без торове. Тоест, ако сеитбата на всичко, което ще се сее през април и май, е без торове, през есента добивите ще са ужасни. Всичко това ще доведе до първата вълнá от глад и недостиг на продукти преди всичко в Африка. А после – в едни или други страни на Европа, които няма да могат да се организират. Кои са тези страни? Това са страни повече зависими и по-малко богати. Богатите страни ще използват резервите си, ще похарчат своите пари. Те ще платят и прескъпо, но ще решат проблема си незабавно. А бедните страни нямат изход. И това може да доведе до огромни социални сътресения преди всичко в Африка, а след това и в Европа, и до огромни мигрантски вълни. Само това не й стига на Европа – още една миграция. След африканската миграция, след мюсюлманската, арабската миграция, след миграцията на мюсюлманите от Югоизточна Азия, от Афганистан и от Сирия, от целия Изток, след това, което в момента нахлува от Украйна, сега не стига само нова вълнá от мигранти от Африка – гладна. За да не умрат от глад. А сцените на гладуващи в Сомалия, или в Бангладеш, или в Югоизточна Азия още са в паметта ни, те не бяха толкова отдавна. И това е надвисналото днес над света. Причината за него е неразумната политика на САЩ и ЕС. И това не са онези ограничения в производството на селскостопанска продукция, които е преживяла страна ви, за да запази производството на същата продукция в европейските страни. България няма да отглежда продукция, макар тя винаги да е била житница, защото трябва да я отглеждат селскостопанските работници в Европа. А те са силата, затова налагаха ограничения на вас. Сега е по-лошо. Сега просто няма да има с какво да се хранят хората. Пред това е изправен целия свят. Как това ще се отрази това на финансовите пазари, а и на другите понеже всички те са неустойчиви? Там също ще има отражение, навсякъде ще има. Икономическата система ще излезе от равновесие.

- В годишния доклад на Института по икономика и политики към един от най-реномираните български университети се посочва, че фискалната политика се превръща в ключов фактор за осигуряване на стабилността на икономиките, но също, се отчита и състоянието на еврозоната с прекомерната задлъжнялост. Стои ли пред ЕС въпроса с решаването на евентуална дългова спирала?

- Те не знаят как да я решат. Работата е там, че безотговорните политици не се интересуват от реалната икономика. Тях ги интересува политическия им успех. С неразбирането си, те извършват действия, водещи до катастрофа в икономиката. А най–яркият пример за това е Германия – най-развитата промишлена държава. Поставена е съвършено под контрола на безотговорната политическа система, която „срива основите“ на немската промишленост. И кого радва упадъкът на Германия? Американците. Основната цел на борбата на Тръмп и противоречието му с Германия бе ограничаването на немската промишленост и поставянето й в зависимост от американската чрез енергоносителите. Ненапразно Америка, САЩ провъзгласиха в началото на епохата „Тръмп“, че САЩ искат да станат основни доставчици на енергия в света – на нефт и газ. И чрез доставки на енергоносители да влияят на световната икономика, да я подчинят на своите интереси. Това е, което сега се опитват да направят. Пречеше им силната немска икономика и сега я трошат с помощта на безотговорните немски политици, които не разбират какво правят.

- Реални ли са страховете от хиперинфлация като през 20-те години на миналия век в Германия, които вече се изказват по-консервативните финансови анализатори?

