Експертът по международна сигурност Симеон Николов пред „Труд“: “Три морета” не е нито съюз, нито е военен, нито е срещу Русия

Зависимостта от САЩ в сферата на сигурността и отбраната може да увеличи риска от превръщане на Източна Европа в плацдарм за военни действия. Повече оръжия не означават повече сигурност

От началото на седмицата на книжния пазар е вече втората книга на Българското дипломатическо дружество със заглавие „Накъде отива Европа- предизвикателствата пред Стария континент през погледа на български дипломати“ на издателство „Изток-Запад“, под общата редакция на Андрей Караславов, Любомир Кючуков и Симеон Николов. През есента на миналата година се появи първата книга „Накъде отива светът - глобалният политически лабиринт през погледа на български дипломати“. Автори на двете книги са изявени български дипломати, заемали различни длъжности - заместник-министри, посланици, високопоставени представители в органите на ООН и ЕС, всичките членове на Българското дипломатическо дружество. Въпросите, които се поставят в книгата са много и си струва да бъдат обсъждани.

- Как се роди идеята за книгата „Накъде отива Европа. Предизвикателсктвата пред стария континент през погледа на български дипломати?
- Формалният повод беше 20-годишнината от създаването на Българското дипломатическо дружество. Ние винаги сме разполагали с голям брой експерти, чиито изяви в медиите са повече или по-малко известни. Това са бивши министри, зам. министри, посланици, високопоставени служители в ООН и ЕС. Друг мотив да обединим усилията си беше разбирането, че в такива времена е важно да се преодолее разпокъсаността и политизацията на експертния потенциал в страната и защото ако политиците се вслушваха в препоръките на дипломатите от кариерата, а не оставяха нерешени стратегически въпроси, имитирайки дейност, докато всъщност преследват тяснопартийни интереси, щеше да има някаква вероятност да са по-успешни поне на международното поле. Един от акцентите в първата книга беше „Състояние на българската дипломация“.

- А какви акценти подбрахте за втората си книга „Накъде отива Европа?“
- Подходът ни по принцип беше да дадем поглед в дълбочината на процесите и проблемите, под повърхността на общоизвестното и отвъд тривиалното, анализ на движещите сили и тенденции в политическите процеси в Европа. Казват, че дипломацията е изкуство на възможното, но тя е и алтернатива на войната, което показват събитията от миналата седмица. Съдържанието на понятия като „изток и запад“ съществено се промени, а дори и лидерите не разбират като че ли идеите на основателите на ЕС, който днес търси мястото си в глобалния свят. Затова първата глава озаглавихме „ЕС- напред към повече интеграция или назад към националните държави“. В нея се фокусирахме върху безпрецедентните предизвикателства пред Европа и нейното бъдеще, ислямизацията - мит или заплаха за Европа и др.

Втората глава „ЕС- глобален играч: амбиции и реалност“ включва теми като „Стратегическата автономност-визия за бъдещето на ЕС“, „Водородът-ключов играч към зеления преход на ЕС“, „Геополитическите акценти в триъгълника САЩ-Русия-ЕС“, „Европа и новата американска администрация“. В третата глава отделихме място за анализите на „Европейската сигурност в един все по несигурен свят“. Последната глава е със заглавие „ЕС на изток от запада“, в която се разглеждат теми като „НАТО, ЕС и Балканите“, Черноморския регион, Инициативата „Три морета“, България и Република Северна Македония, Турция.

- Кои според Вас са факторите с геополитически характер, които затрудняват ЕС?
- Европа все още е силно зависима от САЩ, поради което в областта на външната политика и сигурността действа далеч под своите възможности. ЕС няма влияние и тежест за политическа намеса във важни региони и конфликти, като в Южен Кавказ, Иран, Сирия, Либия и др., не защото не може, а защото не се е научила да се възприема като геополитическа сила. На трето място трябва да признаем, че в технологично отношение Европа бележи изоставане в сравнение със САЩ: от 50-те най големи компании в света само 1 е в Европа, а 34 са в САЩ. Четвърто, заплахите от санкции от съюзници, които са удар върху суверенитета подсказват, че ЕС трябва да обмисли нови подходи във външната си търговия. И накрая, зависимостта от САЩ в сферата на сигурността и отбраната може да увеличи риска от превръщане на Източна Европа в плацдарм за военни действия. Повече оръжия не означават повече сигурност.

