На 8 май РСМ евроинтеграцията на страната не просто ще се отложи за неустановен период, а ще приключи

Окончателно стана ясно, че новият президент на РСМ ще бъде избран след балотаж, който ще се проведе паралелно с първи тур на парламентарните избори на 8 май. При обработени 100 процента от бюлетините, Гордана Силяновска - Давкова, издигната от ВМРО-ДПМНЕ, получава 40,8% от гласовете, а настоящият президент Стево Пендаровски, подкрепен от Социалдемократически съюз, остава значително зад нея с 19,93%.

Всички прогнози сочат, че именно тя ще бъде новият държавен глава на страната. Преднина пред Пендаровски сочеха и представителните анкети, но не чак толкова убедителна, което призна и самата тя: "Честно казано, не съм очаквала такава голяма разлика". Дори теоретично да прикрепим към настоящия президент гласовете на третия - външният министър Буяр Османи, издигнат от коалиция „Европейски фронт”, водена от най-голямата албанска партия ДСИ, който получи 13%, в политиката 1+1 невинаги прави две, а дори и тогава, издигната от ВМРО-ДПМНЕ Силяновска отново ще спечели.

Резултатите на първи тур, макар че касаят сравнително формалния откъм правомощия пост на държавен глава, са много ясна индикация за нагласите на хората преди парламентарните избори през май. Още прочуванията, правени преди месеци, показаха, че най-много македонци ще гласуват за ВМРО-ДПМНЕ – партията, на която един от основните ѝ козове е именно антибългарската реторика и обещанията, че спечели ли, ще сложи край на „извиването на ръцете от българите”, ще ревизира и Договора за приятелство и добросъседство с България, който им е „нанесъл сериозни щети” и  ще договорят „нови, по-добри условия за членство в ЕС”.

Тук въпросът дори толкова не е дали от ЕС биха им позволили подобно нещо (не споменавам за нашата позиция, защото това е съвсем отделна и крайно притеснителна тема), а че именно благодарение на тази си реторика, те постигнаха толкова високи резултати. Самата Силяновска – в частност, както и ВМРО-ДПМНЕ, са на мнение, че конституционните промени могат да бъдат приети сега, но да започнат да се спазват и осъществяват едва след като страната им влезе в ЕС. 

Тоест абсолютно недопустима позиция, предлагаща всъщност едно голямо нищо – каква е гаранцията, че дори и приети, след евентуалния им прием в Съюза, македонците няма да дадат крачка назад? Съдейки по действията им – абсолютно никаква, даже е сигурно, че те ще се отметнат от дадените обещания. А тогава вече няма да има възможност нито за вето от нашата страна, нито за реакция от страна на ЕС, която да ги задължи да спазят обещаното.

Цялата предизборна кампания на ВМРО се градеше именно на говоренето срещу България, срещу българите, срещу хората с българско самосъзнание – по-точно, в отричането на такива. И ако обещанията за изкореняване на корупция и ускорени реформи – каквито реални проблеми наистина стоят пред страната – дори и спорно колко осъществими, са напълно резонни, антибългарските послания, които бликаха буквално всеки ден от ораторите на партията, включително Силяновска и основно Християн Мицковски – председателят на ВМРО-ДПМНЕ, по никакъв начин не се вписваха нито с желанието на РСМ да стане част от ЕС, нито с нормална кампания, протичаща в (уж) европейска страна, нито с обещанията, които са поели, включително и в т.нар. френско предложение, подписано и от тях.

Говорим за такава видна ескалация, че дори и в Доклада на Държавния департамент на САЩ  за 2023г. – страна, която застава твърдо зад членството на Македония в ЕС, включително и заемайки нейната страна в спорове с нас, се посочва, че в РСМ има системно расово и етническо насилие и дискриминация над българите, посочен е и побоят над пребития Християн Пендиков, самоопределящ се като българин, както и закриването на българските културни клубове. Надали докладът, касаещ 2024г., ще е по-различен, като още през март тази година отново имаше пребит българин от Охрид, а този нападанието беше извършено даже от държавни служители – полицаи.

Насилието срещу хората с българско самосъзнание, освен физическо, е и вербално, и психическо. Наскоро се появиха и големи надписи: „Бугари во устав е предавство”, което послание по същото време беше публикувано и в редица медии, включително като прессъобщение от партия Левица: „Българите в Конституцията е предателство, на този ден започва българската фашистка окупация на Македония”. Именно в същия ден официално стартира и предизборната кампания за парламентарните избори. Нищо случайно нямаше в този синхрон.

ВМРО-ДПМНЕ, което не е тайна, е свързано със Сърбия, а партията съвсем явно прокарва и сръбските интереси в страната си - подпомагат възстановяването на всички сръбски паметници, разрушени след сръбската окупация между двете световни войни, възхваляват всяко действие на иначе недолюбвания в дори страната си сръбски президент Александър Вучич, те са тези, от чиито уста се чуват само хвалебствия за политиките, водени от Тито, техни политици си държат в кабинетите негови статуетки и портрети. Уж европейска Македония 21в., а се усеща като комунистическа Сърбия преди 70-80 години. Макар и националистическа, дори шовинистична партия, те не само не виждат заплаха за явната сърбизация, за която в голям степен сами допринасят, но непрекъснато внушават, че българите искат да ги претопим, не спазваме „съществуването на македонците в България, забраняваме „правото им на сдружаване, правото им да участват в избори, правото на роден образователен език, както и правото им на „национално определяне като македонци”, отричат каквато и да е споделена или обща история.

Някои се успокояват, че както и за победата на Пендаровски през 2019г., така и сега, гласовете на албанските партии ще са решаващи, включително и за формирането на следващото управленско мнозинство. Но ситуацията в момента е доста по-различна, а това е и нож с две остриета в дългосрочен план. Албанците от много години работят и действат методично, спокойно и уверено за своите цели и интереси.

Един от процесите, който постепенно, но неуморно тече, е именно албанизацията. Виден е и по постоянното нарастване на броя на албанското население, виден е и по консолидацията на повечето албански партии, виден е и по статута, който има дори и албанският език в РСМ – втори официален. Важният въпрос, който касае и всички съседи на македонците, включително и нас, разбира се е, това означава ли и бъдеща ислямизация. Но това явно не е проблем, за който нашата западна съседка се тревожи. Друго си е да се говори постоянно за несъществуващата българизация.

Ако тенденцията се запази, още на 8 май РСМ евроинтеграцията на страната не просто ще се отложи за неустановен период, а ще приключи. Неспазването на договорите вече се забелязва и от ЕС, видно и от САЩ – основни фактори, на които до съвсем скоро македонците можеха да разчитат за сериозна подкрепа. Видно е, че намаля и натискът върху нас от същата посока. И тази тенденция не просто ще се запази, а ще придобие още по-сериозни величини, ако ВМРО-ДПМНЕ спечелят и президентските, и парламентарните избори. Тогава положението на хората с българско самосъзнание там ще стане нетърпимо, ще нараснат и заплахите, и побоищата, дано не се стигне и до убийства – за съжаление, с тази реторика, която вече ще идва не просто от опозиционна партия, а от президента и министър-председателя на страната – нищо чудно.

Ако сравнително до скоро преобладаваха коментарите – както на местно, така и на международно ниво, че мястото на Македония безспорно е в Европейския съюз, на този етап това вече не е константа, напротив, без реални стъпки и ревизия на миналото, скъсване с македонизма, видно, мястото ѝ в ЕС не е гарантирано, а дори твърдението би било по-вярно, ако звучи така – мястото на РСМ (към момента) НЕ е в Европейския съюз.