Турция удължи извънредното положение в страната с още 3 месеца

Ограничено е движението за всички превозни средства през Троянския проход

Тир се обърна на пътя Монтана-Видин

С лихвоточки да се плащат данъци Жилищно-спестовните влогове ще може да се наследяват

Двоен самоубийствен атентат в Нигерия взе най-малко 12 жертви

Президентът награди разузнавачи посмъртно Депутатът Таско Ерменков с отличие от министъра на отбраната

Пълна каша с Истанбулската конвенция Няма нужда от нов превод, документът се ратифицира на езика, на който е договорен

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 18 януари 2018

Искрен Веселинов: Ние от ВМРО сме категорични, че няма да подкрепим Истанбулската Конвенция, независимо колко превода и бъдат направени

Болниците искат парите си от НЗОК по съдебен път Въпреки решението на съда, здравната каса отказва да плати надлимитната дейност

Училища и градини с по-ниски сметки за парно Потребили сме по-малко топлоенергия през декември

Без субсидии за хора с увреждания, ако имат фирма Отпускат до 20 хиляди лева на кандидат за започване на собствен бизнес

Населението на Велико Търново се увеличава За кратко време жителите на старата столица са се увеличили с 1000 души

Прокуратурата образува досъдебно производство по случая с дъщерите в Свищов Анкета е показала, че са лица в риск, а нямат личен лекар

Слаба охрана улеснила атентата на летището в Сарафово Никой не е забелязал терориста, поставил бомбата в автобуса с израелски туристи

Абсурдно е да му търсим „заместител“

Да остане ли 3 март национален празник на България, или да бъде заменен с някоя друга важна дата от богатата ни многовековна история? Този въпрос винаги се надига в обществото около честванията на Освобождението. Някои предлагат смяната на 3 март с 24 май, други настояват за 22 септември, когато е обявена Независимостта, трети са за 6 септември – Съединението. По тази причина на днешната празнична дата на своите страници вестник „Труд“ дава началото на дискусия „Кой е празникът на България?“ Очакваме всякакви мнения и предложения, които, разбира се, са добре аргументирани и подплатени. Днес ви представяме мненията на изтъкнати български интелектуалци, които попитахме какво мислят по въпроса коя дата трябва да бъде чествана като национален празник.

Българската революция е „морална и с оръжие“

Тази дата трябва да бъде и национален ден за размисъл

Кога най-сетне ще проумеем дълбокия смисъл на Трети март

 

За поколения българи обявената на Трети март в Сан Стефано държава България е идеалът за национално обединение, нашата “българска мечта”, за която са пролети реки от кръв. Идеята за обединение обаче съвсем не е архаика и плач по изгубеното – единството със сънародниците ни в Македония, Сърбия, Румъния, Украйна, Молдова, Гърция, Албания изисква средства, съобразени с днешното време.

Портрет на император Александър Втори, увековечен на паметника срещу парламента в София.
Портрет на император Александър Втори, увековечен на паметника срещу парламента в София.

Естествено, Руската империя преследва своите геополитически интереси, но в случая те в съществена степен съвпадат с онези на угнетената българска нация. Руската политика цели да създаде една зависима България, една марионетка. Само след броени години младият български елит намира воля да отхвърли чуждата намеса и да насочи развитието на страната в посока на европейската модерност. Кога най-сетне ще проумеем дълбокия смисъл на Трети март и ще престанем да му търсим „заместител“? Това е, меко казано, абсурдно… Историческа истина е, че Освободителната война (1877-1878) е най-яркият резултат от Априлското въстание – българската революция, “морална и с оръжие”! Започнатата от Руската империя война е и своеобразна материализация на световния протест срещу „българските ужаси”. Войната, която наричаме Освободителна, надали би постигнала победен край, ако не беше кауза за нашите прадеди. Когато си спомняме тази война, не можем да не се опълчим срещу един от най-неверните митове – че сме „освободени даром”! Без да оспорваме ролята на руската армия, на войниците, офицерите и генералите на тогавашната Руска империя – руси, украинци, финландци, поляци, представители на други нации. Освобождението на България не е изключение, същото е и при Сърбия и Гърция. Участието на прадедите ни във войната е значимо – в редовете на българското опълчение, на т.нар. народни милиции (доброволни отряди, създадени в Стара Загора, Казанлък, Карлово, Сопот, Габрово, Севлиево и др.) и „народни горски (планински) чети” участват хиляди българи.

