Абсурдите в проектозакона за плагиатството

В интерес на цялото общество е да се пресече кражбата на интелектуална собственост!

Министерството на образованието и науката (МОН) ни предложи проект за закон за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ). Дали изобщо трябва ЗРАСРБ да бъде изменян и допълван, или просто заменен с нов закон - това е тема, която тук няма да обсъждам.

Първият раздел регламентира установяването на плагиатство в открити и неприключили процедури за придобиване на научни степени или за заемане на академични длъжности. При наличие на „основателно предположение“ за плагиатство в някои от трудовете на кандидата съгласно чл. 29 г., ал. (2) „всеки член на научното жури изготвя мотивирано писмено становище за наличието или за липсата на плагиатство в научните трудове, с които кандидатът участва в съответната процедура, а в случаите на плагиатство - и дали то има съществено отражение върху цялостните научни постижения на лицето.“ Въз основа на тези индивидуални становища ал. (3) изисква научното жури да приеме „общо заключение за наличието или липсата на плагиатство в научните трудове“ и „когато научното жури приеме, че е налице плагиатство, с общото заключение то се произнася и по въпроса дали плагиатството има съществено отражение върху цялостните научни постижения на лицето.“ Съгласно чл. 29 д. ал. (1), още преди - забележете - приемането на общото заключение „председателят на научното жури е длъжен да уведоми писмено кандидата за данните, от които може да се направи основателно предположение за наличието на плагиатство“, а кандидатът може „да направи възражение по случая и да представи доказателства в десетдневен срок от получаване на уведомлението“.

Дори ако спрем засега само дотук, възникват следните „основателни“ въпроси:

Първо, защо трябва лицето да бъде уведомявано за данни, даващи основателно предположение за плагиатство, още преди изготвянето от страна на научното жури на негово общо заключение? Ако няма такова заключение, на какво ще възразява кандидатът и какво ще доказва? И нима ако научното жури фактически е установило плагиатство, кандидатът може да докаже противното?

Второ, какво означава натъртването на два пъти на витиеватата уговорка „дали плагиатството има съществено отражение върху цялостните научни постижения на лицето“? Ако кандидатът е откраднал интересни идеи и разработки - това е укоримо, но ако „само“ е преписал, това е признак на „мързел“, който може да остане ненаказан? Плагиатството или се констатира, или не. Не може да има преписване, което да не трябва да се наказва! Не бива да се прави разлика между плагиатство на една или на петдесет страници - това е все кражба, която трябва да се наказва. Учениците и студентите се следят да не преписват на изпит, та ще позволяваме това на пледиращи за титли учени ли?

Да продължим със следващите проектозатруднения пред установяването на плагиатство. След публикуването на интернет страницата на съответния ВУЗ или научна организация съгласно чл. 29 ж въпросът за наличието или липсата на плагиатство може да бъде отнесен от кандидата или от всяко заинтересовано лице за становище от експертна комисия, определена от министъра на образованието и науката. Но задължение на министъра ли е да определя такива комисии, или той има далеч по-важни задачи? Необходимо ли е изобщо учредяването на подобни комисии? Не, не е. Защото иначе стигаме до абсурд - членовете на научното жури имат всички професионални и експертни умения да оценяват качеството на научните трудове на кандидата, но видите ли, те нямат експертна възможност да установят наличието на евентуално плагиатство, та ще им трябва помощ отвън. Този абсурд удължава излишно пътя до установяване на плагиатството.

Втори раздел урежда установяването на плагиатство в научните трудове на лица, придобили научна степен и/или заемащи академична длъжност. При такива случаи процедурата, съгласно чл. 29 н. ал. (1) т. 2, се открива по сигнал на „всяко заинтересовано лице, когато има данни, от които може да се направи основателно предположение за наличие на плагиатство“. За заинтересованите лица - добре, но какво да кажем за незаинтересованите? Ако някой, значи, е преписал от мен, мога да задействам горния член и алинея, но ако съм открил, че този някой е преписал от друг автор, не мога. Това също е абсурд, защото при наличието на плагиатство не би трябвало да има заинтересовани и незаинтересовани лица. Заинтересовано е цялото ни общество - да се пресече кражбата на интелектуална собственост!

Следва определяне на комисия от съответния факултетен или научен съвет, която да извърви същия път като при научните журита, като отново й се вменява задължението да се произнася дали откритото плагиатство „има съществено отражение върху цялостните научни постижения на лицето“. Като че ли ако няма, доказаното плагиатство вече престава да бъде такова?

Виждаме колко хлъзгава е материята на проектозакона за плагиатството. А то трябва да се заклеймява ясно и категорично.

##########

Омаловажаване на срамните факти

Новото в проектозакона, което предизвиква адмирации, е че най-сетне МОН прогледна за последиците от разрастващото се напоследък плагиатство и отреди място на специална глава. Адмирациите обаче затихват стремглаво след прочитането на глава трета “а”. Причината за това е в ненужно усложнения път към самото установяване на плагиатство. Той може да омаловажи срамните факти на интелектуални кражби и дори да ги оневини.

* Авторът е член-кореспондент на БАН.

Коментари

Задължително поле