Янаки Стоилов е интересен събеседник, защото е бил лидер на лявото крило на БСП, а опитът му в пленарна зала винаги е бил коз в парламентарната група на БСП. По време на 44-то Народно събрание не беше на трибуната, а липсата му, както и на още водещи юристи и политици от левицата, определено беше посочена като грешка от анализаторите. Грешка, че ръководството на БСП игнорира опитните си парламентаристи и до голяма степен обезличи присъствието си в Народното събрание.

- Господин Стоилов, БСП е трета политическа сила след 4 април, от много места в страната има писма за оставката на председателя, Вие също сте призовал Корнелия Нинова да поеме лична отговорност за лошите резултати на партията. Какъв беше аргументът u за отказ по време на Изпълнителното бюро?
- Корнелия Нинова вече оповести публично своите аргументи. Затова нека да споделя част от моите. Оказа се, че след пълен мандат в парламента, преобладаващата част от хората не ни приемат за алтернатива и по-лошо - за категорична опозиция. Това е оценка доколко сме били последователни, сериозни и решителни в намеренията си. Европейска практика е, особено при такова изборно поражение, политиците да поемат лична отговорност. Затова при проведеното обсъждане аз заявих, че напускам ръководната позиция в Националния съвет като председател на комисията за идейно-програмно развитие с ранг на зам.-председател, която ми дава възможност да участвам в заседанията на Изпълнителното бюро. Смятам, че в още по-голяма степен това се отнася до председателя на партията. Критерият е един и същи. В случая не става дума партията да остане без ръководство или веднага да организира вътрешни избори, а да покажем на нашите избиратели, включително потенциални, че сме разбрали причините за критичното отношение и намаленото доверие към нас. Дори много от гласувалите за БСП го направиха от лоялност към идеите и партията, които подкрепят, а не затова, че тя им допада в сегашния си вид.

- Вашият анализ - защо БСП влезе в една цикличност от загуба на избори и отлив на гласоподаватели?
- Този анализ не е за едно интервю, защото трябва да обхване дълъг период и да отчита въздействието на различни фактори. Хората имат два основни ориентира - разумът и моралът. Само когато те са на високо ниво, партия, възникнала върху идеи, превърнали я в общност на съмишленици, може да изпълнява пълноценно отредената u обществена роля. Дефицитът на социализъм не само у нас, но и в редица от европейските леви партии сви тяхното обществено влияние. Заедно с това в стремежа си БСП да стане удобна за външните фактори допусна тежки компромиси с националните интереси. В световен план силата на олигархичната власт се увеличава, а демокрацията все повече се свежда до процедура, по която могат да се сменят управляващите, но малко се променя начина на живот на хората според техния избор. Частни и корпоративни интереси са проникнали във всички партии, а това има силно ерозиращо влияние точно върху левицата. Възходът на популизма, захранван от медийни манипулации, все по-силно деградира политическия живот. Не е за подценяване и факта, че през последните няколко години загубихме превъзходството си на партия с най-висок професионален капацитет. Специално за последния провал има и други причини. Изглежда БСП загуби изборите още миналата година, като не влезе организирано в започналите масови протести. Предизборната кампания вместо да ни помогне, увеличи загубата.

- Грешка ли беше въвеждането на прекия избор за председател? Ваши съпартийци казват, че пленумът вече е като гумен печат, а конгресът - че може да закрие партията, но не и да смени председателя?
- Виждате, че тази тежка процедура затруднява и забавя реакцията на партията в критични моменти. Когато прекият избор е само за един човек, това го фаворизира допълнително. Имаме и друг проблем - поради въведените ограничения във връзка с епидемията от есента на миналата година не сме провеждали дори дистанционни заседания на Националния съвет. Той единствено взема решения на подпис, т. е. утвърждава предложенията на изпълнителното ръководство. От години БСП отслабва организационно и кадрово. Необходима е такава структура, която да приобщава активните, работещите хора. Тази дискусия е важна, но в момента на дневен ред излизат други въпроси.

- Защо хората останаха с усещане, че левите идеи отсъстват от платформата на БСП?
- В платформата на БСП има много послания, включително леви, но не достигат водещи идеи, които очертават цялостна перспектива и правят достоверни множеството конкретни мерки. Предлаганата политика е на парче. Даваме много обещания, но без стремеж да променим обществената система! Тя съдържа дефекти, но излиза, че като сменим управляващите, изведнъж ще решим натрупаните проблеми. БСП не се различава значително от другите партии. Сегашното u отношение към капитала е подобно на това на останалите партии, включително десни. Затова рядко, особено от официални представители на партията, се споменава за експлоатацията на трудещите се, включително на работещите бедни, за драстичните неравенства. Плащаме сметката като най-старата партия, защото не обясняваме, че тази система е източник на повечето недъзи в обществото. Правилно се настоява за премахване на корупционния модел. Отделен въпрос е дали този репертоар се изпълнява от достатъчно достоверни говорители. Освен това темата за паралелната държава с най-характерните u проявления напоследък не бе сред доминиращите. БСП не „хвана“ твърде чувствителни въпроси като доплащането от пациентите в болниците, външния натиск върху решенията в енергийния сектор, правото на българските граждани да се произнесат пряко по един от най-важните въпроси, които предстоят - за включването на България в Еврозоната и др. В крайна сметка БСП не се изяви като силен защитник на хората на труда, на националните интереси и застъпник за иновативно развитие на страната. Тя предпочете да се самоопределя като единствената партия, която може да смени ГЕРБ във властта. Оказа се обаче, че новите партии далеч по-успешно привличат към себе си протестния вот.

