Сериозни идеи и кинематографично майсторство

Сюжети със съдбовни преживявания и сложни характери

В центъра на съвременната европейска проб­лематика

200 филма в по-широката програма на фестивала

Режисьорски дует на Мериам Могадам с Бехташ Санаеха

В програмата на Берлинале няма такова заглавие. Но така се случи, че през последните дни гледах няколко филма на жени - режисьорки, с подчертано женска проблематика и основни персонажи, при това със смислени сериозни идеи и добро кинематографично майсторство.

Това е пряк резултат от Споразумението, което преди 5 години тогавашният директор на Берлинале хер Дитер Кослик подписа с няколко феминистки организации за равнопоставено присъствие на жени във всички фестивални органи и респективно в селектираните програми и журитата за тяхната оценка.

И ето че сега от 20 филма в основния конкурс 6 са дело на жени режисьорки (два от тях са и пълнометражни дебюти за авторките им). А поне половината от селектираните заглавия разработват сюжети с преплетени в тях съдбовни женски преживявания и сложни характери.

Иранската актриса и режисьорка Мериам Могадам не за първи път е в Берлин и вече има номинация “Златна мечка” за много добрия є филм “Балада за бялата крава” (2021). А сега в режисьорски дует с Бехташ Санаеха поднесоха истинска изненада с “Моята любима торта” (копродукция на Иран, Франция, Швеция, Германия) - вълнуващ и увлекателен разказ за възрастна 70-годишна жена, която най-сетне среща любовта в една неочаквана и незабравима вечер. Неслучайно за момента филмът има най-висока оценка от осемте критици със “звездички” в авторитетното списание “Screen International” - 3,1 от 4 възможни! Филмът определено печели зрителите от една страна с достоверна женска психология, защитена в добре изградени епизоди, но от друга и с деликатно, ала силно въздействащо ведро настроение от екрана.

Но в съвсем друга емоционална гама увлича зрителите си австрийският филм “Дяволската баня” (копродукция с Германия) на режисьорката Вероника Франц (съвместно със Северин Фиала). Защото разказът по действителни исторически хроники отпраща зрителя в средата на 18 век и то в дивата природа на високопланински алпийски район. А там и местните нрави са също толкова сурови и жестоки, особено по отношение на жените. Тъкмо младата съпруга в семейство със суров мъж и тежко делнично всекидневие, се чувства напълно самотна и изолирана, от която ситуация може да я избави само брутално житейско събитие. Не е изненадващо, че изключително депресивният разказ актуализира по особено убедителен и болезнен начин съвременната тема за домашното насилие, макар и през параболата на историческия сюжет. Но без съмнение реакцията на зрителите е адекватна на днешната особено изострена тема.

Затова пък в центъра на съвременната европейска проблематика е филмът на режисьорката Клер Бургер “Чужд език” (копродукция Франция, Германия, Белгия). Сюжетът е 100% днешен и пределно актуален: две 17-годишни тийнейджърки, Фани от Франция и Лена от Германия, са в програма за езиков обмен между страните в Европейския съюз и се срещат при разменено гостуване в Лайпциг. Новото приятелство предполага взаимно опознаване между двете твърде различни момичета. Защото свенливата Фани се чувства непълноценна пред Лена, която е обладана от амбиции на политически активист. Общуването им върви общо взето нормално, но в дискретни и много умело вградени в сюжета детайли филмът недвусмислено отправя критични акценти към пукнатините в текущото всекидневие на днешна Европа! Защото в невидимия втори план на разказа се долавя определено такова послание, което би трябвало да се разчете правилно не само от зрителите, но и от европейската политическа класа и особено от огромната тромава администрация, която задръства идеята за обединена Европа.

Това са само три детайла от много по-широката програма на Берлинале - тази година все пак ограничена до 200 филма. Но истинските резултати от февруарската “филмова жътва” ще станат ясни при закриването на 25-и вечерта.