Защо опазването на нощното небе стана приоритетна цел на астрономите по света и как загубата му може да повлияе на човека - питаме д-р Мария Любенова- един от най-добрите познавачи на проблематиката. Интервюто за „Труд news“ тя дава в деня, когато отбелязваме полета на Юрий Гагарин в Космоса. Затова говорим и за новите възможности, които човечеството вече има пред себе си и как изследванията отвъд нашата планета ще подобрят начина на живот на всички нас - от технологии до лекарства, разказва астрономът от Европейската южна обсерватория (ESO) д-р Любенова. Именно ESO изгражда бъдещия най-голям телескоп в света и екипът, част от който е българката, очаква с нетърпение неговия първи поглед към звездното небе.

- Има ли опасност за загубим нощното си небе, д-р Любенова и защо астрономите повеждате битка в негова защита?
- Звездите в нощното небе стават все по-малко достъпни за днешния човек, това е процес, който върви ръка за ръка с индустриализацията, с все по-голямото наличие на изкуствено осветление, което използваме в тъмните часове. В наши дни, около 80% от човечеството живее в условията на светлинно замърсяване, а около една трета от хората никога не са виждали нашата галактика Млечния път. Изкуствената светлина в нашия живот играе огромна роля, но същевременно, когато да речем улично осветление, билбордове и др., не са направени така, че да не допринасят към светлинното замърсяване, има много остатъчна светлина, която бива насочена към небето и по този начин фонът му става все по-светъл и ни пречи да виждаме звездите. Такава изгубена светлина представлява чиста икономическа загуба, не само от екологична гледна точка.

- Защо трябва да защитаваме нощното си небе - какъв е проблемът?
- Човекът, като и природата, всички биологична форми на живот, са съществували и са се развивали векове наред без наличието на изкуствена светлина. Прекомерното u наличие представлява сериозен проблем за околната ни среда. Например, има множество видове, които се нуждаят от тъмна среда, за да се размножават. Всички знаем как нощните насекоми биват привличани от ярка светлина. Когато тя е твърде много, те постепенно се събират на големи общност и загиват. Отделно човекът също е повлиян от изкуствената нощна светлина - има доста проучвания, които показват, че специално при жените ракът на гърдата е свързан с прекомерното излагане на изкуствена нощна светлина. Тя намалява производството на мелатонин в организма ни, а той е важен компонент, който подпомага борбата на тялото със злокачествените клетки.

- Но как можем да ограничаваме излагането си на изкуствена светлина, при начина на живот, който имаме?
- Като се замислим доколко наистина имаме нужда да използваме ярка изкуствена светлина вечер. Като гасим лампите, когато вече не ни трябват, също както спираме водата, след като си измием ръцете. Освен това особено важно е да бъдем изложени на естествена светлина - специално в България се радваме на голяма продължителност на деня, не само през лятото, но и през зимата заради географското ни разположение. А естествената слънчева светлина е изключителна важна за поддържането на здравето на хората. Така нашите тела произвеждат витамин Д, а той след това през нощта подпомага синтеза на мелатонин, който вече споменахме. Нещо ново е за човека да бъде изложен на светлина в по-голямата част от денонощието и липсата на тъмнина нарушава 24-часовния ни биологичен цикъл.

- Технологичният ни напредък няма ли да продължи да застрашава този ритъм, особено след като се очаква в следващите години да бъдат изстреляни в близката орбита на Земята стотици сателити - около 100 000 са прогнозите, с които работите?
- Да, това е опасност, която обаче е изключително интересна от технологична гледна точка. Тук говорим за съзвездия от телекомуникационни спътници, които се изпращат на ниска околоземна орбита, на 200-1000 км от земната повърхност. Това е орбита, в която се намира Международната космическа станция, която и досега е най-голямата научна лаборатория, в която учените от цял свят работят заедно, независимо от политическите различия, които имаме тук на земята. Изстрелването на все повече и повече телекомуникационни спътници в тази орбита представлява опасност за самите тях. Те са нужни безспорно, целта е им е да подсигуряват високоскоростен интернет на части от земята, които нямат достъп по друг начин, например на части от Северна Америка и Африка. Но е изключително важно тези спътници да бъдат извеждани в орбита по устойчив начин. Ние, астрономите, се борим това нещо да се случи колкото се може по-бързо, защото тези спътници отразяват слънчевата светлина и ние ги виждаме като изкуствени звезди, като по този начин замърсяват нашите наблюдения, независимо че засега не участват в светлинното замърсяване, което влияе върху човешкия организъм. Астрономите в това отношение сме като канарчетата във въглищната мина - усещаме проблема в много начален стадий, защото нашите наблюдения се повлияват от спътници, дори сега, когато те са под 10 000 обекта, но вече представляват проблем в определени части на денонощието. В бъдеще този проблем ще става все по-голям. Това, което се опитваме заедно с колегите от Центъра на Международния астрономически съюз за опазване на тъмното небе, е да повдигнем проблема пред световната общност, пред Комитета на ООН за използване на космическото пространство за мирни цели. Над 100 държава са в него, включително и България участва активно и подкрепя стремежа на астрономите.