- Доколкото на Запад, преди всичко в Съединените щати, но и в Европа, не намират друг начин за решаване на икономическия дефицит, дефицитът на платежния баланс, освен с печатна машина (на пари, б.р.), те я пуснаха. В САЩ вече работи с прегряване, в Европа започна все повече и повече да дава своите резултати. В Европа положението е още по-сложно. В Америка е доларът. Американската валута винаги я е имало. Една от причините Германия да се развива толкова добре през последните 20 години е, че има евро. Ако беше германската марка, реалната й цена нямаше да даде на Германия такова развитие на икономиката. А именно използвайки еврото, немската икономика можеше да се възползва от нереалния курс на своята валута. Но същото се случи и с други държави. Затова, ако говорим за европейски страни – да видим България. Еврото, което се ползва в България (чрез фиксирания курс на лева, б.р.) съответства ли на българската икономика? Не. Франкът съответства ли на френската икономика? Не. Единствената страна, където има съответствие е Великобритания със нейните фунтове. Но не една европейска държава ползва еврото, а еврото не съответства на икономическото им положение. Всички икономики, във всички страни на Европа, са извратени, изкривени са в една или друга степен, включително и германската. Когато основата е извратена, деформирана, финансовата икономика започва да се люшка и настъпва неудържимата й инфлация, защото печатниците на пари пряко и косвено зависят от американската печатница на пари. Това може да доведе до икономическа катастрофа, преди всичко до финансова. И катастрофата през 1929 година може да се окаже детска игра. Може да се окаже, че утре всички капитали са „ надути балони” – един от проблемите на днешната западна икономика. Тя е твърде финансова, т.е. тя е твърде спекулативна. И на много финансови институти обявената цена, по която се купуват и продават, оценяват, не съответства на реалната им стойност. И засега системата някак издържа, но когато започне да се руши, първи гърмят финансовите „балони”. А финансовият сектор не произвежда нищо, той преразпределя резултата от производството, но отнема средства от производствения сектор. Тоест, започва финансов крах, който удря не толкова по спекулативно-финансовия сектор, той бие по производителния, по промишления сектор. Произвеждащият, дори този, който произвежда селско-стопанската продукция. Всичко това е на фона на абсолютно ненормалния, изкуствен ръст на цени на енергоносителите. Производството беше планирано на други цени на енергоносителите. А сега цените са съвършено невероятни. Тоест, цялото това производство не може дълго да съществува при актуалните цени, защото то е създадено на други цени, а тях вече ги няма. И всичко това добавя финансова неустойчивост. Всичко това добавя и социална неустойчивост. Всичко това допринася за растяща миграция и растящ глад. През 1929 година това го е нямало.

- Колко скоро може да се озовем в съвършено нова финансова архитектура на света - с няколко валутни зони или сфери на влияние, където ще господстват определени валути? Как ще се случва взаимодействието помежду им, според Вас, за да има търговски обмен? Възможна ли е равнопоставена конкуренция между тях?

- За съжаление държавите по света не се управляват от икономически закони, а от политически. Затова и тази криза може да доведе до огромни политически изменения в много страни, които ще определят икономическите и социалните им условия. Ще дам такъв пример, ако не беше кризата от 1929 година в САЩ и световната криза, Хитлер нямаше да дойде на власт. Идването на Хитлер на власт беше в резултат от силната икономическа криза, която разруши или постави на границата на разруха съществуващите политически системи в Европа, и не само в Европа. Резултатът – нацистка Германия. Останалото е история. И сега тези икономически сътресения могат да доведат до такива социални и политически, че никой не може да си представи какви ще са държавите, които ще се образуват после. А те определят политиката. А политиката влияе на икономиката. И какво може да се случи, че необходимостта властта да използва насилие ще стане по–голяма? И затова повече държави, които ще оцеляват, ще се основават на силата на властта. Но силата на властта няма да се основава на доверието на народа, защото у народа няма да има никакво доверие, а на диктатурата. Този, който съумее да вземе властта, ще я използва така, както в нацистка Германия. Не напразно през 30-те години и в други страни на Европа е имало това явление – фашизмът в Италия, фашизмът в Испания, фашистка Полша, всички фашистки държави в Прибалтика. Фашистка Унгария, фашистка Румъния. В цяла Европа всяка страна е била някаква националистична диктатура. Сега това може да придобие още по-резки форми и размери, което ще доведе до международни стълкновения.

- Защо такива на пръв поглед съвършено различни по характер събития като коронакризата и ситуацията в Украйна с безпрецедентните санкции от страна на САЩ и ЕС спрямо Руската федерация, изглеждат като наредени плочки на доминото на 21 век? Дано не Ви звучи много конспиративно въпроса. Каква е следващата плочка от редицата?