- Колко време давате на 45-то Народно събрание? Каква управленска коалиция ще се задържи по-дълго на власт? Има ли място в момента БСП в управлението на страната?
- Интересно е, че въпреки отслабената позиция на БСП, без нейна подкрепа формирането на правителство в 45-то Народно събрание е почти невъзможно. Поне, ако партиите в парламента изпълнят това, което заявяваха досега. БСП с основание заяви, че по никакъв начин няма да дава подкрепа за кабинет в мандата на ГЕРБ. След това зависи дали втората партия - „Има такъв народ“ ще се опита да състави правителство. В този случай, без да участваме в него, трябва да поставим изисквания за подкрепа: спешни мерки за овладяване на коронакризата и за подпомагане на най-засегнатите от нея; обективна ревизия на сегашното управление; възстановяване на парламентаризма, т. е. на представителната власт. Едва ли обаче новите кандидати за славата ще влязат в дълбокото, за да преведат страната през тежката ситуация, в която се намира. Опасявам се, че политическите сметки ще вземат превес пред приемането на трудни управленски решения. Ако се стигне до мандат на БСП, шансовете за създаване на кабинет са минимални. Тогава следват нови избори.

- От известно време насам в кулоарите и в пленарна зала е темата за промени в Конституцията. Има ли нужда от промяна на основния закон?
- От години насам наблюдавам тенденция редица политици да оправдават неспособността си с твърдения за дефекти на конституцията. Този парламент, ако излъчи правителство, трябва да обсъди законови промени, засягащи функционирането на съдебната власт, но без да предпоставя ревизия на Конституцията. Не бих искал вкарването на конституционната тема да се превърне в алиби за удължаване на живота на този парламент, а още по-малко за оправдаване на неговото съществуване.

- При нова Конституция ще е необходимо Велико народно събрание (ВНС). Бихте ли участвал в него, за да допринесете със своя опит в изработването на текстовете на основния ни закон?
- Удовлетворен съм, че през лятото на миналата година се осуети приемането на проекта за уж нова конституция, с който се целеше спасяване на правителството и парламента. Сега Бойко Борисов, изправен пак пред политическа безизходица, като че ли се опитва да разбърка картите чрез избори за ВНС. Надявам се, че няма да има партии в парламента, които да се хванат на тази въдица. Разбира се, че най-важните промени в основния закон могат да се правят само от ВНС, но моето отношение по този въпрос не се определя от това дали бих участвал в такива избори. Аз имам идеи за конституционното развитие, някои от които са напълно нови и радикални, но отговорните политици приоритетно решават задачите, които задава реалният живот, а не тези, които удовлетворяват собствените им амбиции. Рискът да се съчетаят няколко кризи - здравна, икономическа, политическа и конституционна е реален.

- Коя е най-голямата грешка на БСП от 30-годишния преход?
- Ако говорим за конкретен епизод, мисля, че това е изборът на Делян Пеевски за председател на ДАНС през 2013 г. Затова не подкрепих този акт, въпреки решението на парламентарната група. Ако тогава бяхме отишли на избори, можеше да ги спечелим, а не да стигнем до изборната загуба от 2014 година, която по мащаб е сравнима със сегашната.

- БСП след 30 години - как виждате бъдещето на левицата в България? Не е ли време да съберете всички парчета от разроилите се леви формации, които до една са производни от ваши бивши съпартийци?
- Вярно е. От БСП се нароиха много партии, но почти всички или не стигнаха до парламента, или „танцуваха само едно лято“. Сега обаче положението е различно. За първи път след началото на 90-те години на искрените социалисти може да се наложи да спасяват собствената си партия, но този път не от нейните противници, а от тези, които се опитват да я владеят. Редица сродни партии в Западна и в Източна Европа вече са в историята или на крачка от нея. Ние сме призвани да съхраним и продължим една повече от вековна традиция. Засилването на левицата обаче е не толкова механично събиране на гласове, колкото качествена промяна преди всичко на БСП. Едва тогава съединението може да е продуктивно.

Нашият гост
Янаки Стоилов е член на НС на БСП. Няколко пъти участва в ръководството на БСП като зам.-председател. Дългогодишен народен представител, включително във Велико народно събрание. Един от авторите на действащата българска конституция. Професор по теория на правото, ръководител на катедрата по теория и история на държавата и правото в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Кл. Охридски”. Женен с дъщеря.