- Д-р Тотев, според тазгодишната класация на агенция "Блумбърг" българската здравна система продължава да е сред най-неефективните в света, като изостава дори от тази на държави като Казахстан и Еквадор. Такова ли е положението действително и на какво се дължи?

- Това е така и си личи ясно. Сдружението на общинските болници у нас отдавна предупреждава, че нещата вървят катастрофално надолу. Освен „Блумбърг“, ако се проследи и статистиката, която се изнася от ЦРУ ежегодно, се вижда, че България от 19-о място по смъртност в света се е придвижила на 12-о, после на шесто и през изминалата година е стигнала до трето място след Лесото и Украйна. Но военните действия в Украйна се уталожиха и украинците няма да са вече на второ място, а нашата разлика с тях беше само няколко десети. Още тогава предупредихме, че това е много показателно за цялата система. Не може смъртността на една държава да е толкова висока и всичко да е наред. И на фона на това се правят икономии точно от парите за здраве. Факт е и че средствата не се харчат ефективно. Факт е, че има лобизъм в здравеопазването ни, едни пътеки са препрефинансирани, други са крайно орязани.

Непрекъснато се въвеждат механизми, които усложняват достъпа на пациента до здравни грижи и се увеличава тежестта върху лечебните заведения: все повече стават изискванията за работа по дадена клинична пътека; картовият четец в началото не работеше добре. Маса разходи бяха това за болниците, които никой не покри. Не може да въвеждаш нови и нови изисквания, да не ги финансираш и да няма предварително анализи до какво това ще доведе.

Във връзка с всички тези проблеми ще организираме работна среща, на която ще поканим всички, за да запознаем с нашата (на Сдружението на общинските болници - б.р.) визия за здравеопазването. Идеята е нещата да се дебатират, да бъдат обсъждани.

- Един от показателите за оценка в изследването на "Блумбърг" е относителните разходи (всички за здравната система като дял от БВП) и абсолютните (цялата сума, която се отделя на глава от населението).

- У нас публичните разходи за здраве непрекъснато се свиват за сметка частните. И то при положение че сме толкова бедна държава. Част от хората са принудени да се лишават от определени неща, за да се лекуват, други задлъжняват, за могат да си покрият разходите.

Освен това има и един голям процент здравно неосигурени пациенти, който е бич за лечебните заведения. Но ние сме длъжни да си вършим работата и ако пристигне неосигурен пациент и е спешен, не можем да го върнем.

- Парите не достигат и за лечебните заведения. Доколко се увеличава финансовата тежест върху болниците?

- Болниците имат да вземат пари от надлимитна дейност от миналата година, която НЗОК не е заплатила и за това са заведени много дела. Голяма част от болниците обаче имат и за тази година надлимитна дейност. Това е като дамоклев меч, който в края на годината ще се стовари върху всички ни. А тепърва идват и зимните месеци. Проблем е и сегашната методика на финансиране. Част от болниците не могат да достигат всеки месец до лимита, който им е определен, и в такъв случай средствата им ги вземат. Ако пък си надминеш лимита, не ти го плащат.

- Това не обслужва ли именно стремежа да се спестят средства от здраве?

- Именно. Би следвало с парите за здраве да се задоволят максимален брой здравни потребности при определено ниво на качеството. Това би следвало да е целта. А сега сякаш целта е да се икономиса максимално голяма сума, за да се върне тя обратно в бюджета.

- През октомври влиза в сила новата здравна карта и тя предвижда ограничаване на болничните легла, ако може да очертаете как на практика това ще се отрази на пациента?

