Публикуваха данни за изпълнението на бюджета през първите три месеца на годината, правителството отпусна 1,6 млрд. лв., за да бъдат покрити дългове на „Топлофикация-София“, а парламентът ограничи разходите, които може да прави министъра на финансите. С въпроси има ли проблем с приходите в бюджета, какво трябва да бъде направено с „Топлофикация-София“ и има ли шанс да влезем в еврозоната от началото на 2025 г. се обърнахме към финансиста и член на Фискалния съвет Любомир Дацов.

- Г-н Дацов, как върви изпълнението на бюджета за настоящата година, има ли изоставане при събиране на някои от приходите?
- Зависи как разглеждаме нещата, за да направим оценка дали има намаляване на събираемостта, защото номиналните числа спрямо реалните са нещо различно. Вече е ясно, че макроикономическата прогноза за оценката на брутния вътрешен продукт, с която беше приет бюджета за тази година, вече е съвсем различна. Предполагаше се, че за миналата година брутният вътрешен продукт ще бъде 192 млрд. лв., а изпълнението е приблизително 184 млрд. лв. Още оттук имаме съвсем различна оценка за брутния вътрешен продукт за тази година, като разликата ще е поне около 8-10 млрд. лв. При средна тежест на данъчните приходи около 28-29% спрямо брутния вътрешен продукт, всеки може да изчисли при 8 млрд. лв. какъв е очаквания по-нисък приход за тази година. Още оттук оценките как върви изпълнението са различни. От гледна точка на номинални суми вече има значително забавяне на приходната част спрямо това, което беше планирано. От гледна точка на оценките с новия брутен вътрешен продукт нещата вървят като преди. Това предполага, че от тук нататък вече имаме проблем с така наречената номинална цел за бюджетния дефицит. Не напразно ние от Фискалния съвет предупреждавахме, още когато се приемаше бюджета, че първо не се намираме в такова състояние, че да се приеме бюджет с три процента дефицит, и второ, всяко едно мърдане и играта всичко да бъде гранично води до съответните проблеми. В следващите няколко седмици идва мисия на Европейската комисия, България ще трябва да изпрати Конвергентната си програма в Брюксел до края на април, трябва да бъде публикувана и пролетната средносрочната бюджетна прогноза. Сега който и да е финансов министър, за съжаление това ще бъде служебният министър, трябва да преоцени и бюджета и ангажиментите, и от гледна точка на логиката и на целите ни за еврозоната много ясно ще трябва някой да каже къде се свиват разходи и какви мерки трябва да се набележат за да не нарушим критерия за дефицит. Защото отсега е ясно, че вследствие на това неизпълнение на бюджета ще има проблем.

- На фона на забавените приходи как успяха да осигурят пари за великденски добавки за пенсионерите?
- Питайте тях. Аз не смятам, че е редно да се прави нещо, което не е планирано в бюджета, при положение, че тенденцията е доста притеснителна. Да оставим, че самият бюджет на първия стълб на пенсионната система беше приет с огромен дефицит. Всеки знае, че вече над 50 процента от приходите на фонда за изплащане на пенсиите идват от данъци, тоест от трансфери от централния бюджет. Явно някой смята, че десетина милиона отгоре, отдолу не са толкова важни, нищо че тенденцията там продължава да се влошава. Там има огромен проблем, но видимо политиците решават с оглед на предстоящите избори да флиртуват с избирателите.

- Парламентът наложи забрана на бившия финансов министър Асен Василев да харчи пари извън разходите за заплати и пенсии. Това ограничение важи ли и за служебното правителство?
- Не си спомням решението да се отнася поименно за Асен Василев. Мисля, че се отнася за всеки един финансов министър, ако не се лъжа имаше срок на действие на това ограничение. Но е въпросът е с разделението на властите и кой какви функции има и дали може да си позволява като изпълнителна, законодателна и съдебна власт да навлиза в територията на другия и да го прави безнаказано. Виждаме, че всичко това вече има последствия и те са „извращенията“ във всяка една от системите. Това решение на Народното събрание не е първото от този род. Трябва да напомним, че имаше преди известно време подобно решение, мисля че преди две години, само че спрямо друго правителство и тогава никой не крещя. Но и тогава и сега смятам, че това противоречи на Закона за публичните финанси, има присвояване на пълномощия от страна на Народното събрание и най-малкото не е редно след като има гласуван бюджет законодателят да се намесва в изпълнението на този бюджет, казвайки кой какви пари трябва да дава и за какво. Има толкова много въпросителни с тези действия, които бяха направени. Ние някак свикнахме с тях, като с всичките тези промени в Конституцията, които виждаме че са пълен провал. Наложи се да гласуваме закон, че това, което са приели в Конституцията не е точно така. Имам предвид проблема с хората, които са на изборни длъжности в регулаторите пък трябва да станат министър-председатели. Законодателството, че няма конфликт на интереси, предвид задълженията на тези хора, е смешно като текст, защото конфликтът на интереси си остава. Ако искаме да имаме нормална държава, базирана на принципи, това нещо трябва максимално бързо да бъде променено, за да не се излагаме повече, да не създаваме проблеми. А се видя, че това е скопена работа, промяната в Конституцията изобщо не работи.