- Работата е там, че всички правят много грешки. Тези мерки, които приеха на Запад, в Съединените щати и в Европа, имат отношение към Русия, и никакво отношение към Украйна. И ги готвеха отдавна. И Украйна е само предлог, но не и причина. А причината беше борбата на САЩ за запазване на световното господство. За запазване на дяла им от световното богатство, за запазване на способността им да определят световната политика и развитието на икономиката в съответствие на своите интереси. И това целяха всичките въведени мерки и всички санкции. Украйна беше удобният претекст – частично провокиран, частично използван. Ако не беше Украйна, пак същото щеше да бъде. Санкциите, които са наложени на Русия заради Украйна, са една малка част. А санкциите към Китай? Както се казва, да има човек, пък все ще му намерим майстора. Причина, предлог все ще се намери... Затова и не Украйна е причина за сегашното положение - тя е инструмент, който се използва за налагане на санкциите и за обостряне на икономическата и политическата борба против Русия, да кажем - и срещу Китай. Украйна няма нищо общо с това. Войната срещу Китай се изостря и изостря.

- Идва ли времето на генералите, казано образно, или военните скоро ще се приберат обратно в казармите? Как мислите, ще има ли скоро още нови, критични точки по света?

- Имаше една стара поговорка „Войната е прекалено сериозна работа, за да я доверим на генералите“. Но от друга страна, така се е казвало в онова време, когато е имало сериозни политици. Когато е имало и сериозни генерали. Но в днешната ситуация, когато политиката е абсолютно безотговорна, може да бъде и ще бъде по-голямо влиянието на генералите, на военните, които притежават по–силно чувство за отговорност от политиците. И са по-подготвени за държавни дела в сравнение с преди. Дори и да не е най-добрият вариант, но другите са по-лоши. Вижте президента на световна държава – Байдън. Безотговорно е на такъв човек да връчиш ръководството на държава с ядрени оръжия. При други обстоятелства на него никой, никога, нищо не би му доверил. Той е неспособен, но мога да посоча и когото да е в Европа. Като погледнем тази „прескочикобила” министър-председателят на Великобритания, като погледнем на днешната предизборна кампания във Франция... Във Франция, една от най-привлекателните идеи– социалистическата партия, преди няколко години на два пъти даде двама президенти. Това беше вчера! Тази партия вече я няма. Тя се изпари. Извинете, ама кой е управлявал? Да не говорим, че Франция е стигнала до там, че бившият президент са го осъдили като престъпник. Във Франция!

- За какво воюва човечеството?

- Човечеството винаги е воювало. За хората войната е най-древното занимание, още от зараждането на човечеството. Още когато са били животни. Хората винаги воюват. Хората воюват за храна. Хората воюват за потомство. Казано дивашки и примитивно, воюва се за бъдещото потомство. Ще оцелее най-силният. И само той има право на потомство. Само той има право децата му да живеят и да се развиват. Това е древния порядък. Това е редът на природата. Понятието „оцелял” относно хората вече касае не само физическо оцеляване, а все повече придобива човешки облик. Но превръщането на човекоподобната маймуна в човек се оказва процес много много дълъг и болезнен. И той далеч не приключва... Щатите в момента се борят за световно господство, тяхното поколение да бъде най-силно, най–развито в света. Руското население обаче казва: „Ние не сме съгласни“. Китайското население казва: „Ние не сме съгласни“. А населението на „малка“ Индия казва: „Не, ние също не сме съгласни“. Затова е борбата. Ще оцелее този, който повече се бори неговият народ, неговата култура, неговата цивилизация да оцелеят. Разбира се, който е способен на това. А който е неспособен, слаб по дух и сила и със слаби човешки качества, той ще се оттегли от историята... Та, колко народа останаха в историята? Всеки един народ, който е оцелял е в резултат на това, което се е случило в историята? Българският народ съществува като такъв, независимо от своята сложна и объркана история. Въпреки, че се опитаха да го унищожат и изобщо да го изтрият от лицето на земята. Изобщо да няма българи. И ако, не физически да го унищожат, то да го претопят в други религии, други народи. Но въпреки всичко българският народ още съществува. И затова е трябвало да се борят. Така е с всеки един народ, за всяка една държава. Затова хората ще воюват. Едни, за да поробят, а другите – за да се защитят и оцелеят.