- Онзи ден бяхме сюрпризирани в нашия регион, другите колеги също се оплакаха, че в отделения, които са общопрофилни, изведнъж трябваше леглата да се разделят. Всички ние, малките болници, както и огромна част от частните болници, имаме сключени договори. Конкретно сега проблемът беше за акушерство и гинекология - по договор те за една болница са 10, за друга 20, но са общи акушеро-гинекологични, както си е редно да бъдат, защото ние сме общопрофилни болници. Изведнъж сега казват, че те трябва да се разделят - колко от тях ще бъдат акушерски и колко гинекологични и колко за патологична бременност. Значи, ако имаме три родилки и сме ги определили като акушерски легла, но идва четвърта родилка и всички други легла са празни, няма къде да я приемем, защото трите легла са заети. Накрая на деня тя се явява излишна и не можем да я отчетем. Ако ние бяхме отделение по гинекология и има отделно по акушерство и отделно по патология, тогава - да. Но ние не сме такива специализирани структури, каквито са големите болници. За вътрешното отделение е същото, само че там в някои райони още не са поискали разделяне на легла, уж на този етап нямало да има, но всичко е предпоследно. Ако разделим в едно звено леглата на части ще стане така, че дейността, която извършваме, ще се намали с една трета, ако не и повече, защото акушерството, гинекологията и патологията се преливат. Ние сме сключили договор като отделение по акушерство и гинекология, а не само като акушерство, само като гинекология или само като патология. Просто няма как да ги делим.

Тук въпросът е: ако системата влезе, а тя ще влезе от 1 октомври, това ще значи - имаме имаш 10 легла и край. А 10% от тях трябва да се пазят за спешни случаи, защото ако дойде спешен пациент, ще сме длъжни да пазим място за него. Ние казваме хубаво, обаче, ако те изведнъж се заемат? Защото това на практика при нас е едно легло. Ако дойде един спешен пациент го приемаме, но ако дойде втори, връщаме ли го?

- Тоест за него няма да ви бъде платено, ако на същия ден го приемете?

- Не, системата просто няма да го приеме. Това е машина - ти й даваш 10 легла и тя ти позволява 10 човека да лежат на тях. Дава логическа грешка и докато не махнем единайсетия, няма да приема отчета.

- И лечението е за сметка на бюджета на болницата.

- Това питаме - за чия сметка ще го лекуваме този пациент? На практика това е нещото, което ни шокира. В същото време цялата тази система е така направена, че ние сключваме договорите и се отчитаме за месец. Ако се отчитаме ежедневно и касата ежедневно ни плаща, има резон ден за ден леглата да се делят. Даже до миналата година, което беше съвсем логично, болниците сключвахме договори за брой легла. Например една болница има 100 легла, как ще ги менажира определя тя, като пуска заповед. Но сега вече не можем да правим, защото отчетът става дневен.

- Вероятно на други места това ще доведе до листа на чакащите?

- Да, и то при положение че имаме свободни легла. Ако дойде спешна пациентка и я върнем, тя вижда как в отделението има само двама човека, но конкретният профил легло ни е заето. Вариантът ще е да я приемем с някаква друга диагноза и после да я преместим според истинската й диагноза, когато се освободи легло. Нашата дейност прекалено бързо се машинизира. Разбирам стремежът да се пести, защото няма пари, но това довежда до силно свиване на достъпа и отключва разни корупционни практики, които и без това ги има и никой не ги отрича. Ако дойдат пациенти и им кажем - ще ви вземем, но изчакайте малко, те ще отидат в съседната болница или в съседния град. В това няма лошо, но всяко едно такова включване на пациенти в листи на чакащите ще ги отведе на места, на които се озовават по принуда.

- Очаквате ли и тази година парите да свършат преждевременно?

- Бих се въздържал от коментар, защото чувам всякакви мнения. Аз си позволих онзи ден да кажа, че ние вече живеем в една държава, в която човек не знае на какво да вярва - на очите или на ушите си. Твърди се, че в момента има икономии в касата и се цитират едни големи суми, едни милиони, но аз не знам колко е бюджетът. Ние силно се опасяваме, че парите не стигат. Разбираме всички усилия, които полагат управляващите да ограничат излишното преразходване и сме готови да съдействаме в тази посока, но с пръстовото идентифициране хората негодуват. Казва се, че всичко е точно, че става за една минута, но не става така. Системата е трудна и още не е изградена, имаме още десетина дни обучение. Нещата стават все по-зле и по-зле, хората вече не искат да работят, сестрите се пренатоварват - да чекират карти, да чекират пръсти. Грижата за пациента сякаш остава на заден план с много дейности, които ни отдалечават от цялата същност.

Нашият гост:

Д-р Неделчо Тотев е роден през 1953 година. Председател на Сдружението на общинските болници в България и управител на Многопрофилна болница за активно лечение-Чирпан. Завършил е акушерство и гинекология, има специализация по социална медицина и здравен мениджмънт.