Такъв е духът на Трети март, който трябва да бъде и национален ден за размисъл – кои сме, защо сме такива и какви трябва да бъдем…

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (14)

  1. Да живее България. Вечна слава за хилядите загинали за свободата на отечеството ни.

  2. Проблема с 3 март е като в тази статия … НИКЪДЕ НЕ ПИШЕ ОТ КОГО СМЕ СЕ ОСВОБОДИЛИ … от политкорекност ли? Като не искате да засягат Турция, пишете Османско иго или подобнио. А се смеем на македонците че преиначават историята !!!
    Смешници сме ние българите! Не вярвам че американци или руснаци ни влияят за това, просто ние се кланяме ненужно на Турция … а това за преклонената глава и ятагана – хоьдете го разправяите на дръвника в Панагюрище

    1. Браво ! Много точно казано. Като ни е срам да кажем турско робство ,и от кого сме се освободили има и други народи от които ни предстои да се освободим или сме се освободили .

  3. Osvobojdeniyeto ot komunizma e mnogo po vajno.v Bulgariya jiveyat mnogo dırty komunisti a mladite neznayat shto e komunistichesko robstvo….

    1. Отрепко бедна, плати си здравната застраховка та да ти предпишат хапчетата…

  4. Трети март не може да е български национален празник. Защо?
    Иво Инджев
    Защото: 3.03.1878 г. не е нито началото, нито краят на вековната борба на българите за освобождение. Пътят към истинската свобода, суверенитет и национално обединение се оказва много дълъг. Борбата ще продължи и след 3.03.1878 г. и ще преминава през отхвърляне на руската протекция и намеса на “освободителката” в делата на княжеството.
    Защото: Има българско участие във войната, но не и в подписването на мирния договор, с който тя завършва. Защото това се повтаря със съветската окупация на България през 1944 г., последвалото участието на българите във войната и с отказа на СССР да включи България сред победителите на Парижката мирна конференция през 1947 г. 9 септември повтаря 3 март като съветско-руски празник и в това отношение.
    Защото: Призракът на обединена България в проекта, одобрен от великите сили на Цариградската посланическа конференция с двете автономни български области, плаши много Русия и тя се заема да не допусне създаването й. Това може да стане като се ускори избухването на войната. В това отношение много важна се оказва ролята на граф Н. Игнатиев – “вицеимператорът на Цариград”, привърженик на т. нар. тиха дипломация. Планът му за разпокъсване на българските земи се изпълнява точно. Отказът на Портата да изпълни решенията на Цариградската конференция и последвалият я Лондонски протокол (19/31.03.1877 г.) стават повод за войната, обявена с манифест 12/24.04.1877 г. на руския император.
    Защото: В сборника със секретни руски документи от 1892 г. България е наречена “Балканска област” или по точно “Руско-дунавска област”. Това упорито се укрива, защото не отговаря на мита за “освободителната мисия” на Русия.
    Защото: По Санстефанския договор уж свободна България е много по-зависима от Русия, отколкото от Османската империя. За великите сили поне до Съединението от 6.09.1885 г. няма съмнения, че Княжество България е руски протекторат. Това е форма на зависимост, при която страната има формално своето държавно самоуправление и институции, но действа под властта на държава-протектор.
    Защото: Член 10 от договора въвежда екстериториално право на турските войски през българска територия. Русия отстъпва на победена Турция право да прокарва свои войски през българска територия.
    Защото: В манифест 12/24.04.1877 г. на император Александър II, с който се обявява войната на Османската империя (с мандата на международната Цариградска конференция) вместо за “българи” се говори за “християни” и “верноподаници”. В него се казва, че Русия обявява война за защита на “поробените славяни”.
    Защото: Далече преди началото на войната, от 26.06 до 8.07.1876 г., в малкото австро-унгарско градче Райхщад, в пределите на днешна Чехия се подписва тайно споразумение между Русия и Австро-Унгария. Според него се изключва образуването на компактна славянска държава при евентуална руска победа над Турция. Ако се появи някаква държава, чието име не е посочено, нейната южна граница не би трябвало да прехвърля билото на Стара планина.
    Защото: В Санстефанския договор също не се споменава официално името България. Говори се за “областта” или “Балканската област”. Това обаче не е прецедент, а по-скоро практика за руската имперска политика. Преди 1878 г. във всички мирни договори, като този от Кючук Кайнарджа (1774 г.), по който Русия придобива правото да се застъпва за балканските християни, също не се среща името България.
    Защото: Реално окупираната и контролирана от Русия към 3.03.1878 г. българска територия е доста по-малка от включената като териториален обхват в Санстефанския договор. Т.е. Русия “с чужда пита помен прави”, дарявайки нещо, което не притежава, съзнавайки какви ще бъдат последиците от тази интрига.
    Защото: За българите в Македония Русия няма да бъде никога освободител, а с действията си срещу техните освободителни борби от 1878 г. чак до войните за обединение (1912-1918 г.) се превръща в отявлен техен враг, наречена от Пейо Яворов по време на т.нар. Шипченските тържества от 1902 г. “джелатина на Македония”.