- Беше извършено прехвърляне на 1,6 млрд. лв. към Министерство на енергетиката, за да изкупи дългове на „Топлофикация-София“ към „Булгаргаз“ и БЕХ, а в резултат част от парите влизат във Фонд „Сигурност на електроенергийнат система“. Това решава ли проблема с дълговете на „Топлофикация-София“ или просто отлага решаването им?
- Нищо не решава проблема с „Топлофикация-София“, което не води до реално преструктуриране. Операции за дълг имат смисъл, ако са последвани от реални действия за стабилизиране на предприятието, така че то да може да съществува, да е икономически ефективно. Няма смисъл един дълг дори да бъде зачеркнат, ако на негово място се възпроизвеждат нови дългове. Това е просто отписване на едни задължения и нараняване на публични интереси. Което е и неприемливо, защото ако някой не ти върне парите и ти каже отпиши ги, как работиш, например, ако си дал пари на заем. От време на време не е лошо, хората, които управляват, да забравят, че това, което управляват, са пари на гражданите, а не са техни пари. Много интересно, ако тези пари бяха негови дали щеше да направи тази операция с „Топлофикация-София“. Защото насреща няма никакъв план, никаква идея какво да се прави с дружеството. Отдавна е ясно, че единственото възможно решение е приватизацията. Ако искате да го дадете на концесия за 30 години, ако искате да го приватизирате, ако се намери въобще кой да го купи. На база моментното състояние и развитие на енергетиката съм много скептичен, че „Топлофикация-София“ може да съществува в този вид. Единственият начин е ефективно управление и реална цена на услугата, така че да си покрива разходите. Което означава значително вдигане на сметките за хората, които ползват услугите на дружеството. Но да не забравяме, че то просто предоставя една услуга и никой не е длъжен да плаща сметките на хората, които ползват тези услуги, за да бъдат ниски цените.

- От Министерство на финансите понижиха прогнозата си за ръст на брутния вътрешен продукт през следващите две години? Каква е причината за това?
- Казах в самото начало. Част от проблема на бюджета, който следва тенденциите в приходната част, не е че Министерство на финансите е сменило прогнозата, а просто Националният статистически институт публикува експресна оценка за брутния вътрешен продукт за миналата година и съответно се променя прогнозата за настоящата година. Ако погледнете данните за 2024 г., тя е също толкова „вярна“ колкото тази за 2023. Вътре в отделните сектори има несинхронизация, има много необвързаности. За следващите години прогнозата е що годе нормална, тоест съотношенията между различните сектори са интегрирани. Но по някаква причина, за 2024 г. отново измислят разни неща, които да обслужват може би политически интереси. Факт е, че Министерство на финансите направи много груба грешка - когато в една година остават два месеца до края на годината и направиш такава прогноза за БВП. Разликата е около 8 милиарда лева между това, което беше прогнозирано и това, което е реално, което изобщо не е малко. Тъй като това е основа за цялостната прогноза за бюджета за 2024 г. Ясно се вижда как за годините, които не са толкова важни за прогнозата, нещата са нормални. А когато става въпрос за годината, която касае определянето на бюджета, имаме надуване на цифри. Свързано е с това да си позволиш по-големи разходи и съответно да имаш по-голям дефицит, тъй като съотнесен към по-големия вътрешен продукт, дава по-голяма номинална сума при равни други условия. При тези така заветни 3 процента. Макар че, не знам защо говорим за 3 процента, при положение, че дългосрочната фискална цел на България е минус 1 процент. И тъй като в момента фискалните правила работят, защото те не работеха заради COVID близо 3 години, България всяка година има задължението не да поддържа 3 процента, а да бъде под 1 процент дефицит. Всяка година страната ни трябва да показва структурен напредък от минимум 0,5 процента от БВП, за да спазва правилата. Ние това не го правим. Има такива въпроси за фискалното управление на държавата и всичко беше гледано толкова през пръсти, че ако трябва някой сериозно да се занимава, много дълго ще има да дърпа въженца и кончета, за да разплете кълбото, което се получи в момента.

