Двама министри поемат частните инвестиции в науката (Обновена)

В концепцията е приложена графика, която показва структурата, която трябва да осигури изпълнението на предложения закон. Източник МОН

Нов Закон за насърчаване на научните изследвания и на иновациите предлага МОН

Концепция как да се стимулират инвестициите на частния сектор в приложни научни изследвания предлага Министерството на образованието и науката. Тя предвижда да се създаде Закон за насърчаване на научните изследвания и на иновациите (ЗННИИ), в който компетентни приоритетно са министърът на образованието и този на иновациите.

Бъдещият нормативен акт трябва да замени сега действащия Закон за насърчаване на научните изследвания - той ще въведе финансови и други стимули за бизнеса, който подпомага работата на научните организации, заявяват от просветното ведомство.

„Да се създадат финансови, координационни и институционални инструменти, които ще подкрепят комерсиализацията на резултатите на приложната наука и да стимулират предприемаческата култура в университетите“, предвижда концепцията за закона, която е публикувана за обществено обсъждане. 

В нея се казва още, че „държавната политика в областта на насърчаване на научните изследвания и на иновациите ще се определя от Министерския съвет“.  Като компетентни органи по смисъла на закона са посочени на първо място министърът на образованието и науката и министърът на иновациите и растежа. „Могат да участват и други органи на изпълнителната власт (напр. министри), самостоятелно извършващи или подкрепящи провеждането на научни изследвания с публично финансиране“, уточнява предложеният текст.

„Предлаганият нормативен акт за първи път ще регламентира не само връзката между научната общност и бизнеса, но и трансфера на знания и технологии, както и привличането на квалифицирани експерти във висшите училища и научните организации“, посочват от МОН.

От там уточняват - законът ще въведе единен модел на интелектуална собственост, възникнала при изпълнението на научни проекти, финансирани с публични средства. „ЗННИИ за първи път ще определи също механизмите за финансиране на научноизследователската и иновационната екосистема с публични средства.  През новия закон ще се подкрепя по-сериозно участието в международно сътрудничество, включително и чрез използване на капацитета на българската научна диаспора в чужбина“, допълват от просветното ведомство.

Кои ще бъдат включени

Научноизследователската и иновационната институционална екосистема включва висшите училища в страната с техните структури, Българска академия на науките, Селскостопанска академия и други научни организации, в това число и „Център за заразни и паразитни болести“ към Министерството на здравеопазването, „Национален център по радиобиология и радиационна защита“ към Министерството на здравеопазването, „Институт по метеорология и хидрология“ към Министерството на околната среда и водите.

Пишат Стратегия за развитие на научните изследвания

Посочено е, че министърът на образованието да отговаря за подготвяне, наблюдение и оценка изпълнението на Национална стратегия за развитие на научните изследвания, която ще се приема от Народното събрание.

Той също така ще отговаря за изготвянето и представянето на Министерския съвет на годишен доклад за състоянието на научните изследвания в страната. „Резултатите от годишната оценка, съдържаща се в доклада, ще бъдат обвързани с бюджетните трансфери към висшите училища за научна или художествено-творческа дейност“, предвижда новият закон.

И Национална иновационна стратегия за интелигентна специализация

От друга страна, министърът на иновациите и растежа ще отговаря за подготовката, наблюдението и оценката на Национална иновационна стратегия за интелигентна специализация.

Той ще участва в разработването на политиката по защита на интелектуалната собственост и права върху научни изобретения, на нови модели и форми за технологичен трансфер и комерсиализация на научноизследователски продукти и за развитие на капацитета в сферата. Министърът ще организира популяризирането на българския научен потенциал сред бизнеса, чрез разработването и изпълнението на дългосрочна маркетингова стратегия.

„Министърът на иновациите и растежа ще осъществява контрол върху дейността на Националния иновационен фонд“, уточняват в концепцията на новия закон.

Създават Иновационен съвет и мрежа от секретари

В закона се предвижда създаването на Иновационен съвет. Той ще е постоянно действащ съвещателен орган към двамата министри, които ще му бъдат съпредседатели.

„Негови членове ще бъдат водещи експерти в различните научни направления от страната и чужбина, излъчени от научни организации, иноватори и бизнес лидери. Представителите на бизнеса ще бъдат поне 1/3 от състава на борда. Те ще бъдат определени след прилагането на прозрачна процедура за избор и ще имат 5-годишен мандат“, пише в предложената концепция за нов закон.

Той ще изисква осигуряването на един секретар, отговарящ за научните изследвания и иновациите в дадено ресорно министерство. Той ще бъде излъчен от научната колегия в съответната научна област и ще бъде назначен на позицията „секретар по наука“ с дългосрочен ангажимент.

Мрежата от секретари по наука и иновации методически ще се координира от министъра на образованието, а резултатите от дейността им ще се отчитат пред Иновационния съвет. Секретарите ще имат и важна роля да дават обратна връзка или т.н. “бърза писта” за идентифициране на социални и икономически предизвикателства, пред които е изправена страната в приоритетни области - здравеопазване, земеделие, енергетика и др. Секретарите за наука и иновации ще изпълняват и функциите на научни дипломати при комуникирането на решенията на органите на изпълнителната власт, основани на научното познание.

Предвижда се синхронизираното разработване на работните програми за научни изследвания и за иновации. То ще се координира от съответния ресорен министър.

Финансиране

Финансирането на научни изследвания ще се осъществява преимуществено от фонд „Научни изследвания“, чиито статут към момента се урежда от ЗННИ. Фондът ще е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на образованието и науката.

По силата на Закона ще се създаде Национален иновационен фонд като инструмент за финансиране. Приходите на Фонда се формират от средства от държавния бюджет, като може да се привличат и частни средства.

Фонд „Научни изследвания“ и Националният иновационен фонд взаимно ще се информират за финансираните от тях проекти.

Наблюдение и оценка изпълнението на политиката

Наблюдението и оценката на изпълнението на стратегическите и програмните документи, приети по реда на Закона, ще се извършва от министъра на образованието и науката.

Наблюдението на изпълнението на политиката ще се извършва на годишна база, а оценката – един път на три години.

Проф. Миглена Темелкова, ректор на ВУТП, пред „Труд“:

Приоритет на бизнеса са кадрите, а не фундаменталните изследвания

Тази концепция за закон ми изглежда като едно добро намерение. Тя не отчита реално потребностите на българския бизнес. На голяма част от него в момента потребността му не е свързана с фундаментални научни изследвания, а с практико-приложната наука. Той се бори с кадровия дефицит и много трудно би инвестирал във фундаментална наука, разработки и т.н.

Тя не отчита и създадената структурата на висшите училища и научните организации. Според нея във висшите училища се извършва основно преподаване – там се преподаватели, а в научните организации е средоточена научната дейност. Затова са БАН, институтите и др. - там са изследователи.

Аз разбирам, че искат да принесат западноевропейския модел, но няма как да стане към нашата структура. Трябва коренна реорганизация, ако искаш това да стане, в сега действащата система на висшето образование.