Тенис турнирът “София оупън” се превърна в своеобразен трамплин за успех в мъжкия тенис. Все още помним как триумфът на Григор Димитров преди 3 години го изстреля в орбита към най-силната година в кариерата му. Миналогодишният шампион Даниил Медвев последва примера и се утвърди като една от водещите сили в мъжкия тур. А за Яник Синер трофеят от “Арена Армеец” може да е стартът към дългогодишна доминация...

Поне това е прогнозата на куп специалисти и любители край корта от година-две насам. Като строго индивидуален спорт, тенисът е зависим от личността на играча, а три особено внушителни фигури засенчват всеки млад стрък, който се опитва да “покълне в градината”. Господството на Роджър Федерер от края на миналото десетилетие беше нарушено от Рафаел Надал, а впоследствие Новак Джокович се намеси в съперничеството между двамата. Дотогава тенисът търсеше новия Федерер, а кандидати за славата се появяваха почти всяка година. Първият беше французинът Ришар Гаске, може би заради елегантния бекхенд с една ръка. По ирония на съдбата той беше един от тенисистите, които влязоха в битката за титлата в “Арена Армеец”, но отпадна на полуфиналите. Вече на 34 години, Гаске олицетворява разликата от големите очаквания до суровата действителност.

Григор Димитров беше играчът, от когото се очакваше да детронира “големите трима” и да прати тениса в нова епоха на атракции, шоу и стил. Хасковлията определено е най-великият български тенисист за всички времена, надскочил с много средата, от която е излязъл. Единственият му “провал” е, че няма 20 титли от Големия шлем и още един тон рекорди, т. е., не е Федерер или нещо повече. Тук очакванията изиграха лоша шега, превърнаха се в своеобразно задължение, което Димитров не успя да изпълни.

За разлика от родния ас, Доминик Тийм успя да се интегрира трайно около върха на мъжкия тенис, спечели и титла от Големия шлем. Но австриецът вече е на 27 години и вече натрупа прекалено много загуби от тримата батковци, за да може да претендира за исторически статут. Натам са се запътили и надеждите от следващото поколение като Александър Зверев, Даниил Медведев, Ник Кириос и т. н.

А през това време Роджър, Рафа и Ноле продължават да бетонират статуквото. Маестрото от Швейцария стигна до второ място в любопитна класация - за световна личност, която предизвиква доверие и симпатия у най-много хора. Първи е папата. Как може да заместиш такъв човек?

И все пак шоуто трябва да продължи, а за целта е нужен нов млад герой, който да заеме мястото на предишния. Следващият кандидат е тъкмо Яник Синер, който в момента изглежда по-скоро като ученик от горните курсове, отколкото като бъдещ крал на корта. Все пак е само на 19, а тенисът едва от няколко години е негова съдба. Когато е на 14, по негово настояване семейството се мести от Алпите в околностите на Генуа, където е базата на треньора Рикардо Пиати, работил преди това с Джокович, Гаске, Иван Любичич и Милош Раонич. Хлабавият режим с две тренировки седмично остава в историята и 4 години по-късно Синер вече е професионалист, а също и шампион от сериите “Чалънджър” - печели в Бергамо. В следващите две години вдигна още два трофея, а в края на 2019-а триумфира и на NextGen - надпреварата, която дава среща на младите звезди на тениса. На финала побеждава австралиеца Алекс де Минор, който тогава е 18-и в мъжката ранглиста.

Не закъсняват и сравненията с Федерер. Спецове побързаха да похвалят спокойствието му на корта и лекото придвижване, точно като Маестрото, който заедно с Джокович е идол на младия тенисист. За разлика от иконата обаче, Синер удря бекхенда с две ръце, което може да се окаже важен момент. Тъкмо “обратният удар” се смята за една от основните слабости на Маестрото и Григор Димитров и съперниците често обичат да ги атакуват точно там. Докато вече доста играчи разбраха, че да пращаш топката вляво от Яник не е добра идея - ударите на младока са от най-трудните за връщане. Синер постави рекорд по най-силно горно въртене на топката - 1858 оборота в минута при скорост от 111,2 км/ч (пети по този показател в тениса). Може би точно с това оръжие новата надежда на тениса ще надмине именитите си предшественици. Независимо, че около върха на мъжкия тур е като край Еверест - има предостатъчно останки от разбити надежди...

Бил е шампион по ски

Яник Синер е роден в Южен Тирол, което означава, че първият му спорт са ските. Кара от 3-годишен, но по същото време започва да си играе и с ракетата. От 8 до 12-годишна възраст обаче пистата взима приоритет, а Яник е един от най-добрите в цяла Италия. На 8 печели титлата във възрастовата си група от националното първенство в гигантския слалом, а 4 години по-късно е втори. Цяла година не играе тенис, за да се съсредоточи в ските, но баща му го връща на корта. На 13 Синер решава да спре със ските и футбола, който е второто му основно занимание (запален фен е на „Милан“), за да се посвети на ракетата. Твърди, че искал да си позволи грешки – в течение на тенис мач можеш да ги поправиш, докато на ски пистата пропуските обикновено са фатални.