    Защото: Както пише Кръстьо Раковски: “Св. Стефанский договор за Русия нямаше реално значение … Има руски защитници в България, които вярват, че Русия иска създаването на една велика България. Но тези руски защитници имат голем недостатък – те не четат руските вестници … Действителното желание на руската дипломация е да не види никой път България една силна и независима държава. Такава една България не влиза в интересите на Русия, защото тогава тя не ще има влияние над нея … Наопаки – слаба и разпокъсана България – ето идеала на руската дипломация”.
    Защото: В книгата си “Из прошлаго русской дипломатии” от 1890 г. руският дипломат и историк Сергей Татищев на страница 503 дословно пише, че “след като се убедим в предателството и измяната на българите, ние трябва да се отнасяме с тях като с врагове, без да се утешаваме с мнимите различия между настроението на народа и неговите водачи, тъй като в политиката всеки народ отговаря за своето правителство. Всичко, което Русия направи за България, трябва да бъде развалено. Целта на нашите усилия трябва да бъде не “целокупна” България, а подялбата даже на сегашното княжество между съседите му: румъни, сърби и гърци, с изключение на широката полоса по дължината на Черно море, която Русия може да поиска да остави за себе си”.
    Защото: Татищев не е просто руски философ, а е и практик в осъществяването на руската антибългарска политика. С. Татищев подчертава, че с България трябва да се постъпи така, както е било постъпено с Полша, т. е. да бъде “изтрита от лицето на земята за назидание на всички други племена, населяващи Изтока”, за да се знае “какъв позорен и бедствен край очаква всеки славянски народ, ако дръзне да вдигне ръка на великата Русия”. Само 4 години по-късно именно Татищев ще договори с княз Фердинанд свалянето на Ст. Стамболов, а неуспешен опит за изпълнение на този зловещ план има в хода на Междусъюзническата война през лятото 1913 г., разобличен от такъв голям българин като старозагорския митрополит Методий Кусев, роден в Прилеп, Македония.
    Защото: Граф Игнатиев, наричан от тогавашните българи “Лъжко паша” успява да измами не само османските политици, но и българите за истинските намерения на Русия в Източната криза. Тя постига целите си – отмяна на унизителния Парижки мирен договор от 1856 г. с териториални придобивки в Кавказ и Бесарабия и раздробяване на Българската екзархия, за да не е пречка единна и силна България за бъдещите руски завоевания на Балканите. Затова Русия и лично граф Игнатиев през 1878 г. има пряка вина за националното разединение на българите, за новото поробване на добруджанските и моравските българи, за удължаване на турската власт над родопските и тракийските българи.
    Защото: Граф Игнатиев се опитва да обвърже австро-унгарската окупация на Босна и Херцеговина с руската окупация на България и то преди австро-унгарските войски да нахлуят в Босна и Херцеговина. Той знае много добре, че австро-унгарците нямат никакво намерение да се изтеглят от там и очевидно смята, че с този пазарлък може да се увековечи и руската окупация на България.
    Защото: Оригиналът на Санстефанския договор е скрит от Русия и все още остава непознат за българите. Нашите архиви съхраняват само копие на Санстефанския договор. Оригиналът си остава заключен дълбоко в руските архиви, до които достъп все още няма никой, особено български историци.
    Защото: За успешното поддържане на мита за руското освобождение допринася унищожението на старите български ръкописи още от Възраждането, в което са замесени всевъзможни руски учени и пътешественици и техните български помагачи, както и кражбата на тонове от българските архиви, третирани като “трофеи” след преврата на 9.09.1944 г. и окупацията на България от Червената армия.
    Защото: Предварителният договор от Сан Стефано е на френски. Преведен е на руски и османотурски. Не само не са били поканени българи при подписването му, но не е имало и екземпляр на български.
    Защото: Срещу самия договор има доста силни противници в самата Русия, в това число сред нейните дипломати. Посланикът в Лондон граф Шувалов е наясно, че Русия предварително се е съгласила България да бъде разделена, но не разбира политическия блъф, който се прави с подписването на Санстефанския договор. Затова пише следното: “Санстефанският мир е едно нещастие за нас … Това е най-голямото недоразумение, което ние можем да направим. Сега ще бъдем принудени пред очите на цяла Европа да правим отстъпки”.
    Защото: Към тази дата (3.03.1878) Русия вече усилено работи чрез дипломацията си за неговата ревизия чрез постигане на споразумение с Австро-Унгария, а след това и с омразната й Англия. Следователно, когато договорът е ратифициран от освободителите и влиза в сила, руската страна вече не го счита за валиден и започва да полага усилия да го обезсили.
    Защото: Със Санстефанския договор граф Игнатиев успява да настрои срещу българите всички съседи – сърби, гърци, румънци, дори албанци. В Европа през 1878 г. се създават силни антибългарски настроения, защото виждат в българите “руски протежета” и “оръдия на руската политика”, а “голяма Санстефанска България“ или още “Игнатиева България“ се счита за “Малката Русия” на Балканите.