- Говорим си всичко това с вас в деня на годишната от полета на Юрий Гагарин, но къде се намира България сред държавите, които космически науки?
- Въпреки че работя в чужбина, следя как се развиват астрономическите и космическите изследвания в България. Член съм на Съюза на астрономите в България и работя активно с колеги по различни теми, включително темата за опазване на тъмното небе. България се намира в много интересен момент от гледна точка на космическото си развитие. Факт е, че преди 45 години имахме космонавт, летял в Космоса, което е много голям престиж за България. Ако изпратим скоро трети българин в Космоса, това би засилило изключително много интереса на децата към всичко свързано с Космоса и по-специално природо-математическите дисциплини. Това може би не е чак толкова близо до нас, но това, което българската индустрия прави от гледна точка на достъп до Космоса, е изключително интересно. В България има компании, които се занимават с извеждане на спътници в орбита - различни от тези телекомуникационните, за които говорим, както и с наблюдения на различни цели по земната повърхност. Космосът е следващата геополитическа граница на човечеството и може би вече сме в момент, в който я прекрачваме. В момента България е във важен момент, в който различни млади компании имат желание да навлязат на тази сцена - усвояването на близкия Космос и ще го направят. Аз съм абсолютно убедена.

- Тоест пътят на България към това пространство, към близкия Космос вероятно ще мине именно през бизнеса, а не само през науката, така както може би си представят повече от нас?
- Когато говорим за Космос, бизнес и наука в наши дни вървят ръка за ръка.
Ако допреди десетина година достъпът до Космоса беше резервиран за големите национални и международни космически агенции, в наши дни това не е така. Има все повече и повече компании, които успяват да развиват свои собствени ракети, спътници, които изстрелват. Все повече и повече компании участват в усвояването на космическото пространство, при това не само като бизнес начинания, ами дават достъп и до провеждане на научни изследвания.

- Откъде обаче идва финансирането за тях?
- Много от тях са с инвестиционно финансиране, но голяма част идва и от държавни и международни агенции. Споменаваме Илон Мъск и неговите големи проекти, основното му начално финансиране е през американската държава и през НАСА. Същото е и в Европа. Европейската космическа агенция започва да подкрепя все повече и повече малки частни производители на спътници и на ракети, наред с големите и вече установени участници с сектора на космическата индустрия.

- Колко далече сме от нашето пълноправно членство в Европейската космическа агенция и как се развиват българските компании, така че да имат достъп до този ресурс?
- В момента България има подписано споразумение за сътрудничество с ЕКА. Това е петгодишен период в който българската наука и индустрия да се подготвят за пълноправно членство в агенцията. България подписа преди десетина година първото такова споразумение, което е естественият път, по който всички държави стават членове. За съжаление първият петгодишен период не е бил особено успешен, недостатъчно компании са участвали в различните търгове за поръчки за разработване на космически технологии. През 2022 г. беше подписано поредно такова споразумение за нов петгодишен период. След като то изтече, ще бъде въпрос да се направи цялостна оценка от страна на България и ЕКА дали нашите компании са развили достатъчно капацитет, за да бъдат конкурентноспособни на пазара. Тоест ние като държава трябва да преценим дали членският внос, който ще плащаме за пълноправно членство, ще може да бъде върнат през бизнеса, който да развива технологии под формата на поръчки. Така работи ЕКА - колкото една държава плаща като членство, толкова получава обратно, но и много повече, защото различните технологии, които компаниите развиват, те не са длъжни да ги предлагат само на ЕКА, но и на други свои клиенти и така правят допълнителен оборот. Аз съм оптимист, виждайки какво правят младите български компании. Безспорно би им било по-трудно да се установят в сектор, в който вече има голямо количество установено играчи. Но пък присъствайки на разговор с български космически компании съм свидетел на заявката им, че искат България да бъде част от ЕКА, за да могат и те да имат достъп до този голям космически пазар.