- Когато изказвате тезата, че капитализмът е в агония, в един много интересен разговор с Александр Песке, може ли бъдещи регионални икономически зони да се явят като терен за разработка и тестване на нови политико-икономически модели?

- Бих казал така. Не може да има универсални модели. Защото няма универсални хора. Има общи понятия, но има винаги и частни. Ето вижте. Има Япония, има Корея, има Индия и всяка от тях си има своя модел, своята философия и свои особености и те определят как да живеят. В Китай е същото. В Германия е същото, докато все още е немска държава. Тоест всяка страна си има културни, национални, цивилизационни особености, които трансформират, подвеждат икономическите формации и теории, под нужното на дадения народ в дадения момент. И неслучайно в Русия има такава поговорка: „Което за руснака е добре, за германеца е смърт“. Тоест не трябва да се търсят универсални теории. Те ще се появят, но какви ще са, не зная. Маркс направи гениален анализ на капитализма. Но не успя да направи толкова гениален и верен анализ на социализма и бъдещето. В първия той не сгреши, а във втория неговите последователи такива ги надробиха– всеки както може. Вече не говоря, за това чудовищно нещо, което беше първо в Камбоджа. А след това и в другите страни. Тоест, не зная каква ще бъде следващата формация. Но може всеки път да се опитва, да се коригира, да се изяснява кое как да се променя. Нямам тези знания и тази сила на ума, с наглост да се опитвам да изяснявам нещо, което е определил Маркс, или пък нещо, което Аристотел е доказвал, обосновавайки развитието. Не съм такъв. И не знам. Но човечеството ще се развива така или иначе. А каква ще е утрешната формация и как ще се нарича тя - не зная. Но, че днешната формация не съответства на потребностите на съвременните общества, е ясно. Ето, Китай върви по своя път. В Русия търсят своята идеология. САЩ не търсят идеология. Тяхната идеология е във формата на долари: „Доларът е нашият Бог, доларът е нашата идеология“. Това е. Колкото повече, толкова по-добре. Е, ще видим колко това ще позволи на тази държава - Съединените американски щати, да издържат в 21-и век.

- А как мислите, златото, енергийните ресурси като газ и петрол или и двете ще създадат новия "автоматичен стабилизатор" на света във финансово-икономическите отношения по подобието на романтичния „златен стандарт“ или следвоенната Бретънудска система?

- Не зная. Неотдавна във финансовата система се появиха нови пари, които са резултат от компютърна комбинация. Тези пари са по-сложни, по-зависими. И това е само началото. Така погледнато те могат да бъдат еталон, единен еталон. Не зная. Но златото вече няма тази сила, която имаше преди 100 години. А тези, новите пари, които се появяват навсякъде във всички страни... И в Китай, и в Европа, и в Щатите, може би те ще се трансформират в някаква нова финансова система или в система на взаимно разплащане, която днес дори не си я представяме. Защото парите са оценка на труда. Как да оцениш вложения труд – физически, интелектуален - всичко, което е вложено. Душата, която е вложена. Защото музиката не е физически труд. Тя по-скоро е свързана с душата, с изкуството. Ето как да се оцени всичко това? Досега беше в пари. Но вероятно и парите не са се появили така изведнъж. Всички знаете на повечето езици как се наричат военните – „солдати” (войници, б.р.). Солдати. Нали?

- Да.

- Идва от думата „сол”. Тоест, със сол са плащали, затова са солдати, хора дали сол. Солта е била пари. Много скъпи, много ценни. И този, който е имал солни мини, е бил много по-богат от онези, които сега имат златни мини. Така, че не знам... И, ако тогава бяхте говорили с хората, и ги питате: „Какво ще бъде след солта?“, те биха ви погледнали учудено без да разбират за какво им говорите: „Как след солта?“. И днес се опитваме да намерим аналог на „съвременната сол“, изхождайки от това съвременното бъдеще. Солта ще бъде пари. И сравнението със солта е най-подходящо.

- Как описвате най-кратко Истината? Как я обяснява Талмуд?