- Но ЕС има и свои вътрешни трудности, които се отразяват на състоянието и справянето с трудностите?
- Безспорно това е така и през последните години ярко пролича липсата на единство по миграционната политика, по позициите спрямо Русия, Турция, Либия и т. н. Належащите нужди от реформи в ЕС се препъват в нерешителността за промени в основния договор. Конференцията за бъдещето на Европа трябва да излъчи нови идеи. На трето място, сепаратизмът и евроскептицизмът са един вид множество малки спящи вулкани. Има 22 области със стремежи за отделяне и 8 завършили така желаната от тях сецесия. Но общ проблем в днешна Европа е липсата на лидери, които да инициират процесите и убеждават обществото. Единството на ЕС тепърва ще бъде поставено на изпитание от т. н. „Зелена сделка“. Докато Германия осигурява водородната си стратегия със 7 млрд евро, ние си позволяваме да не влизат в държавната хазна над 10 млрд лв годишно. Продължаваме да изнасяме суровини, вместо своевременно да преминем към производство на продукти с по-високо ниво на добавена стойност. Предизвикателство ще е изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост.

- Какви са шансовете за автономна европейска отбрана? 
- След като Джо Байдън спечели изборите за президент в САЩ, логично укрепна надеждата за възстановяване на евроатлантическата връзка. Но ЕС иска и продължава да се стреми към своя автономия в областта на отбраната, макар че остава спорен обхватът u. Автономността на отбраната не изисква независимост. Следователно европейската отбрана не означава разпускане на НАТО и прекратяване на трансатлантическото партньорство за сигурност. Алиансът ще продължи да се опира на американски и европейски стълб. По-скоро тук става дума за това, че сега между САЩ и Европа няма симетрична взаимозависимост. Европейците не сме застраховани, че ако САЩ отново се почувстват уязвими, няма да дадат предимство на собствената си отбрана. При такъв сценарий би ерозирало европейското единство. Затова верният път е постепенно развитие на автономна европейска отбрана в близко партньорство със САЩ. Разбира се остават открити два въпроса: за слабостите в европейското сътрудничество във военната индустрия, по което направи предложение президентът Радев на последната среща на НАТО и второ, специфичния и значим въпрос за ядреното възпиране. Освен това е необходимо да се разработи Стратегия, определяща включително нивото на способности, които трябва да притежава Европа. Както ЕС, така и България трябва да имат свои предварително разработени сценарии за конфликти и кризи. А за това се изисква откровен анализ за уязвимите места. Сама европейска държава никога няма да има самостоятелно достатъчно ресурси за да посрещне и отрази външна заплаха. Затова политиката за сигурност на ЕС трябва да се укрепва.

- В един Ваш анализ цитирате Института за изследване на сигурността към ЕС за очаквани 40 конфликта в света до 2030 г. и 15 сценария за тяхното развитие. Но очертаващите се смени на лидери в Европа и света и нови съюзи, ще промени ли нещата в положителна посока?
- Безспорно е, че оттеглянето на Ангела Меркел в Германия и изборите за президент през 2022 г. във Франция ще окажат влияние върху политиката на тези страни. С възстановяване на трансатлантическото сътрудничество между Вашингтон и Берлин полският фактор би престанал да бъде инструмент за натиск на САЩ върху немците, както правеше това Доналд Тръмп. Вторият сценарий е Полша да продължи да се отдалечава от ЕС и да се впише в британско-американската ос. ЕС пое курс към възстановяване доверието към Анкара с цел да направи възможно откъсването u от Русия, което САЩ очевидно не успяват да постигнат. Фактът, че Украйна и Грузия не бяха поканени на срещата на НАТО, очевидно за да не се отежнява срещата между Байдън и Путин, не означава, че напрежението по тази линия е елиминирано, но е видна преоринтацията към Китай и опит за поставяне на клин в руско-китайските отношения. Преориентирането на ЕС към военно присъствие в Азия по примера на САЩ и НАТО се оспорва от политици и експерти. САЩ имат скептично отношение към ролята на Европа в Азия.