  5. Въпреки гореизложеното от Зорка / на Гошо жена му ли е?/ , само заради фактът Руско-турска война от 1878г. е възродена третата българска държава . Това е напълно достатъчно 3 март да бъде български национален празник . А такива като Иво Минджев /който е получил висше образование в Москва и си е довел жена от там / и подобните му да одат да се перат ! Такива като него издигнаха и паметник на американските бомбардировачи над България и София – с какво американците са по-добри за нас от руснаците ? – Напротив – това са агресори по всички критерии и то не само в миналото , а конкретно и сега !

    1. Така е пич. Факт е, че единствено руснаците си правят труда да принудят турците да изпълнят решението от 1976та за създаване на княжество България. Но всеизвестен факт е, че евроатлантическите безродници предпочитат да са турци.

  6. “Да живее България. Вечна слава за хилядите загинали за свободата на отечеството ни.“ Това е истината, а някой много умело раздухва темата 3-5-8 и пр. дати, за да ни разединява и отклонява вниманието от други много по-важни , жизнено важни въпроси за България в момента. А на зарка правенова и е платено:) Кой ше си губи времето да пише таквиз дълги дитиримби, не че сме ги чели:))) Да си вземем България в наши ръце и да не се срамуваме пред света и да се влачим да тропаме по чужди врати/гурбети. Днес тук е минус 28 С, тази нощ беше минус 32С, изобщо следващите няколко дни ще е мраз. Кат си немаме топла Родина ще студуваме по хората:)

  7. Сигорно Русия за даде толкова жертви и финанси за тази война е имала и определени цели , но факт е , че ако не беше 3 март ,нямаше да има и обединението и обявяването на независимостта.И така, кое е по важно и защо патологичната омраза и злоба към Русия заслепява толкова много хора за фактите-България днес е България защото я има тази дата въпреки напъните на Русия, Австро Унгария и англия и разбира се и съпротивата на Турция . Нашите прадеди са изполвали възможността и са постигнали стъпка по стъпка въпреки съпротивата на великите сили да я има БЪЛГАРИЯ!!!Но не забравяйте и не си затваряйте озлобените глави-без 3 март сега щеше да има Дунавски вилает.Или за някои е много по добре отколкото Руско влияние, но свободни и дори воюващи с Русия само след по малко от 20 години и с блестящи победи над Турция. Как ще си обясните защо нашите прадеди са отдавали такава почит на освободителите и са дали имена на улиците в центъра на руски политици и вононачалници но и на Макгахан.Сигорно те , които извоюваха съединението и независимостта са били по глупави и по неинформирани от озлобените дребните душички , вероятно и бивши партийци , но сега за да заслужат индулугенции крещят най-отпред и най-гръмогласно.Накрая – Да живее БЪЛГАРИЯ , да живее СВОБОДАТА и разбира се 3-ти МАРТ, Националния ни празник!!!

  8. Много точен пост на Латев:) Браво:) Във всеки случай нашите деди и прадеди не са били глупаци, както някои хейтърс/озлобени душички искат да ги представят, макар и косвено. А и разбира се отношението към дадени “сили“държави, според нас, за някои хора се определя от личната изгода на тези индивиди. Личното благоденствие, на фона на масова мизерия, е по-важно за тях:) И сега имаме 10% българе, които си живеят прекрасно и без работа, с крадене и фалшификации или политиханстване:) Та “постовете“им са илюстрация:))

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.