Думата не е от най-използваните в речника ни

Правилно е да се каже „моля за извинение“, а не „извинявам се“

Голямо тегло за българина е да се извини, да произнесе най-опрощаващата, зъзнеща от неупотреба дума. Красива дума, необходима дума, наречие за признанието ни в човечност и духовност. Да се извиниш е не само похват, когато си хванат в крачка, а и когато имаш властта да прекъснеш порочен кръг от грешките на другиго. Изричанено на думата „извинявай“ парализира по-нататъшни конфликти и прерастването им в нещо по-задълбочено.

Историческата ни памет сочи, че ние сме трудни да извъртим езика си за нещо подобно. „А, ще му се извинявам аз на него“, е много по-допустима форма на катилизъм, отколкото силата да се извиниш. Българинът увърта, отбягва, промърморва извинението и то само ако е крайно наложително. Така смята той, седи една глава над нещата, но се самозаблуждава. Най-често се стига до едно изсулено „Извиняаам са“, в което има искреност колкото сателитна чиния в приют за слепи.

Също така, ако граматически и смислово се погледне на въпроса, не е правилно някой да каже, че се извинява. Защото той не може и не следва да извини сам себе си, а по-скоро да поиска извинение. Как става това? Много лесно! Казва се „Моля за извинение“. Уверявам ви, че последващото облекчение не може да се сравни с нищо друго. Това възстановява всякакви взаимоотношения, допуска нови и не затлачва човешката мисъл в тегобите на вечни мисли и предразсъдъци.

Да се извиниш е и един вид индулгенция срещу бъдещи прегрешения. Тази дума засяда някъде в клетките и незнайно как те предпазва, калява, урежда нещата така, че да са благоприятни за теб. “Моля за извинение“ е фраза, в която се съдържат молба и покаяние. За да изречеш това, в теб са се концентрирали качества, които се разширяват още повече с тяхната употреба. Да забремениш мозъка и клетките си с готовност за извинение е наистина голяма работа, че и здравословна работа, ако щете.

Ние сме мислите си, а да държиш будна идеята за извинение /всички грешим/, е доволно за човешкото създание състояние. “Извинявай“ сама по себе си е елегантна дума, наситена с музика и обич. Сравнете само с думи като „боклук“, „леке“, „келеме“, които тежат като удар с чук под небцето ни. Извинението поддържа човещината в нас, допълва ни, засиява заедно с Божествените залежи. Тези залежи са добродетелите, които сме приспали дълбоко, защото смятаме, че светът е гаден и ние трябва да му импонираме с гадост. Не е така.

Опитайте да изричате „извинявай“ при всеки наложителен случай. Това оздравява не само ума, а и тялото. Научни и божествени потвърждения за това има достатъчно. И използвам тази статия да помоля за извинение всички, които волно и неволно съм засегнал. Моля за извинение!

Fashion idol

Марта Петкова

Оскъдни са думите, когато трябва да се описва една примабалерина. Особено, ако тя се казва Марта Петкова. Тук не говоря за облекло, а за линия. Онази права линия на очите, която прави шпагат в рамото, едно загадъчно плие при завъртането на косите. Тук облеченото служи като контур на сложната естетика, обединяваща танца и модата. Петкова безспорно се е справила добре. Тук една паднала презрамка се равнява на бис, а заметната коса - на възторзи от първа ложа. Обецата е една миниатюрна Жизел, кацнала така, че да има видимост и да бъде виждана.

Изкуство за милиони

Делчев с премеждия в лондонска галерия

В известна лондонска галерия, известният български пианист Делчо Делчев направи неволна сензация. Докато се обръща, за да се здрависа с член на кралското семейство, той за малко не бутна декорацията от чаши с шампанско. Широките краища на панталона, плюс специфичната му походка, се срещнаха с краищата на покривката и резултатът щеше да бъде за милион. Това само в случай, че върху паната на Анди Уорхол беше плиснато количество шампанско, колкото за половин артистичен Лондон. Малко преди Делчев да промени световното изкуство, нечия компетентна ръка се намеси и подреди нещата по класическия начин. Извън този инцидент, Делчев подготвя нов репертоар, като гледа да държи ръцете си по-близо до клавиатурата, а не до чашите. На снимката Делчев с принц Мубарак ал Сабах.

Памет с изложба

Богоева представя Анахид в САЩ

Контрасти между черно-бели портрети на известни актьори и богата палитра на двуметрови платна представлява изложбата на Силвия Богоева. В галерия Нюанс, тя се представя за втори път, а гостоприемната й публика е наситена до дъно. Платната са лежерни, макар и обединени от силната мисловна връзка, която авторката ниже ту със ситна четка, ту с мащабен замах. Богоева е безспорната кралица на портретите и улавя по-добре от умел фотограф състояния и светлосенки. Сред изумителните и творби е портрет на Крикор Азарян, когото  често споменава в дискусии за театър на негово име . Авторката е поканена в Ню Йорк до края на годината, за да изложи своята колекция портрети на Анахид Тачева. Тези портрети бяха показани след кончината на известната телевизионна говорителка в галерията на Оборище 5.