- Какво се крие зад предизвикателното заглавие в книгата Ви „Какъв ще е уловът на българския кораб в „Три морета“?
- Статията беше включена в книгата предвид предстоящата годишна среща на президентите на 12-те страни-участнички в Инициативата „Три морета“ на 08/09 юли 2021 г. в България. Само преди дни обаче тя бе значително разширена като доклад на проведена конференция на фондация „Фридрих Еберт“ с участието на президента Румен Радев. Очертани са етапите на развитие на Инициативата от възникване на идеята в доклад на Атлантическия съвет на САЩ през 2014 г. озаглавен „Завършване на Европа: от коридор север-юг към енергиен, транспортен и телекомуникационен съюз“ до наши дни и шестата среща в България. Страните участнички категорично отричат Инициативата да има други цели освен заявените в трите ключови области -транспорт, енергетика, дигитална свързаност, изтъквайки и коренно различните условия от тези през миналия век, свързвани с идеята на полския маршал Йозеф Пилсудски.

- Има ли втори план на тази инициатива, примерно съюз срещу Русия?
- Президентът Радев също беше категоричен: „Три морета“ не е нито съюз, нито е военен, нито е срещу Русия. САЩ обаче не отричат, че инвестират в „Три морета“ както с политически, така и с бизнес-интереси и главно, за да ограничат руското влияние в Европа. Инициативата е икономическа инфраструктурна рамка за сътрудничество с прагматични намерения, която създава свързаност между страните с цел изравняване на все още големите различия между Източна и Западна Европа. Всички страни-участнички очакват категорични ползи. Въпреки това се наблюдава неравномерна подкрепа както с финансово участие (от 20 млн до 750 млн евро), така и с брой проекти (от 1 до 17 проекта) Информацията и визията за Инициативата се оказа един от най-големите дефицити. Въпреки това, след основаването на Инвестиционен фонд и набраните вече 1 млрд и 200 млн евро, активността се повиши.

- За толкова много морета, това не са ли малко пари?
- Да, все пак основното предизвикателство остава финансирането, което не би могло да покрие нуждите за реализиране на всички проекти. Досега са оценени като приоритетни 89 проекта. Освен това, различните интереси могат да попречат на динамиката на Инициативата. Разумната алтернатива би била активното взаимодействие с ЕС, съфинансирането на проекти от Брюксел, тоест съчетаване на европейско, национално и частно финансиране и намаляване опитите за използването на Инициативата като геополитически инструмент срещу когото и да било. България предложи разширяването на Инициативата с Гърция и с други области като науката и образованието.

- България какво печели от тази инициатива?
- Ползите за България, пък и за всяка друга страна, са в това, че при инвестирани например 20 млн. реално ще се върнат тройно повече инвестиции. Инициативата помага за насърчаване благоприятна среда за инвестиции и бизнес-климата, за възстановяване след кризата, за създаване на допълнителни работни места, за повишаване на БВП с до 2% в дългосрочен план и в края на краища за избягване на различните скорости на развитие в ЕС. България е подала вече 6 проекта, като 3 от тях са избрани за приоритетни /Разширяване газовото хранилище в с. Чирен, жп-линията Русе-Варна и изграждане тунела под прохода „Петрохан“/. Съобщено беше вече и за първата инвестиция на Фонда в България - в соларния парк в с. Караджалово, до Първомай с площ 1000 дка и инсталирана мощност над 50 МW. За България е важно доизграждането на коридорите №4 и №8. Има нужда от мостове на р. Дунав, както и обновяване на морски пристанища. 5G свързаността и оптичните мрежи пък са ключов фактор, който би помогнал за развиване с по-бързи темпове на дигиталната икономика, дигитализацията на услугите и индустриалните процеси, както и да намали разходите.

Усилията да се съберат на едно място бизнес, правителства и инвеститори и в изоставаща страна да влязат тройно повече инвестиции, да се обявява за „сигурен път към война“ от някои коментатори в България, е анализаторско „постижение“. Друга безумна теза в български публикации е, че Инициативата щяла да раздели ЕС, а тя е насочена точно в обратната посока. Не, Инициативата, а евентуално превръщане на Източна Европа във „фронтови пояс" би ни отдалечил от Централна Европа. Предизвикателството пред нас има три съставни части: как да използваме успешно отпусканите от Фонда финансови средства за класирали се проекти, да не позволим откъсване от Брюксел и да бъдем икономически мост, а не стена срещу Русия и Изтока. Очевидно е, че тук е необходим висш пилотаж в дипломацията. А провеждането на срещата на върха на инициативата „Три морета“ в България е шанс за страната ни.

Нашият гост
Симеон Николов е директор на Центъра за стратегически изследвания на сигурността, отбраната и международните отношения. Бивш заместник-министър на отбраната, главен експерт в администрацията на президента, дългогодишен дипломат, член на УС на БДД, основател и главен редактор на издание за анализи в сигурността и международните отношения.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта