Препоръка на омбудсмана Диана Ковачева: Денков да направи анализ на сливането на вузове

Студентите от ВУТП и МГУ приемат като заплаха към идентичността и автономията на двете висши учебни заведения сливането им с други вузове

Недоволни срещу решенията, взети на тъмно

Министърът на образованието и науката акад. Николай Денков да постави на задълбочен анализ и широко обществено обсъждане темата за преобразуването на държавни висши училища. Това трябва да се случи и след сериозна оценка на университетската мрежа, като се вземат предвид обективните данни за състоянието на висшето образование към настоящия момент и се преценят положителните и отрицателните последствия от подобно решение. Такава препоръка отправя омбудсманът проф. Диана Ковачева във връзка с идеята на министъра да бъдат окрупнени държавните университети у нас.

“Бих искала да изразя убедеността си, че ще бъдат отчетени позициите на академичната общност, защото само с широка обществена подкрепа може да се реализират промени, които да доведат действително до повишаване качеството на висшето образование в страната”, категорична е проф. Ковачева.

Повод за отправената препоръка са две позиции от Студентските съвети на Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП) и Минно-геоложкия университет (МГУ) “Св. Иван Рилски”, които се обявяват против идеята на образователното министерство за обединение и преструктуриране на държавни висши училища. Според плановете на Денков те трябва да се влеят в Софийски университет по технологии, заедно с още няколко вуза.

“В позициите се изразява притеснението и категоричното несъгласие на студентската общност на ВУТП и МГУ със заявеното намерение. Посочва се, че членовете на Студентските съвети като представители на обучаваните студенти, приемат като заплаха към идентичността и автономията на двете висши учебни заведения сливането им с други висши учебни заведения”, пише омбудсманът.

Проф. Ковачева обръща внимание, че Студентските съвети недоволстват от липсата на прозрачност при вземането на решения за преструктуриране на държавните вузове в страната, както и от липсата на анализ за ползите от сливането на висше училище с други такива.

“Посочва се позицията на несъгласие за предложената реформа изказана от Европейската асоциация на професионалните висши училища - EURASHE, “която ползвайки своя опит, ясно предупреди за бъдещите негативи от евентуалното обединение на висшите училища в България”, допълва общественият защитник.
Омбудсманът посочва, че Студентският съвет към ВУТП се опасява, че предлаганите промени по-скоро ще доведат до занижаване на качеството на обучение и до унищожаване идентичността на ВУТП пред ключовите им партньори в телекомуникационния и IT сектор.

Ковачева информира, че Студентският съвет към МГУ също е несъгласен с окрупняването в мега структури и е категоричен, че университетът им е уникален, единствен в страната, а в Европа е един от 4-те минни университета.

“Наясно съм, че целите, които се поставят пред висшето образование в страната са следствие от процесите на глобализация и необходимостта българските висши училища да се интегрират успешно в общото европейско университетско пространство. В същото време, намирам, че е необходимо да се съхранява идентичността на националната ни образователна система, националните образователни традиции и създадените добри практики. Тази позиция изразих и при приемането на Стратегия за развитието на висшето образование в Република България за периода 2021-2030 г.”, допълва тезата си омбудсманът.

Диана Ковачева посочва още, че в академичната общност остава усещането, че реформите се извършват набързо и без доказване на тяхната ефективност, което поражда съмнения за задълбочаване на проблемите във висшето образование и занижаване на качеството му.

Проф. Миглена Темелкова, ректор на ВУТП, пред “Труд”: Искаме в дебата за сливане да се чуят и работодателите и общините

- Омбудсманът Диана Ковачева препоръчва анализ и широка дискусия на министър Денков, след становища от Студентските съвети на ВУТП и на МГУ - какво следва според вас, проф. Темелкова?
- Убедена съм в правотата на омбудсмана. Широката обществена дискусия налага в нея да се включат освен висшите училища, преподавателите и студентите им, работодателските организации, синдикатите, общините, възпитаниците на висшите училища. Ние сме първото висше училище, което ще издаде заедно с други университети дипломи за общи специалности, разпознаваеми сме в чужбина, във финансово здраве сме, с оптимизирана структура сме, със специалности, даващи кадри за професиите на бъдещето, без аналог в нито едно друго българско висше училище, с привлечени реално експерти от практиката в обучението на студентите. Не искам да мисля, че се цели съсипването на едно работещо висше училище. Затова бих участвала в работни групи, диалог, дебат.

- Сформират ли се вече работните групи, които трябва да обсъдят предложеното обединяване на университети?
- Аз предложих по време на заседанието на Съвета на ректорите, в работните групи, които ще генерират промените, свързани с политиката по консолидация, да бъдат включени представители на засегнатите висши училища, като към този момент изобщо не предполагах, че нашето висше училище също ще бъде лишено от свободна воля да прецени дали, защо, с кого и как да търси сътрудничество. Отговорът на министъра бе, че можем да правим работни групи в рамките на Съвета на ректорите, който е съвещателен орган. Мога да кажа, че никой не се е обърнал към Висшето училище по телекомуникации и пощи за мнение, експертиза или участие в работни групи. Не ми е известно такива дали се създават. Ако има, то значи, че не сме били поканени.

- След Съвета на ректорите в края на февруари се заговори за начини за компенсиране на висшите училища, които не се пребориха за научноизследователски статут. Има ли такъв вариант?
- Компенсирани? Ние не сме на пазара, където можем да се пазарим за цена! Ние и министерството следва да основаваме действията си на законите, Стратегията за развитие на висшето образование до 2030 г., вътрешните ни правилници. В момента висшите училища, извън групата на научноизследователските, са пренебрегнати и имаме висше образование на две скорости. Държавата абдикира от задължението си да създаде втора “писта” за развитие на висшите училища, които нямат амбиция и намерение да се развиват в научно-изследователска посока. Това нейно задължение произтича пряко от Стратегията за развитие на висшето образование. Определена е само групата на научноизследователските висши училища и липсват дефиниции на останалите два вида висши училища. За консолидация бе редно да се заговори едва, когато е създадена пътна карта и система за финансиране за специализираните висши училища, даващи практико-приложно образование.

- Рецепта има ли в създалата се ситуация?
- Рецептата е диалогът, защото липсата на диалог доведе до събитията, които се развиват буквално до нашата граница.