Докато през 60-те години на ХХ век светът се наслаждава на едно променено отношение към свободата на отношенията, сексуална революция и пр., свенливият български социализъм като че ли продължава да живее в предишното десетилетие. Половата просвета и пропаганда реализира различни публикации, но те остават като че ли в сферата на симулацията, достатъчно неадекватни на ситуацията. Най-често такива публикации могат да се видят в сп. “Жената днес” и сп. “Младеж”. Тук можем да споменем октомврийския брой на “Младеж” от 1964 г. с инициираната там дискусия. Брой, който започва със статията “Ленин за любовта и брака” и завършва с конкретни съвети как се обзавежда домът на младото семейство. Сексуалното си остава табу. Или публикации в списание “Жената днес” (1963).

• • •

В едно сравнително изследване върху сексуалното образование и младежта в Източна Европа, публикувано през 80-те години, Волф Ошлиз сочи България като най-драматичния случай на несъответствие между преживяния сексуален опит, силните обществени табута и противоречивите партийни политики, което води до широко разпространена липса на теоретично сексуално познание сред младите.

Георги Господинов

Откъс от текст, четен на семинара “Любовта при социализма” в ЦАИ, София, и публикуван в едноименния сборник, “Рива”, 2015

Хигиена на брака

Като норма за здрави съпружески двойки се считат 1-2 полови сношения в седмицата. Най-подходящото време е преди сън. Когато единият от съпрузите или и двамата са уморени, допустимо е полово сношение сутрин. Дневното полово общуване не е препоръчително.

Физиологическа потребност у повечето хора е да се удовлетворяват напълно с един полов акт. Прекаляването в това отношение изтощава нервната система и в крайна сметка става причина за полово безсилие.

Проф. А. Б. Прайсман,

(“Жената днес”, 1967)

Ревността и изневярата

А какво поведение трябва да имаме, когато сме установили, че другарят или другарката ни са си позволили извънбрачна връзка? (…) Ако нашият другар в брака просто се е увлякъл и ако това не е смутило искреността и дълбочината на неговите чувства към нас, ние би трябвало може би с разбиране да му подадем ръка. Защото да се греши е човешко. Истинската любов е несъвместима с надутата поза на накърнено честолюбие.

Ревността е анахронизъм и несъмнено ще дойде времето, когато хората няма да могат да разбират нито мъките, нито поведението на Шекспировия мавър.

Д-р Тодор Бостанджиев