- Бившият министър на финансите Асен Василев заяви, че докладът за готовността ни за въвеждане на еврото ще бъде направен, когато сме готови – може дори през септември или октомври. Това ще отвори ли вратата за влизането ни в еврозоната?
-Това не е откриване на топлата вода. Ясно е, че това е възможност, която е дадена от законодателството. Но тук големият въпрос е, ние, като казваме, че голямата политическа цел е влизане в еврозоната, защо не направихме политика, така че да постигнем критериите и да влезем в еврозоната по нормалния начин – тоест, от началото на следващата година? Аз пак казвам, че зад всякакви думи се завоалира голям политически провал и управленско неумение. Защото зад това не стоеше политика. И досега трудно ме убеждават, че отишлото си правителство наистина искаше да влезем в еврозоната, защото няма една политика, която този отминал вече кабинет направи, така че да постигне инфлационния критерий и да не поставя под съмнение критерия с дефицита на бюджета. Цялата тази игра по острието на ножа, както се казва, при която, ако нещо малко мръдне, ти си в неизпълнение – никой не може да ме убеди, че това е устойчива игра на отговорни политици, които искат да постигнат целта еврозона. От гледна точка на самото изпълнение на критерии знаем, че има толкова много предизвикателства, а ти да водиш политика, която е гранична по отношение на тези критерии и всеки един момент може да я нарушиш – просто не ми изглежда като добра политика. Всъщност е маловажно дали някъде през септември ние ще покрием критерия, защото от там нататък има много проблеми. Дори август или септември да покрием критериите и да поискаме конвергентен доклад, този доклад ще се готви един месец, след това един месец ще бъде гледан в съответните комитети и на Съвет на финансовите министри, тогава ще бъде взето решение какво се прави, а и ЕЦБ трябва да вземе собственото си решение. Смятайте го при най-бързите срокове – два месеца от завършването на периода за отчитане. Оттук нататък са минимум шест месеца – стандартно за подготовка и влизане, само че досега не е имало изключение и винаги всички страни са били приемани от 1 януари. И датата е 1 януари не заради друго, а защото финансовата година в европейските държави започва от 1 януари, а не, защото започва Новата година. Ние не сме държава като САЩ или други, където финансовата година започва от април месец. Представете си кой би рискувал да направим въвеждане на еврото от средата на годината или деветмесечието или нещо подобно – аз поне не бих препоръчал подобна стъпка. Това са допълнителни разходи. Ако вземем основните играчи, които ще поемат тежестта от обмяната на валутата – освен Централната банка, това са търговските банки и големите търговски вериги, и търговците като цяло. Всеки един от тях прави разход, за да настрои системите и да отговори на изискването за смяната на валутата от порядъка средно на около 10 млн. лв. Някои от системите, включително търговските вериги, ще имат и по-високи разходи. Сметнете само нашите банки плюс големите вериги – това са разходи от близо 300-400 млн. лв. за подготовка на системите за влизане в еврозоната. И ако това нещо става от средата на годината, ще имате система, която е работила в лева, а след това трябва да смениш и да завършиш годината, счетоводно в евро. Бюджетът ще бъде приет в лева, а след това трябва да го обърнеш в евро, макар че това е най-малкият проблем. Но всичките счетоводни системи до половината на годината ще работят в лева, а другата половина – в евро. Не, че е най-голямото предизвикателство, но технически е достатъчно сложно, за да усложняваш нещата от гледна точка и на счетоводните сметки за отчитане. Като вкараш еврото от средата на година, какъв ще ти бъде балансът в края на годината? В евро. Само че половината година ти е бил в лева. Не е болка за умиране, ние сме и с фиксиран курс, но е по-добре да правим нещата по нормален начин и да не сме изключение.

Нашият гост

Финансистът Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е “Планиране и прогнозиране на икономическите системи” в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите. Зам.-министър на финансите в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев”. В момента е член на Фискалния съвет към парламента - независим орган, който следи подготовката и изпълнението на бюджета, като е коректив на Министерството на финансите и изпълнителната власт.