- В края на миналата годината имахме делегация в САЩ и след нея разбрахме, че сме поканили главния администратор на НАСА Бил Нелсън у нас и ще сме на година и половина от членството в ЕКА - ще я видим ли тази визита и това членство?
- Поканата към Бил Нелсън беше провокирана от това, че България подписа много интересен документ, който се казва „Споразуменията Артемида“, който цели задълбочаване на международното сътрудничество в мирното използване на космическото пространство и по-специално за целта на бъдещите полети до Луната. Човечеството ще стигне отново до Луната със сигурност, независимо дали ще е през следващите 5-10-20 години. Ние сме доказали, че когато се захванем с някаква идея, човекът не се спира и трудно ще се откаже. В бъдеще може и до Марс, надявам се да сме още живи, за да видим как хора стъпват там.

- Ние сме 32-ата държава, която подписа това споразумение - с какво се ангажираме всъщност?
- Това стратегическо споразумение има за цел да повиши конкурентоспособността на българската индустрия и да повиши информираността за различните космическите програми. Тук не става въпрос за нaлагане на правила от една или друга държава, а за съобразяване с общи правила. Споразуменията Артемида са основани върху договора на ООН за използване на космическото пространство за мирни цели от 1957 година, който поставя основите на космическото право. Подобни споразумения съществуват например и за управлението на Антарктида, където България също е член на Антарктическия съвет. Както Космосът, така и Антарктида са изключително важни за благоденствието на цялото човечество, а не само на дадена държава, и ако не си сътрудничим, няма как да се постигне устойчива употреба на тези ресурси.

- Малки или големи крачки правим в мисиите, които планираме в Космоса, д-р Любенова?
- Трудно ми е да определя дали са малки или големи, за мен е важно, че правим крачки. В зората на космическите изследвания в началото на Студената война, стои принципа на съревнованието. Това довежда до годишнината, която празнуваме днес от изстрелването на първия човек в Космоса и няколко години след това и стъпването на човека на Луната. Скоро след постигането на тези безспорни успехи за човешката мисъл, за технологиите, съревнованието престава, независимо, че не става дума за успехи на една или друга държава, защото всички са положили огромни усилия и е жалко, че не са били в условия на сътрудничество. Но това, което наблюдаваме в последните 10 години, е събуждане на интереса и желанието на човечеството да се върне пак в Космоса. Така че за мен е много важно, че тези стъпки се правят. Космосът има много ползи за нас като хора, от гледна точка на развитие на науката и нови технологии. Например има изследвания, които астронавтите провеждат на МКС с бактерии. Целта е в условията на безтегловност да се намери по какъв начин те стават резистентни към антибиотици. Това е изключителен проблем пред нас като човечество - прекомерната употреба на антибиотици води до мутацията на бактериите и в близко в бъдеще може да се окаже, че не можем да се лекуваме от една елементарна гангрена, например. Изследванията при нулева гравитация помагат да се намерят нови лекарства. Всякакви подобни изследвания, които идват от стремежа на човека към Космоса, ни дава възможност за развитието на нови технологии, с които да подобряваме живота ни тук на Земята.

Нашият гост

Д-р Мария Любенова е астроном в междуправителствената организация Европейска южна обсерватория (ESO), където, наред с научната си дейност, е и съветник по научни и обществени въпроси към департамента по комуникации, ръководител на отдела за връзки с медиите, също както и главен редактор на научно-технологичното списание на ESO The Messenger. Д-р Любенова е член на Българския астрономически съюз, Управителния Съвет на Европейското астрономическо дружество и на Центъра за политики на Центъра за защита на тъмното и тихо небе от смущения от спътникови съзвездия на Международния астрономически съюз. В научната си работа д-р Любенова изследва еволюцията на галактиките във Вселената, и по-специално взаимодействието между светеща и тъмна материя, ръководи магистри и докторанти и е ментор на младши учени.

Завършила е физика и астрономия във Физическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”и защитава докторантура в Лудувиг-Максимилиан Университета на Мюнхен, Германия. След това д-р Любенова работи в института по астрономия “Макс Планк” в Хайделберг и института по астрономия на Университета на Грьонинген в Холандия, преди да започне работа в ESO през 2017-та година. През 2023-та е гост-професор в Университета във Виена, Австрия.