- Много съм разсъждавал какво е Истината. От една страна истината това е реалността. От друга, разбирането на реалността не е еднозначно. Различни хора могат да възприемат една реалност по различен начин. И тогава ще излязат различни истини. Правдата малко е свързана със съвестта. В много страни и служби, в нашата също, често се използва детекторът на лъжата. И аз съм се подлагал на него десетки пъти. Детекторът на лъжата е разработен върху това, че човекът осъзнава, че говори неистина. Затова и неговият организъм реагира. Без да навлизам в подробности... Съществува такова понятие „аз знам, че говоря неистина, и знам каква е истината”. Но изхождайки от своите съображения, на тези или онези, базирани или не на страха, с користни цели или не... все едно – казвам неистината. Тоест, въз основа на това може да се каже: истина има, зная я, но се страхувам от нея. Не искам другите да знаят тази истина, която зная за себе си. Истината е това, което човек знае за себе си. Стига да не се самозалъгва. Но още веднъж повтарям - реалността е еднаква. Но възприемането й от човека е различно, защото хората са различни - по друг начин гледат, по друг начин чуват, по друг начин мислят. Дори онези, които могат да мислят. Не говоря за онези, които не мога да мислят. Затова един вижда едно, друг друго. Дори в ежедневието. Европейците, например, харесват определен тип красиви жени. За аборигените от Австралия те са грозни. А пък за нас техните жени или мъже са грозни. Та на чия страна е истината? На чия? На този тип красива жена като Вас, или онзи на аборигените от Австралия? Всеки си има свое виждане. В тази страна, за славяните, за тези които живеят в това общество, вашият тип на красота е по-близък. И това е вашата истина. А другите, те си имат друга истина. В Китай – друга. В Индия – трета. В Йемен – четвърта. Давам наглед примитивен пример, но той много добре илюстрира – всеки си има своя истина в зависимост от неговото възприятие на света. Същото е и със срама. Всеки си има свой срам. Има общества, в които жените се срамуват да излязат с непокрито лице. Но има жени, които не ги е срам да ходят с разголени гърди. А преди 200 години това е било срам и позор. И в случая това понятие срам – от действия, постъпки... не е еднозначно в историята, защото се променят с развитието на човечеството, на разбиранията. Затова и истината се променя. Защото истината се основава на нравствените принципи. Нравствеността е част от истината. Но тя се променя, не е еднозначна и всеки си има своя. Но да натрапваш своята истина... Не. Всеки трябва да живее със своята истина. Затова никой в България няма да настоява вие да покриете лицето си. Не трябва да се настоява. В други страни пък карат жените да откриват лицата си. Тоест, тази нравственост не трябва да се променя със сила. Не трябва със сила да се насажда истина. Не трябва със сила да се насажда друга истина, чужда. Това също е неистина.

- Споделял сте, че имате приятели в България, но сигурно знаете, че имате и много зрители от телевизионните Ви гостувания в студиото на известния журналист Владимир Соловьов, затова накрая ще Ви поканя чрез вестник „Труд“ да пожелаете нещо на всички тях?

- Много пъти съм срещал имигранти от България. За първи път ги видях в Израел, български евреи. Те винаги са се отличавали с особен нрав, с особен характер. Моята снаха, жената на малкия ми син, единият от родителите й също е от България. По тях разбрах що за народ е българският. Какъв е този народ. Затова мога да пожелая на всички българи да станете най-накрая такива, каквито можете да бъдете. Да бъдете себе си. Сами да се развивате и да развиете всички качества, които имате. Всеки народ има своите качества и ги развива. И ако сте оцелели в хилядолетна си история, в която е имало лутания, докато намерите своята родина България, следва най-накрая да започнете да се развивате сами за себе си. А не някой да ви казва какво значи истински българин, как да възпитавате децата си и какви трябва да бъдете. Още повече, че имате национална база за това, народни качества. Имате своя религия. И това е важно. Това е ваша религия, на вашия народ и тя не е случайна. Тя е била тази, която, както при евреите, е съхранила този народ. Защото без православието не би го имало българския народ, както и без юдаизма – еврейския народ. И това е съчетание на България с религията... България не е агресивна страна. Българите са много благ, дружелюбен народ. Топъл народ. Пазете това!

- Благодаря! Много благодаря за това интервю!