Стратегии при недостиг на храна

Шведски зоолог с интересни изследвания

Система за нарастване на числеността

Изследванията на шведски зоолог показали, че числеността на възрастните лисици в Южна Швеция може да остане стабилна, независимо от съществените колебания на броя на основните хранителни обекти /в дадения случай - зайците/. Когато количеството на зайците намаляло, хищниците не изоставили ловните се участъци, нямало и загинали индивиди. Но рязко се съкратил процентът на женските, които раждат: около половината от възрастните лисици не участвали в размножителната дейност. Приспособителният смисъл на едно такова явление е очевиден: при недостиг на храна е невъзможно да се отгледат малките. В същото време вероятността да преживеят възрастните екземпляри нараства.

Шведският учен успял да забележи, че много от яловите лисици през гладните години остават живи в непосредствена близост до семействата с малки. Наблюденията показали, че по правило, те са близки родственици на семейните индивиди - обикновено са техни деца от предишни раждания или пък братя и сестри. Според зоолога, такова по-старо познанство рязко снижава вероятността за агресивни контакти в ловния участък на семейната двойка и косвено способства за преживяването на малките лисичета.

Оказало се, че ако гладните години следват една след друга, описаната система може да обезпечи даже доста забележимо нарастването на числеността на преживелите лисици, независимо от недостига на храна.

Шап

Това е остра вирусна заразна болест, от която страдат всички чифтокопитни диви животни. А и човекът е възприемчив. Той се заразява предимно при консумация на месо от заразени животни или при одирането на кожата им. При хората изходът на болестта винаги е благоприятен.

Заразените имат треска, явява се сухост в устата, лигавицата се зачервява. Месо от болни животни може да се консумира само след термична промишлена обработка, извършена под ветеринарен контрол.

Животни без опашки

На земята има много малко животни без опашки. Едни от тях са човекоподобните маймуни: горилата, орангутанът и шимпанзето. Обяснимо е защо нямат опашки. Тези маймуни живеят колкото по дърветата, толкова и на земята. Горилата, например, тежи два, а понякога и три пъти повече от човека и при катеренето ѝ по дърветата с това тегло опашката само ще ѝ пречи. Изглежда, че човекоподобните маймуни произхождат от опашати прародители - те имат зачатък на опашка, но по време на еволюционното си развитие опашката не им е служела, затова започнала постепенно да се скъсява и накрая съвсем изчезнала.

Ловът при скитите

Религиозността при скитите, която се изразява във военните обреди, се открива и в мистичното им отношение към животните, източник на тяхното изкуство. Най-важното скитско божество е Великата богиня  на животните, която се изобразява като женска фигура, държаща високо вдигнати поводите на два кръвожадни хищника. При всички примитивни народи, които се занимават с лов, животните са предмет на дълбоко почитание. В съществуването си скитите били заобиколени от животни. Херодот бил учуден, че не открил при тях нито олтар, нито храм. Но този народ, който избрал за жизнено пространство безкрайността на степта, винаги водел със себе си  най-важното от своя култ, което по принцип почти винаги било украсено с ловни сцени.

Строителството на бобрите

При построяването на бента бобрите не проявяват кой знае какво умение: те натрупват безразборно всичките парчета дърво, клоните  и пръстта.  Поразява друго: как тези животни знаят, че бентът ще им помогне? Как намират именно онова място, което е най-подходящо за построяването му? Как разбират, че колкото е по - силно течението, толкова по-полегат трябва да бъде наклонът на стената от обратната страна?

Стойките на ловните кучета

Ловните кучета  - птичари, щом почувстват миризмата на дивеча, се спират в характерна поза - правят стойка. Този рефлекс е унаследен. Дивите кучета също се спират за миг, преди да се нахвърлят върху плячката. Човекът е успял да затвърди този рефлекс  и да удължи времетраенето на стойката - птичарите чакат, без да мръднат от мястото си, докато не се приближи ловецът и не им даде команда. Но ако кучето дълго време не е използвано за лов, след няколко години то ще престане да прави стойки.